Липсва държавна политика за българските цигани

Румян Русинов е роден на 21 декември 1967 г. във Видин. Завършил е икономика, работил е седем години в неправителствения сектор в България и 10 години - на ръководни позиции в Будапеща. Бил е заместник-директор на ромски образователен фонд, програмен директор на "Проект права на човека", директор на програма за ромско участие. Беше шести в листите на Коалиция за България за изборите за Европарламент, кандидат от гражданската квота. От миналата година е председател на Центъра за публични политики и застъпничество.
Румян Русинов владее английски, руски, сръбски език. Женен е, има 13-годишен син - Кристиан.

- Правителството очевидно или не иска, или просто не може да се справи с проблеми, създадени всъщност и от него. Дали е правилно "да се уповаваме" само на гражданския сектор за сънародниците ни от ромски произход, г-н Русинов?
- През последните години и ромската тема, и политиката за интеграцията на ромите бяха изоставени от държавата, а вакуумът беше запълнен от гражданския сектор, той беше натоварен с най-много очаквания, но нямаше институционален ресурс да се справи с всичко. За образованието например - колкото и добри практики да бяха предложени на всички правителства от прехода, те не бяха възприети, не бяха "подхванати" така, че да се случат като държавна политика. Винаги давам пример с интеграцията на децата в образованието - точно държавата с институционалните си ресурси трябва да преустанови системата на сегрегация, за да може ромските деца да се учат заедно с българчетата. Но няма политическа воля, не смятат проблема за важен... Поради което се имитираха дейност, а не се насочват реални усилия, ресурси и политики в тази посока.
- Приказка без край ли е интеграцията на ромите, и ако е "празна приказка", кому служи?
- Не, все пак не е "празна приказка". Все пак бяха свършени и доста добри неща. Имаше положителни практики, но по-скоро в неправителствения сектор, а не като държавна политика. Макар че предишното правителство взе все пак присърце проблема с ромите, назначи и ром за заместник-министър на труда и социалната политика - Баки Хюсеинов, а Сергей Станишев беше единственият премиер в Европа, който имаше съветник по въпросите на ромската интеграция. В програмата "Развитие на човешки ресурси" на структурните фондове беше отделена специална рубрика за интеграция на ромските деца в образованието - някакви основи на някаква политика все пак бяха поставени. Но и за ромите през 20-те години преход пътят беше назад - останаха без работа, изгубиха препитанието си. Това ги десоциализира.
- Рецепта за интегрирането на ромите май никой няма освен участвалите в предишната, додесетоноемврийска власт малцинства. Дали тогавашните "рецепти" не могат да бъдат предписани и днес на болното ни общество?
- Аз съм човек, живял и по онова време, имам сравнително ясна представа за ситуацията и тогава, и сега. Затова мога да твърдя, че политиките тогава бяха много успешни. Разбира се, не искам да изпадам в носталгия, но по онова време имаше възможност много роми да бъдат реално интегрирани в обществото - чрез работа, чрез образование, а това говори, че общността е интегрируема. Сега се опитват да налагат тезата, че ромите са някак си толкова далечни от нормите, че чак са неинтегрируеми. Тъкмо напротив - додесетоноемврийските години доказват, че може да се постигне интеграция, но само когато има последователна политика. Всички знаем, че в онези времена на практика нямаше безработица, при ромите - също. А сред тях имаше и интелигентска прослойка - и в малките градове, и дори по селата. Друг е въпросът, че интегрираните са, така да се каже, "невидими", и много българи дори не знаят, че имат за съседи роми. С което всъщност можем да се гордеем. Това са "автентичните цигани", а не тези, които са по махалите и живеят в ужасни битови условия. Но никога не бива да забравяме - много са ромите, които са съвсем готови за интегриране, и ако към тях подходим с подходяща политика, това ще стане. Така че въпросът е не защо не се случи интеграцията, а защо не подадохме ръка на готовите да я поемат.
- Е, защо, г-н Русинов, държавата не подаде демократичната си ръка?
- Защото, повтарям, няма политическа воля за това, държавниците не смятат въпроса за важен. И защото за съжаление много от правителствата, и не само по този въпрос, нехаеха. За образованието и днес се говори, като че ли става дума за чужди, а не за българските деца. На 15 септември вместо да говорим за реалните си училищни проблеми Министерският съвет, министрите проведоха поредната си рекламна акция. И пак пропуснахме времето за голям и сериозен разговор - накъде отива образованието ни. А рецептите от миналото показват, че политиката отпреди 20 години е правилна, че нещата са възможни - ромите имат положителна нагласа, стремеж да се интегрират и да живеят по правилата като всички останали. Щом можеше да се случва преди, защо да не може и сега?
- Допустимо ли е Франция - страна с древна култура, да връща по родните им страни ромите? Ще определите ли това действие като расистко?
- Не бих определил Франция като расистка страна, преобладаващата част от тамошните хора са нормално мислещи, от тях е тръгнал фундаментът на съвременната европейска, а и на световната цивилизация. Франция има изключително богата и материална, и духовна култура. И може би точно заради това изненадата, че подобно расистко действие идва от нея, беше огромна. Става дума за десния популизъм на Саркози, комуто предстоят скоро избори и "се целеше" в 10-12-те процента на крайната десница на Жан-Мари льо Пен. Ясно е, че Саркози се опита чрез по-резки, по-твърди действия спрямо "добре подбраната жертва" - ромите, да получи електората му. Но европейските общества  могат да абсорбират един дори толкова тежък проблем. Защото, нека не се заблуждаваме, Франция е една от най-важните държави, тя накак си определя политическата мода в Европа. Затова и всички бяхме направо стъписани, когато се случи, каквото се случи...
- А и в България сме си франкофони.
- Да, ние разчитаме, разбира се, на Франция. За щастие Европейският парламент, Европейската комисия, медиите, обществото реагираха адекватно - и в самата Франция, и в Белгия, и в Чехия, в Румъния имаше митиги в подкрепа на ромите и срещу действията на Саркози. "Чистият повод" е кристално ясен - специалната разпоредба на френското вътрешно министерство приоритетно да се гонят роми. И колкото и да се опитваха да замазват нещата, във френските медии изтекоха конкретни факти, беше публикуван документът. Някои европейски медии дори коментираха: "Саркози беше сварен по бели гащи..." Аз лично смятам, че нещата се нормализират. Но би ми се искало дебатът, вместо да легитимира расизма в Европа, а и у нас, каквото опасение все още имам, и да "дава опора" на млади фашисти, по-скоро да стане катализатор за положителни политики. И продължавам да смятам, че ромите не са чак толкова огромен проблем, какъвто изглежда днес на много хора. Нека не се заблуждаваме, преходните години бяха трудни и лоши за ромите - в сравнение и без носталгия - с периода отпреди 10 ноември, когато всички хора, циганите - също, работеха, изкарваха пари, строеха къщи, изучаваха децата си и имаха съвсем сносен живот.
- А важният въпрос е според мен има ли език на омразата? И у нас, и в Европа, а и по света? Ако да - кой и защо го насажда? Не е ли и в това говорене голямата причина за днешната социална криза?
- Причината не е една. Основната е езикът на омразата, другата важна причина е липсата на адекватна държавна политика. Словото на омразата е от 20-ина години в България. Има разделение, разслоение на обществото. И ако преди бяхме сравнително егалитарно общество, сега отиваме към по-голямо разслоение, антициганизмът се превърна в маркер за това. Примерно - по-добър съм от някакви хора, просто защото... те са цигани. А аз не съм!
- Това мислене, а и поведение, не е ли просто комплексарско?
- Такова е, разбира се. Бих пожелал всички да имат много по-добри поводи да се чувстват велики. Но у нас има и всеобща чалгизация на обществото, опростачаване, опростяване, и антициганският дискурс върви като паралелен процес. Защото всичко отива към комерсализация, а за съжаление "антициганизмът" продава - вдига тиражи например. Много хора не устояха на изкушението така да станат известни - и журналисти, и социолози, а и политици. Има теза, че ромите са привилегировани, което насажда омраза и авторите на тези нагласи се възползват, за да забогатеят. Но обществото няма полза от това, и ромите, и българите нямат полза. Обществото ни трябва да е единно, за да решава проблемите, а не да се настройваме един срещу друг. Жалко, но дори партии с подобен език и с такива тези спечелиха парламентарно присъствие... "Атака" например влезе в НС през 2005 г. с антициганско говорене и с внушения, че за циганите има привилегии. Но плащаемостта на тока в Столипиново например вече е много по-висока, отколкото в столичния квартал Люлин. Само че митологията си работи и вместо да гледат некачественото управление, хората се нахъсват срещу циганите...
- А има ли вече и проблем "Европа срещу Франция"?
- Имаше невиждана дискусия в Европа по ромския въпрос, силите днес се пренареждат и нещата ще се нормализират. Европа има огромен проблем и с емиграцията си - ромският проблем не е част от него, но тече паралелно. От една страна Западна Европа се нуждае от евтината работна ръка на емигрантите, от друга страна има неприемане на емигрантите, а популистки партии започват да печелят мощно избори в Европа. Така че има разтърсване, политически земетръс, и се надявам източните държави този път да дадем пример с умерено, с балансирано поведение. Надявам се също страната ни да не заболее, или поне - в не тежка форма, от националпопулизъм.