Критика
Да съхраним вечното
Книгата отрича онази глобализация, която заличава здравите ни корени, спецификата в бита и светоусещането на българина
/ брой: 218
Милка Радева
Тази книга носи дата 2017 г., но ми попадна сега, за голяма моя радост. Пиша този отзив, защото за съдържанието й няма давност, но се вписва в настоящия ден.
Авторката на "Бабо, разкажи ми спомен" е Ивинела Самуилова. Историите от махала Небесна не ми дават покой.
Над хоризонта на този планински път се извисява чудото. Онова чудо на устойчивостта, довело древните корени на традициите до нашите дни. Силата, запазила ценностното в нашия национален характер. Това място авторката заселва с традициите, намерени от нея все още живи. Там тя вселява красотата им. Красотата е навред. А под човешката грижа тя се превръща във вечност.
Писателката я вижда в наглед древните неща от деня ни. Тя е в предпазливите ни стъпки, в шума на вятъра, в полъха на листата на дърветата. В аромата на полското цвете. В ромона на планинския поток. Тя е вплетена във везаната шевица, в багрите на тъканата черга. Пониква сред плевелите в лехата на магданоза, в благочестивите ръце на дядовците, облагородили плодното дръвче. Тя тъгува и се радва в извивките на неумиращите песни, сътворени от неизвестен певец. Тя буйства в кръговете на празничното хоро сред мегдана. Тупти в топлото сърце на планинеца, в благородството и скромността му, във формирания между хребетите негов светоглед.
Ивинела чува как се лее красота от звуците на кавала и гайдата. Усеща сред нея раждането на бунтовното начало, свободата като необходимост. Красотата събужда здравомислието, недоволството от фалшиво благочестие, остротата на ума, сътворил пословици, поговорки и гатанки. И още, и още... Ивинела твори химн за това велико чудо. То не може да се обхване. Необятно е. И е облечено в неизчерпаема жизненост, родена от моралните устои, от древните корени, изпитани в беди и неволи, проповядвани в трагични времена явно или тайно от духовните отци на църквата.
Въображението на създателката на книгата избира структурата й. Диалози с изградените измислени от нея образи, спомените на баба - също нереална, общуването с останалите образи, записки в тетрадката, изводи, наложени от проучванията й.
Аз се прекланям пред готовността на Ивинела Самуилова да защити моралните ценности и традициите на нашия народ. Тя застава срещу онази глобализация, която заличава здравите ни корени, спецификата в бита и светоусещането на българина, срещу самоотричането ни. Нейният зов е да не забравяме за величието и достойнствата на културата ни, запазила самобитността си през вековете. Да помним, че показното благочестие не може да скрие нечистото сърце! Да съхраним вечното от завета на дедите! Прекланям се пред положения огромен труд, пред прецизната аргументация и логика.
Завършвам с нейни думи:
"Когато потъваме в безотговорно нехайство и безхаберие, да си спомним, че нашата майка България е на смъртно легло и има нужда от незабавна помощ, ако не искаме духът й да изчезне завинаги."
Не познавам Ивинела Самуилова. Но вече знам, че тя ми е близка по дух и сърце. Вярвам, че ще осъществи още нови интересни творчески идеали! Очаквам ги!