Коварната магия на вувузела
/ брой: 139
В южноафриканските вувузели, които изпълват стадионите с шум, издаван от разгневен рояк пчели с хормонални проблеми, сто на сто има някаква древна магия. Иначе няма как да си обясним как се получи така, че на африканска земя толкова много футболни колоси рухнаха на терена като български футболист след две бутилки уиски в "Син сити".
Най-показателен е примерът с Франция. Световните шампиони от 1998 година (и до днес витаят съмнения около този техен успех, но да не издребняваме сега) показаха толкова скучен футбол, че всяха див ужас в сърцата и на най-верните си фенове. Загубата им от Мексико дойде като логичен завършек на цяла серия от психодрами, които съпътстваха елитния тим на "петлите". Оказа се обаче, че загубата е само началото на един разпад. След краха на терена суперзвездата на тима Никола Анелка се е обърнал към треньора Раймон Доменек с думи, на които трябва да сложим знака "забранено за лица под 18 години". Този скандал е логично продължение на цялата скука, която французите демонстрираха на терена. Когато няма фантазия, идват виковете. Футболът може да бъде много логична игра точно в такива ситуации. Но да бъдем наясно и с друго - дори и при развитото чувство на свобода на французите - след такива думи е логично Анелка да си тръгне. Псуваш ли треньора си, независимо какво мислиш за него, нямаш място в отбора. Това е логиката на отборните игри.
Тук няма начин да не е намесена магията на вувузелите. Очевидно странната им музика отприщва много истини, които се случват пред очите на зрителите. Както и много вини и премълчавания, които белязват големите отбори. Нека пак да се върнем на Франция - нормално ли беше да пуснат националния си отбор на световно с треньор, който знае, че изтичат последните му дни начело на тима. Оплетени от твърде много пари, от твърде много звезди, от твърде много скандали, французите демонстрираха това, което знаят всички - големите финансови средства не могат да заместят духа на терена. Мексико го доказа. Мексиканците не само видяха, че срещу тях няма отбор, те им преподадоха най-големия урок на Земята - в крайна сметка е важно да тичаш, да дадеш всичко от себе си, а пък победата дебне някъде точно по този път. Всичко останало - финишира в псувните, пререканията и гневните журналистически статии.
В ЮАР за първи път от много години видяхме да се случва най-важното. Отборите, които играят наистина, да побеждават тези, които само имитират игра. И е логично Франция да си тръгне. Логично беше англичаните да бъдат унизени с равенство. Справедливо беше германците да паднат от сърбите. Боговете на вувузелите ни разнообразиха живота. Но има и нещо друго - и Анелка, и Доменек, и всички останали скъпоплатени звезди сигурно дълго ще се будят в кошмари от този коварен звук, който прекърши толкова много клишета за световния футбол.