Европа покафенява

Днес, 68 години след края на разрушителната Втора световна война, зъл дух от миналото броди из Европа. Това е кафявият призрак на неофашизма и в по-мекия си вариант на ултрадесния, радикален национализъм. В много от проведените през последните години избори на Стария континент десните националистически и неофашистки партии реализираха значителни успехи, особено след избухването на поредната финансова криза на капиталистическата икономика през 2008 г.
Типичният избирател на неонацистите и на националпопулистите е млад мъж, с ниска степен на образование, който е безработен или върши неквалифицирана работа. Но за тях вече гласуват не само млади хора с нисък социален статут, а и част от средната класа. Този феномен намира своето обяснение във влошаващата се социална конюнктура и в растящата безработица, които създават благоприятната среда за разпространяване на идеите на ултранационализма и ксенофобията.
По официални данни безработицата в ЕС е около 10 % (като реалната е до два пъти по-висока), а 28 % от всички граждани преди източното разширение на Евросъюза живеят под прага на относителната бедност (т.е. с приходи под 60 % от средните за ЕС). Броят на безработните и на бедните постоянно расте и преди разширението на изток достига в 16-те стари страни-членки невероятната цифра от 100 млн. души, а броят им е нараснал след разширението и вследствие на кризата с още няколко десетки милиона. (По страни делът на относително бедните по данни на Евростат е: над 50 % за Португалия и Гърция, стабилно над 30 % за Ирландия, Испания, Италия и Великобритания, над 20 % за Франция, Белгия, Холандия и около 18 % за Германия, Австрия, скандинавските страни членки и Люксембург.)

Страхът за бъдещето

и за работното място все повече обхваща европейските общества. Съответно все повече чужденци започват да се възприемат като заплаха за благоденствието и за пазара на труда в отделните страни, въпреки че чужденците често работят най-мръсната, тежка и непривлекателна работа. И точно в такъв момент на политическата сцена се появяват неофашистите и ултрадесните популисти, които без колебание с елементарни лозунги сочат на смутените общества като виновни за сполетялото ги имигрантите, левите сили и пак евреите. Те решително заявяват, че са готови да защитават безкомпромисно националните интереси и предлагат примитивни решения от типа на "чужденците вън", и умело използват насаждания от масмедиите след 11 септември 2001 г. общ страх, като подклаждат ксенофобия, расизъм и омраза към всичко иностранно.
По идеология, цели и стратегия по-голямата част от тях се отличават от традиционните фашистки партии на миналото. Ортодоксалният неофашизъм, известен още като "кафяв тероризъм", има хиляди активисти предимно в Германия, Швеция и Гърция. Идеологически той гравитира към американските неонацисти от "Арийска нация", "Бяла сила", "Ку Клукс Клан", The Order и др. фашистко-терористични организации.
Расисткото движение на скинхедите, привличащо безработни и лумпенизирани младежи, в повечето страни е партийно необвързано. Но в Германия се наблюдава тенденцията да бъде приобщено като уличен авангард към неонацистките партии под паролата "Борба за улицата и за сърцата на хората". Ксенофобските изстъпления на вандалите с бухалки в новите провинции на Федералната република са известни дори в Далечния Изток. Японски пътеводители предупреждават своите туристи да не посещават Източна Германия или да се обличат в скъпи костюми, които да ги отличават от виетнамците, обичайната жертва на "бръснатите глави". Учителите от тези райони на страната откровено се страхуват да преподават пред фашизираната младеж немската история за нацисткото минало, имайки предвид, че тези юноши посещават училищата въоръжени с ножове, бухалки и наточени метални кръстове, които се хвърлят като бумеранг.
По подобен начин радикално фашизирани са фалангистите в Испания, "Националната партия" на Португалия, и ортодоксалните фашисти от  "Трибагрен огън", "Нова сила" и "Социално движение" (на внучката на Дучето, Александра Мусолини) в Италия, както и "Сияйна зора" в Гърция, която постигна на последните избори в южната ни съседка над 12%.
Изненада буди ортодоксалният неофашизъм в Швеция. По време на Втората световна война тя е официално неутрална страна. Но нейното население проявява открита симпатия към нацистката идеология на Третия райх. Шведското правителство дори е позволило преминаването през нейна територия на 2 милиона немски войници към фронтовете на Норвегия, Ленинград и северните райони на Съветския съюз. По този повод райхсминистърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, отбелязва през 1942 г.: "Неутрална Швеция направи за германските войски повече, отколкото можеше да се очаква".
Неонацисткото движение в Швеция, с няколко десетки представители в комуналните парламенти предимно в южната част на страната (Шонен), се състои от няколко организации, които са обединени в общ т.н. Националсоциалистически фронт "Vit Makt" ("Бяла сила"), а за радикално милитантни се считат над 1000 души.
Значително повече последователи в Европа печели по-мекият вариант на неофашизма, изповядван от ултрадесните националистически и популистки партии. Техните идеолози

отричат мултикултурното общество,

проповядват ислямофобия и ксенофобия към чужденците от по-бедните страни и призовават за прочистване на европейските държави от тях. Те се противопоставят на традиционните политически партии в своите страни, отричат представителната демокрация и повечето от тях се обявяват за либерализиране на стопанската дейност в рамките на отделната държава чрез ограничаване на нейната регулативна и преразпределителна роля в икономиката и социалния живот. Много от тях са обаче и отявлени антиглобалисти и противници на международните организации, особено на ЕС и НАТО, дори някой заемат формално антикапиталистически позиции.
Партиите от "мекия" спектър на неофашизма са култивирали своите лозунги и риторика и отдавна участват активно в политическия живот. По-умерените италиански неофашисти от "Националния съюз" (необичайно проамерикански ориентирани за неонацистка партия) застъпващи се за единна държава със силна президентска власт, заедно с регионалните национал-сепаратисти от "Северната лига" са неразделни коалиционни партньори във всички кабинети на медийния олигарх Силвио Берлускони. А бившият лидер на "Националния съюз" и бивш външен министър на Италия, Джанфранко Фини, е известен с възхвалата си на Мусолини, като "голям политик и патриот" и обявяването на расовата политика на просъществувалата само 20 г."Вечна III Римска империя" за достойна за подражание!?
Във Франция партията на "Националния фронт" на Льо Пен, която все още бленува за превръщането на Северен Алжир в бяла френска колония и чиито членове активно участват в дясно-екстремистката организация "Нова сила" и присъства от десетилетия в парламента с изборни резултати от около 10%.
Белгийските националисти от "Фламанския блок" и "Националния фронт", които още от 30-те години мечтаят за "Велика Нидерландия" също са във възход. Най-противоречив път изминава НПА - националистическата "Независима партия на Австрия", която достига изборни резултати до 28 %. НПА е създадена през 1949 г. под името "Съюз на независимите" като събирателно движение на бивши нацисти, подобно на "Националната партия на Германия" (НПГ), пряка наследница на Хитлеровата "Националсоциалистическа работническа партия на Германия" (НСРПГ). В последствие австрийските "независими" еволюират в дясна националлиберална партия, която окончателно се отказва от амбициите си за обединена Велика Германия, за разлика от немските неонацисти от НПГ.
Норвежките националисти от "Партията на напредъка", които достигат в изборите, "Швейцарската народна партия" и датската "Народна партия" с изборни резултати от 14 до 25%, са прекъснали връзките си с ортодоксалните неофашисти и се вписват в легалния политически живот на своите страни.
Това до неотдавна можеше да се каже и за холандските ултрадесни от "Листата Пим Фортюн". Но след показното убийство на нейния лидер и по-късно на режисьора Ван Гох в страната все повече зачестяват расистко мотивирани престъпления и насилието срещу чужденци. А

огъня на отрицанието и омразата

подклажда новият ултрадесен популист, политикът Геерт Вилдерс, който е и един от най-отявлените противници на разширението и интегрирането на ЕС и безкомпромисен ислямофоб. Той риторично е обявил война на "европейската супердържава", на брюкселската евробюрокрация и пледира за премахване на еврото в Нидерландия.
И в Източна Европа се наблюдава процес на ускорено развитие на партии на националшовинистическа и на етническа основа. Първите си поставят ирационални цели за ревизия на съществуващите граници под лозунга "За велика Унгария" или "Велика Румъния", а вторите преследват сепаратистки намерения. Националистите от Източна Европа обвиняват за всички неуспехи управлението на комунистите до 1989 г. и се борят за реабилитиране на профашистките режими и политици от 30-те години на миналия век. Така например "Словашката народна партия" мечтае за фашизоидна държава от типа на режима на Тисо, съюзник на хитлеристка Германия, а латвийските националисти обявяват нацистките колаборатори за патриоти и герои.
Ултрадесните националисти и неофашисти са се    
превърнали в трайно явление

в политическия живот на Стария континент. Възходът им се дължи на социалния упадък в обществата, вследствие на провежданата неолиберална икономическа политика, жертва на която стават все повече хора и в индустриално развитите страни. Неонацистките нагласи се засилват от постоянните съкращения на работни места, на миграцията на работна сила на Запад, от разширението на ЕС на изток и свързаните с него страхове за обикновения гражданин, както и от засилващото се недоверие към наднационалната, възприемана като антидемократична власт, на евробюрократите в Брюксел. Изкупителните жертвите на неофашистите са най-слабите в обществото - чужденците от по-бедните страни. А нищо чудно националистките тенденции да се превърнат във вътрешни центробежни сили, които в бъдеще да застрашат интегритета на обединяваща се Европа.
И дали хода на историята не е като спирала, при която всичко се повтаря на по-следващо ниво във времето, а вследствие на глобалната финансова и социална криза няма да се стигне до появата на нов фашистки райх на континента?