Къде е Маги?!
/ брой: 269
Всички си спомняме за онзи добродушен и мил старец от класическата литература, който съвсем на сериозно се отказа да влезе в Рая, защото там нямало ракийка, която пък той обичал да сръбва. По този начин сякаш Елин Пелин ни ориса да бягаме от нормалното, защото не ни уйдисва на табиета.
Табиетът е Глава първа и Глава последна от Евангелието на българина. Той, милият, хатър не троши ни на управници, ни на чужди консули... Това да посрещаме, да изпращаме, да целуваме ръка - еша ни няма! Тоест - автентични сме.
Все пак започва да ме гризе съмнението дали не сме някаква проява на "алтернативна форма на нормално психично поведение", както наукообразно се изразяват за кретенизма. Писателят Мирон Иванов някога казваше, че за времето имало две представи: западната, според която времето е пари, и източната, според която времето пет пари не чини.
Е, там сме ние - между двете представи.
И като Буридановото магаре умираме от глад, но пък сме горди, имаме свое Евангелие. Само дето не е от Матея, а от Матейко, да ме прощава онзи мил старец, че ровя литературните му кокали.
Който не ми вярва, да се огледа в събитията от изминалата седмица и ще се увери, че ние във всичко, ама наистина във всичко, сме бамбашка. Избират конституционни съдии! За един (една) от кандидатите е ясно, че няма да мине. Независимо от причините, не искам да ги тълкувам тук. Вместо да запази достойнството си, въпросната дама, също като Буридановото магаре, се застъпи за полата и не става, и не става от столовете за предложения. И нейният проблем се превърна в проблем на държавата. Кой не я дърпа от въпросния стол, а тя не ще и не ще. Чак от Европейския съюз взеха да се месят, а тя пак - не, та не!
Чакайте! Никой не е венчан за властта!
Нито пък калесан!!!
Днес властта в България се превърна в препитание. И това е правило по всички нива. Откъде се взе това отношение към властта няма да коментирам. Казано е в "Меракът на чичо Денчо". Но истината е, че на всеки му се ще да маха пръчката на диригента, да бършат потното му чело с ленени кърпи и той само да се кланя пред възхитената публика.
Наивен съм, нали! Не ленената кърпа, не възхитените аплаузи, а пустата изгода. Ако е чистачка, ще краде от сапуните и препаратите, ако е министър, ще краде от европарите и прочие...
Но каква е разликата?! Всеки краде оттам, откъдето може. И завижда на другите, които крадат повече, и ги пустосва. Както го е казал Чудомир за една своя героиня, че по цял ден кълне комшийките и примамва чуждите кокошки да влезат в нейния двор. Или нещо такова, но резултатът е същият.
Станахаме смешни и жалки в своята безпомощност да подредим обществото си. Не знам защо ни траят в Европейския съюз? Не ги разбирам тия хора, които, след като подредиха обществото си, си натресоха и нас! Както подсказваше друг класик на българската литратура - Станислав Стратиев, само един народ е кандисал да изкара с нас пет века, но то е било, защото е бил по-див и от нас.
Всекидневните политически, икономически и прочие събития от родната менажерия ме отчайват. Отчайват и обикновените хорица, които даже вече не се чудят на тези, които бягат от България. Просто вдигат рамене и казват: "Ами к'во да прави тук, а?!" И съжаляват, че те не могат - поради старост или болест.
А от екрана постоянно питат за някаква Маги.
Вярно бе, къде е Маги?!
Такива работи...