Няколко думи
Черни пари
/ брой: 26
Съвременната клетва у нас може да звучи така: Да те стигне минимална заплата в България дано! Не е новина, че за пореден път Евростат ни класира на последно място в ЕС по най-ниско заплащане. За да е пълна "радостта" дойде и още по-детайлна класация откъм Европейския синдикален институт, в която са подредени всички държави на континента. Според тази класация 1,87 евро на час е законоустановената минимална заплата в България през 2020 г. След нас в цяла Европа по този показател е само Северна Македония с 1,63 евро на час. И се пита в задачата как ще ги стигнем... румънците, защото непостижима засега мечта за нас е тамошното най-ниско възнаграждение - малко под 3 евро на час.
Оттук следват всички други "новини" - отчайваща бедност, зловещо социално неравенство, здравни неравенства, засилени в пандемията, невъзможност да се храним и обличаме нормално, да се отопляваме, да плащаме данъци, кредити, текущи сметки...
Храни и стоки поскъпват всеки ден, пенсионерите изнемогват, за почивки и ваканции, театри и други културни занимания и дума не може да става.
А иначе минималната работна заплата е вечна дъвка в устата на социалните партньори.
Правителството вдига минималната заплата административно, но увеличението не е от любов към ближния, а защото увеличава и постъпленията в бюджета от данъци и осигуровки. Работодателите неспирно врачуват, че с вдигането на минималната заплата ще се увеличи безработицата и бизнеси ще фалират, дори поискаха мизерната сума да се замрази. Синдикатите провидяха 1500 лева минимална заплата, но властта се пази от революционното увеличение в бедна България като дявол от тамян. Нищо, че биха живнали потреблението, икономиката и дори ражданията. Вместо това управляващите натискат педала за задържане по надолнището, което носи още по-големи беди за държавата, която години наред няма да може да се оправи от колапса.
Няма обаче статистика на света, която може да трогне социалния министър Деница Сачева и целокупното българско правителство. Дълги години кабинетът бяга от сериозния разговор за механизъм за определяне на минималната заплата по обективни критерии, за да бъде тя наистина измерител на положен труд, а не остатъчна величина в бюджетните сметки след плюнчене на моливите. За стотици хиляди наемни работници у нас това са черни пари, изкарани с робски труд.
Вперили поглед към поредните избори, властимащите пак нямат никакво време да мислят за доходите от труд. По-лесно им е да хвърлят прах в очите на хората през телевизорите с антикризисни мерки като 60 на 40, 80 на 20, "Запази ме" и подобни със спорен реален ефект. Или да примамват най-бедните пенсионери с обещания за 120 лева за храна, които щяха да дойдат уж през април. Сега вече се говори, че ще е още през март - зер, избори са това. Толкова е жалко, че не може дори да е смешно.