Думата на писателя
Българските поети антифашисти
/ брой: 174
От незапомнени времена поезията отъждествява думите с техния най-емоционален смисъл. Тя не се нуждае от тълкувания, защото недвусмислено и без логически обструкции посочва онова, което е възвишено и ценно, а незначителното пренебрегва без излишни обяснения. Ето защо всяка власт се страхува от поетите, тъй като рабира, че храбрата им дързост надхвърля физическото време и ефимерността на материалното битие.
Българските поети разбраха заплахата от зараждащия се в Европа фашизъм и с творбите си заклеймиха неговата безчовечност. Героят от дойранските боеве Гео Милев разкри в поемата си "Септември" зловещия образ на мракобесния цанковистки режим и затова беше изгорен в пещите на полицията през кървавите априлски събития от 1925 година, а пред обществеността убийците му го обявиха за "безследно изчезнал". Други двама прекрасни поети - Сергей Румянцев и Христо Ясенов - споделиха трагичната му съдба. Гео Милев бе едва на 30 години, Румянцев - на 28, Ясенов - на 34! Тридесет и две годишният Никола Вапцаров бе разстрелян в Гарнизонното стрелбище на София, ненавършил Христовата възраст.
По време на партизанското движение намериха смъртта си, навлизайки в безсмъртието, поетите: Атанас Манчев - само двадесет и три годишен, Иван Нивянин - на 24, Цветан Спасов - на 25, Васил Воденичарски - на 28, Кирил Маджаров - на 30, Христо Кърпачев - на 32, Христо Козлев - на 34! Младата българска революционна поезия беше влязла в неравен бой с ретроградния фашизъм. В партизанските отряди, през първата и втората фаза на Отечествената война от 1944-1945 г. десетки български поети воюваха с оръжие и слово срещу хитлерофашизма. Те участваха в освобождението на Вардарска Македония, Югославия и Унгария, дори стигнаха до подстъпите на австрийските Алпи. Оцеляха след страшните боеве, а в следващите десетилетия съградиха темелите на новата българска поезия. Какво би била тя без имената на: Валери Петров, Веселин Андреев, Младен Исаев, Ламар, Веселин Ханчев, Радой Ралин...
Силата на поезията е в обожествяването на свободата като висша ценност, а поетите, които споменахме, и много още като тях, остават неизменна част от тази несломима сила.