03 Ноември 2024неделя07:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности

Малко известно за трагичната съдба на Чудомир

На 26 декември 1967 г. големият български писател слага край на живота си в правителствена болница, което "документира" в предсмъртните си писма

/ брой: 300

автор:Веселин Стоянов

visibility 30368

Питам се дали Чудомир е водил разговор за смъртта с Петко Влаев*, за който последния си е замълчал, верен на обичая си да не разглася грижите на хората, споделени му на четири очи. Уверен съм, че такъв разговор е имало и за това говорят редовете от последното писмо на Чудомир до Петко Влаев, в което той тъжно докладва в "последния бюлетин".
Дъщерите на Петко Влаев ми предадоха копие от писмо на Чудомир, писано в последните му дни в болницата. То още веднъж показва здравата връзка между тези двама мъже и на практика е молба към Влаев той да уреди погребението на писателя. Ето и текста:

"София 17-ХII-967 Правит. болница
Нучил си, вярвам, че към известната ми болест се появи и пневмония, и аз, който бях 75 к.гр. сега съм 62. Може да се очаква значи, че болницата ще напусна по гръб. А искам в Казанлък да ми приберете кожата и костите и моля за вашите услуги. Жена ми също е болна и никаква не би я свършила без ваша помощ.
Това е последния бюлетин. Ракът и Берлин не можа да го опече, а пневмонията и десетките по-незначителни болежки, които се появяват напоследък, ще направят каквото трябва.
С най-сърдечни чувства и поздрави на всички казанлъчани - Чудомир
И още един текст писан на гърба на пощенска кртичка:
Мисля много за библиотеката. Жената я не бива, склерозира, не помни. Трябва да се запази, защото има много ценни книги. И много неща има да се уреждат, но..."
 Последното писмо на Чудомир до Петко Влаев - 15.ХII.1967 година
Малцина днес знаят, че на 26 декември 1967 година Чудомир сам слага край на живота си в Правителствената болница. Последните дни на писателя в болницата са белязани от самотата на отиващия си от живота човек. След некоколкократно лечение в чужбина и в Правителствената болница той страда жестоко, разяждан от рак на устната, който безвъзвратно е разпръснал метастазите си. Въпреки че двама-трима приятели от писателските среди наминават покрай болницата, самотата и мисълта за приближаващата смърт не напускат 77-годишния Чудомир.
От последните му дни е запазено едно писмо до съпругата му Мара Чорбаджийска, в което той описва самотата и страданията си и я моли да пристигне при него в София. Тя като че ли не разбира този последен и отчаян вопъл към нея и му отговаря, че сега не може да тръгне за столицата, защото е болна - има хрема.
Решението за самоубийство не е спонтанно. От запазените архиви в музея е ясно, че за това той е намеквал в отделни писма до свои приятели. Разбира се, без да го натрапва, а сякаш да ги подготви и да измоли прошката им. Чудомир е разбирал добре, че му остават няколко месеца живот. И то сред системи, адски болки и цялата агония на умиращия човек. Затова и решението е категорично, взето с трезв разсъдък, след един достойно изживян живот. Последните "Драсканици от болницата" писателят е предал още на 24 декември на Серфим Северняк. Същата вечер в кабинета на Гетман във Военното издателство Серафим Северняк и Александър Гетман ще въздишат над тъжните редове на този реквием.   
Последният ден настъпва на 26 декември. Сутринта Чудомир моли една от санитарките да отиде до пощата и да пусне десетина писма, които той е написал. Едно от тях е до Тодор Живков. По това време Чудомир е народен представител. В писмото той обяснява пред първия човек на държавата мотивите за самоубийството си. Другите писма са до Съюза на българските писатели, до Петко Влаев, близки в София и Казанлък. В едно от тях е и завещанието му.
Някъде по обяд Чудомир намира санитарката и я пита дали е пуснала писмата. Жената отговорила, че още не, защото изникнала някаква спешна работа. Тогава Чудомир вдига скандал, нещо, с което изненадал всички. Познавали го като тих и ненатрапчив болен. Имал навика да чете вестниците и да стои пред телевизора, без някой да подозира за личността му. Притеснена, санитарката излиза веднага, за да пусне писмата. Чудомир не се явява на обяд, но в онкологията на Правителствената болница това не било някакво изключение.
Малко след 13 ч. от болницата изписват майката на проф. Атанас Божков. Тогава той е още млад изкуствовед, а година по-късно ще стане първия председател на Фондация "Чудомир". Писателят взема куфарчето и помага на жената да напусне болницата и да се настани в колата, която пристигнала да я посрещне. В асансьора говори за това колко е талантлив нейният син и че го чака голямо бъдеще.
После се връща в сградата на Правителствена болница, влиза в асансьора и потегля за третия етаж. Прекосява коридора, стига до балкона и полита оттам. Преди фаталната крачка Чудомир оставя на перваза на прозореца такето си. Хвърля се назад, защото е считал, че така най-бързо ще стигне до смъртта. В суматохата никой точно не установил последния час на писателя, но в смъртния акт е написано между 13.30  и 14 часа. В моргата часовникът му още работеше, ще си спомни години по-късно д-р Баналиева, която веднага ще снеме смъртната му маска. По-късно, тя и съпругът й Пеньо Кирацов, които са много близки на Чудомир, ще дарят маската на музея в Казанлък.
Хората, които са били в болничното отделение с Чудомир на втория етаж, си спомнят, че малко след обяд сестри и лекари минали по стаите и наредили никой да не излиза. За смъртта на писателя те научили на другия ден, от вечерната емисия на телевизията.
В мукавяното куфарче на Чудомир е намерено още едно копие от завещанието, писано с молив, и бележка, в която той обяснява, че е оставил около 150 лв., за да бъдат превозени останките му до Казанлък, и връзката с ключове за архива в дома му. Извинява се и за главоболията.
Така свършва живота си човекът, който всели жизнерадостния смях в сърцата на българите. На 28 декември 1967 г. казанлъчани ще го оплачат искрено във фоайето на читалище "Искра", а под проливния дъжд примесен със сняг, катафалката ще понесе тялото му към дома му на ул. "Трапезица", където той е погребан с решение на ръководството на града.
Ето разказа на Георги Захариев за онези дни: 
"Няма да забравя, че в деня, когато почина Чудомир, се проведе заседание на Бюрото на БКП и Изпълкома на Общината, на което се обсъждаше предстоящото погребение.  Имаше предложение Чудомир да бъде погребан до Емануил Манолов, в двора на читалище "Искра", на почетната алея на гробищния парк.
След като изслуша всички накрая Петко Влаев каза: "Вижте, Чудомир е един в България. Някога, тъй като това е голяма личност в литературния свят, неговата къща трябва да стане музей. А щом имаме такава позиция, мисля, че ние няма да сбъркаме, ако погребем Чудомир в двора на неговия дом."
За да решим тази работа, трябваше да преодолеем два проблема. Единият беше съпругата на Чудомир художничката Мара Чорбаджийска, която трябваше да даде съгласие и второ, по тогавашните принципи ЦК на партията също трябваше да даде своето съгласие. Тъй като това е необичайно погребение.
Погребението на Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир. Траурното слово чете Петко Влаев.
Тогава беше натоварена една група начело с Георги Стоилов и Цвятко Цветков, на които беше поръчано да отидат и да разговарят с Мара Чорбаджийска. В разговорите за бъдещото на тази къща тя даде своето съгласие, а след това Петко Влаев веднага се свърза с ЦК на БКП. Големият му авторитет пролича и в този случай, защото оттам, без излишни увъртания, веднага дадоха своето съгласие. Така тялото на Чудомир намери своя последен приют в двора на къщата на ул. "Трапезица".
Влаев участва лично в решаването на още редица въпроси: узаконяване заещанието на Чудомир от Народното събрание, касаещо изцяло неговото творческо и материално наследство да бъде на държавата; обявяването на дома му за културен институт "Къща-музей Чудомир"; учредяване на ежегодна Национална литературна награда "Чудомир" на в. "Стършел" за най-добър хумористичен разказ; проектиране и изграждане на комплекс към къщата с фондохранилище и зали за музейна експозиция, изложби и дейност; честване 80-годишнината на Чудомир през 1970 година, посветена на мястото на Чудомир в българската литература и култура. Намеси се енергично и чрез органите на МВР осигури връщането на криминално отмъкнатите от фонда на музея Чудомирови творби. 

* Петко Влаев по онова време е първи секретар на ГК на БКП, а с Чудомир го свързва искрено приятелство
_____
Откъс от книгата "Оставете балкона отворен" София, 2012 г.


Факсимиле от писмото на Чудомир до Петко Влаев

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2101

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 1807

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 1848

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 1840

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 1845

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 1665

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 2545

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 1939

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 1957

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ