Любимите трезори на наркомафията

"Летим с три боядисани в тъмнозелено "Ан-24" от Лима за долината Алто Уайяга в перуанската джунгла. Този район на Горна Амазония е най-големият в света производител на суровината за кокаина. Стотина журналисти от цял свят сме поканени от перуанското правителство, за да се запознаем с корените на голямото социално зло, наречено наркобизнес... След вечните ледници на Андите под нас изведнъж се ширва зеленото море на Амазония. Както сушата се дели от водата, така и тук красивата долина Алто Уайяга с всички нюанси на зеления цвят опира до гигантските голи сивкави скали на планината. "Пистата", на която кацаме, представлява разчистена и отъпкана с машини лента от ситен чакъл. Вече сме стъпили на територията на най-голямата суровинна база на южноамериканската наркомафия... Встрани до пистата е базата на ЦРУ - няколко хеликоптера са "паркирани" край ниска постройка. С тях оттук се следи целият "производствен" процес и съответния трафик.
От векове отглеждането на кока е единственият поминък на селяните в Уайяга. Тези бедни хорица не носят никаква вина за това, че в Съединените щати има голям пазар за кокаина. От много години се говори и се правят опити за изкореняването на коката и замяната й с други култури. Но единственото нещо, което реално става, е увеличаването на плантациите със зелените храсти... За първи път виждам как изглежда "свещеното" растение, познато и ползвано още от времето на инките  - високо е около метър и нещо, със светлозелени листенца и дребни червени зрънца на снопчета... Всеки ден в района кацат по няколко малки самолета, идващи от Колумбия, и отнасят своя скъп товар - кокаинова паста, произведена от зелените листа и вар в примитивни лаборатории...
Вечерта се връщаме в Лима, където сме поканени на конференция с участието на държавници, юристи и политици от цяла Латинска Америка. От президента на страната Алан Гарсия научаваме, че "проблемът няма нито военно, нито полицейско решение". "Най-сигурният начин - каза той - е постепенното заменяне на коката с други култури. Но това означава по-високи цени за кафето, какаото, ориза и осигуряване пазар за тях. Другите мерки са неефективни. Резултатът от досегашните усилия е един - много селяни потърсиха закрила при терористите от "Сендеро ломиносо" (Сияйна пътека), а онези, чиито плантации бяха унищожени, се преместиха на други места в джунглата да я разчистват, за да отглеждат кока".
 
Има ли търсене, има и предлагане

Вицепрезидентът на Аржентина Едуардо Дуалде, отговаряйки на въпрос на колега, казва: "Наркоманията е социална болест и първопричината за нея е страхът. В Северна Америка и в Европа възникна една нова култура, чиито характеристики се определят от информатиката и технотрониката... Нашите деца се научиха да свързват щастието с консумация или притежаване на предмети. Оттук започва новият вид култура. Младите хора имат чувството, че не са разбрани в света, който други са създали. Сега вече можем да се върнем към въпроса: ако спре производството на наркотици, ще бъде ли решен проблемът с масовата наркомания в развитите страни? Убеден съм, че отговорът е "не". Ако бъдат унищожени плантациите с кока, ще бъде решен само проблемът с наркотрафика. Но това засяга пазара, а не човека. Употребата на наркотици, вероятно синтетични, ще продължи. Затова изходът трябва да се търси другаде".
Цитирам откъси от мой репортаж от Перу, публикуван в "Работническо дело" през март 1990 г. По същото време в колумбийския град Картахена се срещнаха президентите на Съединените щати, Колумбия, Перу и Боливия. Срещата бе организирана с цел да се обединят усилията за противодействие на организираната престъпност и наркотрафика, съсипал милиони млади хора. Четиримата президенти приеха специална програма за борба с мощните наркокартели и за постепенно изкореняване на плантациите с кока и заменянето им с други култури.
Две десетилетия по-късно картината, както можеше да се очаква, е далеч по-тревожна. За това свидетелства фактологията в статията в "Гардиан", озаглавена "Глобалните банки са финансовото крило на наркокартелите". В нея се разкриват същинските корени на проблема, който взема все по-застрашителни мащаби и съсипва здравето и живота на милиони, предимно млади хора по света. Заглавието в "Гардиан" подсказва недвусмислено, че в алианса между наркобароните и банкерите финансистите играят ролята на подчинени. Банките формално не участват в мръсния бизнес, но вината за изпирането на "мръсните" пари е изцяло тяхна.
Правителствата и специалните служби насочват главните си усилия за борба с наркобизнеса, а  банките, които на практика го подпомагат, остават в сянка и съответно незасегнати. За борба с наркомафията днес държавите харчат колосални суми. През 1972 г., когато президентът Ричард Никсън обяви война на дрогата, разходите от федералния бюджет за тази цел са били 110 милиона долара. А за 2013 финансова година за борба с наркотиците администрацията на Барак Обама е предвидила 26 милиарда долара, което надхвърля миналогодишните разходи за тази цел с 1.6 процента. В тази сума не влизат милиардите долари, които се заделят по съответните програми в отделните щати. Подробната разшифровка на такова финансиране показва, че в тези програми банките остават "извън кадър". Подразбира се, че борбата с "прането" на мръсните пари от наркобизнеса трябва да се занимават органите на банковия надзор. Но така ли е на практика?

Сенчестите транзакции на HSBC

Прокуратурата на САЩ миналия юли обяви споразумение с най-голямата британска банка - HSBC, в резултат на което тя бе задължена да заплати глоба от близо два милиарда долара. Клонът на HSBC в Мексико, писа Ройтерс, е позволил на два наркокартела - мексикански и колумбийски, да изперат огромни суми в долари - приходи от наркотрафика. Американското обвинение твърди, че продължилото цяла година разследване, проведено от няколко агенции, показва как британската банка е деградирала до "любима финансова институция" на наркотрафикантите и перачите на пари. В началото на декември процесът достигна кулминация със споразумението, с което банката избегна дълъг и шумен процес.
По преценки на разследващите много милиарди долари са изпрани тъкмо поради липса на контрол. Това не е сюжет, измислен от талантлив детектив, а престъпна история, изложена на 400 страници с обвинения, които Сенатът на САЩ представи на ръководството на HSBC. То бе изправено на скамейката на обвиняемите заедно с банките Barclays и JPMorgan Chase. Фактите, събрани при разследването от комисия на американския Сенат, са потресаващи. HSBC е обслужвала потенциално опасни клиенти в страни, в които законите на практика не преследват прането на пари, какъвто е случаят с Мексико. От HSBC признават, че в миналото "невинаги са спазвани стандартите, които са очаквали от нея регулаторните органи и клиентите" и се извинява за тези грешки. (В България HSBC беше наета, за да консултира правителството за изграждането на АЕЦ "Белене".)
Лорета Линч, прокурор на Бруклин, казва, че контролът от страна на HSBC е бил "ужасно неадекватен". "Една шепа хора" е трябвало да проверява между 13 000 и 15 000 съмнителни транзакции месечно. Между 2007 и 2008 г. при мексиканските операции на HSBC са прехвърлени 7 млрд. долара в САЩ. Според доклада властите и в двете страни са предупредили HSBC, че такива големи суми вероятно идват от търговия с наркотици.

Дрогата - един от факторите за кризата

Глобалните наркопотоци са един от водещите фактори за световната финансово икономическа криза, твърди в доклада си, изнесен на семинар във Вашингтон, директорът на Федералната служба на Русия по контрола на наркопотоците - генерал Виктор Иванов. Държавните служби за борба с наркотиците успяват да изземат не повече от 10 до 15 процента от доставяните на пазара наркотици. В същото време от парите в обращение в целия свят получените от търговия с наркотици се изземат не повече от 0.5 процента, твърди той.
По данни на ООН наркокартелите печелят около 65 милиарда долара годишно само от трафика в САЩ. С помощта на банките една част от тези пари се връщат в Мексико, за да се купуват политици, да се финансира въоръжаването на картелите и за войната между наркобандите, която е взела 60 000 жертви за последните 5 години.
Разследващият организираната престъпност журналист Миша Глени, известен у нас с материалите си в "Гардиан" за началото на българския преход, определя наркокартелът като холдингова компания, агломерация от дребни и гъвкави мафиотски групировки, които владеят едни или други части от отрасъла и за разлика от популярната представа за картела - са силно децентрализирани. В края на 90-те години най-големите наркокартели са базирани в Колумбия. Най-известните от тях са Кали и Меделин. За мащабите на тяхната дейност говори информацията на Управлението за борба с наркотиците на САЩ. В него се казва, че годишната печалба на картела в Кали е между 4 и 8 милиарда долара.
През 2001 г. САЩ нахлуха в Афганистан за да изкоренят международния тероризъм. В резултат на операцията днес в полетата под Хиндукуш е организирано мащабно производство на дрога. По времето, когато талибаните управляваха страната, посевите с опиумен мак бяха драстично ограничени. А през последните десет години Афганистан се превърна в най-големия в света производител на хероин - около 93 процента от световното производство. Печалбите от него също се реализират банките.
Отдавна започналото срастване на едрия банков капитал с наркомафията днес е вече завършено. И е невъзможно да се прокара граница между "мръсните" и "чистите" пари. Защото голяма част от "чистите" пари произхождат от търговията с наркотици. Този нов транснационален съюз придобива наистина неограничени възможности да влияе върху всички страни в живота на съвременното общество - икономика, култура, земеделие, наука, образование, култура, вътрешна и външна политика. Моделът на общественото устройство на много страни днес е наркобанковият капитализъм.


Плантация с кока в Перу - най-големият производител на суровината за кокаин в света