Бюджетът - против стратегията
/ брой: 155
Бюджетът на държавата бе гласуван вчера - с политически лакърдии и автоматично натискане на копчетата от страна на ГЕРБ, с още по-автоматично отхвърлени аргументи, изказани от останалите.
Стратегията за икономическо развитие на България в близките няколко години, изготвена от икономическото министерство (МИЕТ), бе представена преди два дни. В нормалните държави тези два документа, които имат основно значение за всяка страна, са тясно обвързани, годишните бюджети следват плътно националната стратегия. У нас между стратегия и бюджет няма нищо общо.
Според стратегията на МИЕТ "големият скок" на България напред и 90 на сто от експорта ни трябва да дойдат от промишленост и високи технологии. Когато в ЕС и в света говорят за високи технологии в промилеността, имат предвид не елементарните технически подобрения и рационализации, а производствата, в които е вкарана наука и чиито продукти са резултат от научни технологии. Високите технологии по света имат само един родител - науката. Стратегията на икономическото министерство отговаря: вдигаме за няколко години инвестициите за наука до 2% от БВП. А какво казва бюджетът, приет вчера - намаляваме инвестициите за наука от досегашните 0,3 на сто от БВП до 0,2 на сто! Клъцваме субсидиите на вузовете с 20 на сто, орязваме бюджета на БАН с 40 на сто спрямо 2009 г. Вузовете се готвят да затворят врати за икономии през зимата, а в научните институти дори не мислят за ток и парно, мислят колко учени да съкратят, та да се вместят в мизерната субсидия на Дянков. Оттук нататък чакаме от небето да паднат нови технологии в изпълнение на стратегията на икономическото ведомство. Няма как да проработи това, което съзнателно си затрил.
Да речем, че Светият дух ни прати наука и висши технологии. Къде ще паднат те? Едва ли в двете силови министерства, които обират големия пай от държавния бюджет. Ще паднат в ония 95 на сто от предприятията ни, които са с работници от от 10 до 30 души, и в които, според признанието на самия министър Трайчо Трайков, работят нископлатени и неквалифицирани хора. Как се прави "големият скок" в иновациите и технологиите без наука и без работници, квалифицирани да работят с продуктите й? Ами, не се прави. Частните инвестиции в иновации щели да бъдат стимулирани с 50% субсидия за всеки приоритетен проект, вика МИЕТ. Да, ама просветното министерство току-що вкара проект за промени в Закона за стимулиране на научните изследвания, в който отново няма никакви стимули ни за държавни, ни за частни инвестиции за наука и технологии. Нито пък има стимули чужди инвеститори да влагат пари в наши предприятия, внедряващи висши технологии. Защо се чуди министърът, че в България били вкарани 36 млрд. евро чужди инвестиции, пък страната ни си седи на последно място в ЕС по всички икономически показатели.
Защо тя седи там, Трайков може да си отговори, ако погледне къде са вложени въпросните чужди инвестиции. Не са във високи технологии, нито в наука. А са тъкмо в дейности с използване на евтина работна ръка и на природните ресурси на страната ни, които, както министърът е наясно, не осигуряват икономически ръст. Е, що тогава според стратегията му ще се създава не друго, а единен орган за концесии на подземни богатства? Концесиите на подземни богатства означават само едно - нова експлоатация на нашите находища за жълти стотинки от страна на чужди държави. Стратегия би било да кажем колко предприятия за преработка на суровини ще пуснем, та да продаваме навън обработени метали скъпо и прескъпо. И да пълним бюджета с данъците върху печалбата. Защото бюджет се пълни от производство, не от джобовете на хората, както иска ГЕРБ.
Да, ама не. Така е, когато властта "за заблуда на врага" пише стратегия, която не се осигурява с бюджет; а до нея - бюджет, правен без стратегия.