Няколко думи
Кмет и господар
/ брой: 220
Повече от година кметовете на малки населени места надигат глас срещу реалната си невъзможност да взимат решения и да разполагат с пари. Повече от година искат, настояват, пишат декларации и списъци с проблеми. Ходиха по срещи, мълчаха по протести. Преди месец обявиха и ултиматум към правителството.
Глас в пустиня. Получаваха само усмивки и здрависвания.
Докато не обявиха в петък, че пристигат на протест под прозорците на Министерския съвет.
И изведнъж държавата си отпуши ушите и си отвори вратите. Бойко Борисов наметна царската си пелерина и ги прие в покоите си. Раздаде щедри обещания, погали ги по немирните главички, напомни им, че избори идат, а техните постове пак ще зависят от нечие благоволение... И те доволни. Благодарят и си прибират протестърските намерения.
Ще мируват. Нищо, че няма и дума за повече от половината им искания. Голи обещания. Този път дори няма допълнителни пари, които Борисов да извади от някой джоб и да смъмри поредния министър. Просто им е напомнил колко зависимо независими са. Защото от тях нищо не зависи. Освен личното му господарско спокойствие.