На свинче звънче

От БДЖ съобщиха през почивните дни, че са решили да въведат в родните влакове т.нар. бизнес класа. Подобно на авиокомпаниите, пътуването в нея щяло да бъде по-луксозно и съответно - по-скъпо. Дотук нищо лошо - има хора с повече пари, които биха платили повече за по-добри условия.
Но извън рамките на това намерение състоянието на Българските железници е отчайващо. Ние често сме принудени да се возим в тотално остарели, ръждясали и мръсни вагони, които сякаш не са за транспорт на хора.
Неотдавна пътувах с БДЖ до румънската столица, откъдето гонех самолет за Испания. Освен че 500-те километра с родния влак ми излязоха по-скъпо от 2500 км полет до Барселона, в БДЖ се почувствах телепортиан с десетилетия назад във времето. Влакът потегли, без да са затворени вратите, седалките в купетата бяха почернeли от мръсотия, тоалетните не работеха, от тях се носеше спираща дъха смрад, по замазаните от прах прозорци висяха посивeли парцали, служещи за пердета. На всеки завой влакът скърцаше заплашително, а неподдържаните траверси го блъскаха отдолу и имах чувството, че всеки момент ще изскочи от релсите. Семейство германци също бе направило грешката да пътува с родното БДЖ. През целия близо 9-часов път учудването не слезе от лицата им и сякаш питаха в какъв апокалиптичен филм са попаднали.
А че един балкански влак може да изглежда и по друг начин, се убедих в Букурещ. Макар и там вагоните да са също старички, те са сравнително добре поддържани и значително по-чисти от нашите. Интериорът им е сменен, а тоалетните работят.
Така че всичко нашата Мара втасала, та само бизнес класата й липсва!