Финансов колапс ли?
/ брой: 68
Положението около гигантския държавен дълг на Япония, който възлиза на над 220% от БВП, респективно близо 10 000 млрд. щ.д., и очертаващият се недостиг на средства и енергия ще увеличат проблемите на страната след катастрофалното земетресение. С дълг, надминаващ двойно произведеното в страната, и дългогодишен бюджетен дефицит от около 6%, след катастрофата Япония, като че ли е без големи резерви за реагиране. При толкова високо ниво на задлъжняване повечето други държави отдавна щяха да са вече фалирали.
За Япония обаче достигането на такава задлъжнялост бе възможно, тъй като високото равнище на спестяванията на населението досега постоянно повишаваше търсенето на държавни облигации, въпреки ниското им олихвяване. Местните банки кредитираха държавата с евтини заеми при лихви близки до 0%. Евентуално покачване на лихвеното ниво в страната, вследствие на очертаващата се тенденция в тази посока в другите развити икономики, дори само с 1% би имало сериозни последствия. Кабинетът в Токио ще се наложи да харчи над 25% от бюджета си само за изплащане на тези лихви, поради гигантското общо ниво на дълговете.
Днешната криза най-вероятно ще се отрази негативно върху платежоспособността на Япония. Страната де факто досега така и не успя да се справи с кризата и последвалата я дефлация от началото на 90-те години. Тогава се спука гигантският спекулативен балон с цените на недвижимата собственост, а борсовият индекс се срина трайно с 3/4.
Както днес САЩ и ЕС наливат гигантски суми за спасяването на банковата система, така и тогава в Страната на изгряващото слънце бяха похарчени огромни средства на данъкоплатците, за да бъде предотвратен колапсът на местните банки. А опитите за гасене на породения от това дефлационен пожар се сведоха до периодически конюнктурни инженции, което доведе и до неимоверното покачване на държавния дълг.
През последните две десетилетия намаля и значението на Япония като индустриална държава. Тя рядко успяваше да генерира икономически растеж. Само по отношение на търговията с ЕС японският износ за Европа се е свил с 40% за последните 10 години, а експортът на общноста за източноазиатската страна е намалял с 20%.
След тройната катастрофа (земетресение, цунами, ядрена авария) в Япония данъчните приходи ще намалеят, а държавните разходи ще се увеличат. В същото време новата криза ще има негативно влияние върху спестяванията на населението, а по този начин - и върху потреблението и инвестирането в държавни облигации. Макар и да е рано за цялостен анализ на разходите, които ще трябва да понесе Япония, няма съмнение, че катастрофата ще достигне сериозни мащаби. На този етап разрушенията се оценяват на над 235 млрд. щ.д., без в тази сума да са включени последствията от ядрената катастрофа. А те могат многократно да надхвърлят тази цифра.
Ще бъде ли в състояние Япония да се справи с последствията от тази катастрофа единствено с вътрешни средства? Очертава се тенденция за репатриране в страната на японски вложения в други валути зад граница. А засилената разпродажба на чужди валути и обръщането им в йени доведе до покачване на курса на японските пари. Освен че много хора ще се въздържат да купуват стоки от Япония, заради риска те да са радиоактивно контаминирани, оскъпяването на валутата ще прави японската продукция по-неконкурентоспособна, което ще свие допълнително производството на острова.
Изтеглянето на средства ще засегне най-вече САЩ, където Япония е инвестирала през последните години 886 млрд. щ.д. в американски ценни книжа. Съединените щати са принудени да реагират, печатайки нови долари и наливайки ги в държавни облигации, в съизмерим размер на изтичащите към Азия средства. Което, от своя страна, ще засили инфлационния натиск върху долара и ще доведе до допълнителен растеж на също високия бюджетен дефицит там - актуално над 11% от БВП, и на държавния дълг на Щатите, който е около 90% от БВП.
Това ще доведе до оскъпяване на заемите в глобален мащаб и като бумеранг ще се върне и удари Япония. Което може да предизвика колапс на държавните финанси на страната. Това, от своя страна, ще стартира неконтролируема верижна реакция на финансовите пазари в света и може да индуцира нова дългова криза - многократно по-тежка от досегашната. Днешните проблеми на Гърция и Ирландия ще изглеждат като детска игра в сравнение с тази катастрофа, която може да доведе до разтапяне на ядрото на световната икономическа и финансова система и дори до нейния колапс.