Няколко думи
И пенсиите в дупката
/ брой: 209
Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2021 г. недвусмислено затвърди факта, че най-големият провал на ГЕРБ в политиката по доходите са именно пенсиите. Докато възрастните чакат заветната дата 1 юли догодина, за да получат повишение на парите си с 5% по швейцарското правило, властта с лека ръка продължава да руши устоите на солидарната осигурителна система и да пренебрегва ключовия й принцип. А той е, че пенсията е резултат от осигурителния принос към системата, а не би трябвало да зависи от кралското, пардон, управленско благоволение.
Да, пенсиите са ниски, но това не означава, че на властта й е позволено с декрети и политически решения да прекроява правилата на играта. Само че с административното повишение на минималната пенсия от 250 на 300 лв., както и на максималната от 1200 на 1440 от 1 януари, за пореден път се случва точно това. А подхвърлянето на 50 лв. към пенсиите на калпак не е нищо повече от предизборно купуване на гласове. С разход близо 700 млн. лева за около половин година, които със сигурност можеха да бъдат вкарани в по-ефективна употреба.
Няма оправдание за отказа на ГЕРБ да преизчислят парите за старини спрямо адекватен осигурителен доход.
Открай време за пенсиите нямало пари. Защо тогава властта клекна например пред работодателските вопли и не повиши максималния осигурителен доход? Ако той се беше увеличил от 3000 поне на 3200 лв., това щеше да донесе 100 млн. лева допълнителни приходи в пенсионната хазна. А разклатеното финансово здраве на въпросната хазна не е тайна. Почти половината от парите за пенсии не идват от осигурителни приходи, а от държавния бюджет - т.е. от данъци. Никой няма управленската воля да погледне по-детайлно в осигурителните приходи, в двойните ведомости за заплати, в криенето на доходи и в неплащането на осигуровки върху реалния им размер.
Истина е, че властта се изправи очи в очи с дефектите на т.нар. втори стълб на осигурителната система, който много отдавна няма нищо общо с намеренията на тези, които го създадоха. От година на година дефектите стават все по-чудовищни, и то в името на краткосрочни и съмнителни политически дивиденти. Вместо стабилност, осигурителната система за пореден път се разклаща сериозно и последиците ще берат поколенията занапред. На фона на демографската катастрофа, при все по-намаляващото население в трудоспособна възраст и при растяща безработица властта пак набляга на магистрали и крадене, вместо да намери адекватни дългосрочни решения.
Все повече лъсва и разликата в парите на старите и новите пенсионери - с десетки, а в някои случаи и със стотици левове. Това е поредният резултат от безсилието, което поставя на колене още една система - на социалното подпомагане. Тя хлътва в същата черна дупка като осигурителната.