Франция в прегръдките на кризата

Родината на галите също е тежко засегната от днешната криза на капиталистическата система. Държавните дългове вече надхвърлят 1500 милиарда евро, респ. около 80% от БВП, а бюджетният дефицит достигна 7,5% през 2010 г. Дясноцентристкото правителство е в непрекъснато напрежение от дефицита на държавата, чийто растеж вече четвърта година превишава дори този на високо задлъжнялата Италия. Прогнозата за икономическия ръст във Франция за настоящата и за 2012 г. бе намалена с половин процент на 1,75%. Но тези ниски икономически темпове не осигуряват необходимите постъпления във фиска, които да обезпечат планираното понижение на дефицита на 5,7% от БВП за тази година, на 4,6% за 2012 г. и на 3% през 2013 г. Затова по-нататъшното задлъжняване на Франция най-вероятно ще продължи и в бъдеще.
В тази ситуация консервативният президент Никола Саркози бе изненадан от идеята на своите приятели от висшите финансови кръгове за въвеждането на "данък богатство". Само ден след това той предложи нов пакет за икономии, с който дефицитът в бюджета въпреки минималния растеж да бъде сведен от 2013 г. нататък до допустимата по Маастрихтските критерии граница от 3 на сто.
Същевременно обаче предвиденото от кабинета допълнително облагане с 3% на всички по-високи доходи над 500 000 евро има само символично значение. То ще донесе на държавата приходи от едва 200 млн. евро годишно. Предвижда се и повишение на социалните вноски за доходи от капиталовложения. Но с тези едва 200 милиона по-заможните в страната се натоварват само фиктивно с една малка част от онези около 1,8 милиарда евро, които Саркози опрости на най-богатите с неотдавнашната реформа на имуществения данък. В замяна предвиденото от дясноконсервативния кабинет изравняване на ставките на данъка за потребление и прокламираното затягане на мерките за укриване на данъци се предвижда да донесат 10 милиарда евро допълнителни приходи на бюджета. Същевременно с това социалните удръжки и данъчното облагане на доходите от извънреден труд за работниците се запазват, но за предприемачите ще отпаднат.
По този начин с този "данък богатство" и предвиденото въвеждане на "данък върху финансовите транзакции" (известен още като "Данък Тобин") Саркози изпреварващо отне и последните козове на френските социалисти в предизборния покер, след грандиозния провал с бонвивана Доминик Строс-Кан за кандидат-президент на СП. Защото позагубилите в реалната си политика облика на лява партия френски социалисти излизат с предизборна програма, която се отличава от тази на управляващите консерватори основно по въпроса, кога и как да бъде намален бюджетния дефицит, а не как да се борят с първопричините за кризата. Социалистите се оказаха неспособни да дадат политически решения извън утъпкания от самата катастрофирала система коловоз. Френските социалисти, които още през пролетта обявиха абсолютно неадекватната предизборна позиция, че кризата била преодоляна, са издигнали в своята програма под надслов "Промяна" 30 постулата, с които смятат да постигнат "възход на Франция". Между тях е и изискването съотношението в заплащането на работниците и мениджърите в управителните съвети на предприятията с държавно участие да не превишава 1 към 20. Данъчната реформа според тях трябва да обедини в един общ прогресивен данък всички източници на доходи. А приходи от лихви и акции трябва да се облагат като всички останали. Чрез запазване на имуществения данък и отпадане освобождаването от налог на доходите от извънреден труд те разчитат да освободят средства за 300 000 допълнителни работни места. Социалистите прекалено оптимистично очакват икономически растеж от 2,5% и разчитат със затварянето на възможностите за укриване на данъци да осигурят допълнителни приходи за бюджета в размер на до 50 милиарда евро.
Но какво означават всички тези сухи числа от предизборните платформи на големите политически формации за реалния живот на обикновените хора?
Днес навсякъде в публичния сектор на Франция се усеща осезаема липса на средства, което постепенно се отразява на облика на градовете, които стават все по-мръсни. Също и социалното осигуряване издъхва от недостиг на пари. Консервативното правителство на Саркози вече се захвана с "преустройството" на осигурителните системи, което и в тази страна се изчерпва до болезненото орязване на социалните придобивки за населението и увеличение на пенсионните вноски. Профсъюзите многократно изказаха опасения, че гордостта на френската социална държава - пенсионирането на 60 години, ще бъде пожертвано и ще се увеличи пенсионната възраст. Според представения правителствен проект удължаването на трудовия стаж е една от мерките за саниране на пенсионната каса, която страда от огромен хроничен дефицит.
Въпреки намаления до абсолютния санитарен минимум ДДС за ресторантьорските услуги (само 2,6%), за година цените в заведенията са скочили поне с 50%. Съответно Саркози ще трябва сериозно да се потруди, за да обясни предизборно на сънародниците си, защо те все по-трудно ще си позволяват традиционните обеди в компанията на каничка местно вино. Обикновените французи наистина вече са в паника, защото сметките им стават все по-непосилни, а бъдещето им все по-несигурно. Вследствие на кризата и растящата безработица, достигнала близо 10%, делът на хората, живеещи под прага на бедността във Франция, е нараснал до над 13,5% или 8,2 милиона души, а всеки четвърти младеж е трайно без работа. В този контекст не са учудващи честите протести и дори бунтове, които избухнаха вече на няколко пъти в предградията, които пропадат все повече в социално отношение.
Анализаторите от своя страна виждат Франция като следващата държава, която може да загуби своя първокласен кредитен рейтинг. В момента застраховките CDS за обезпечаване на евентуално необслужване на държавния дълг са доста по-високи, отколкото на страни със значително по-нисък рейтинг като напр. Малайзия, Тайланд, Япония, Мексико, Чехия и др. Така Франция е единствената държава с максималния рейтинг от "ААА", чиято застраховка за защита от необслужване на дълга е толкова скъпа. Съответно френските облигации са най-скъпите държавни ценни книжа сред страните с максималния рейтинг от три А. За сравнение, разходите за застраховка срещу фалит във Франция достигнаха 175 базисни пункта, което е над 2 пъти повече от тези на Германия. Причина за това са опасенията, че страната може да се окаже следващата, чийто кредитен рейтинг ще бъде понижен.
"Франция, по мое мнение, не е държава, заслужаваща оценката "AAA", заяви преди известно време един от мениджърите на Швейцарската банка UBS. Въпреки това високият кредитен рейтинг на страната бе потвърден и от трите водещи агенции. Това се случи, след като доходността на държавните облигации нарасна заради опасенията, че дълговата криза в ЕС се засилва.
Вследствие на глобалната криза на капитализма нервите на финансовите пазари са до такава степен преобтегнати, че дори само неотдавнашният слух, че кредитният рейтинг на Франция може да бъде намален, вече бе достатъчен, за да разклати пазарите и да предизвика пореден сериозен срив на борсите по целия свят през миналия месец. А всичко това разкрива колко нестабилна и уязвима в икономическо и финансово отношение е системата в момента.

Дали обгърналата и Франция криза ще прогони действащия президент от Елисейския дворец, или политическите му противници ще се окажат прекалено слаби, за да наложат промяна, ще покажат предстоящите избори
снимка БГНЕС



Делът на живеещите под прага на бедността във Франция е нараснал до над 13,5%, или 8,2 милиона души


Кризата засегна особено силно младежта. 25% от младите французи са безработни. Въпреки че Франция е една от най-богатите страни в света, трудовият пазар отблъсква младите


На тази парижка улица живее един от многобройните бездомни французи