Обичай
Баба Марта бързала, мартенички вързала
Освен да съхраним чудната българска традиция, голямо удоволствие доставя и да я разпространяваме по света
/ брой: 41
Таня ГЛУХЧЕВА
Всяка година на 1 март малки и големи се закичват с разнообразни мартеници и с гордост излизат навън. Месеци наред се измислят модели и плетат различни варианти на Пижо и Пенда, правят се гривни, като традиционно се преплитат червеният и белият цвят. Въпреки че през последните десетилетия се добавят и нови багри, украси и каквото предложи въображението.
Улици, подлези, тротоари са покрити с този накит, който, колкото и обикновен да изглежда, в действителност ни е много скъп и ни кара да обичаме корените си още по-силно. В детските градини, в училищата ръцете са заети да направят уникални мартенички.
Откъде се е появила мартеницата?
Несъмнено има много легенди. Едни от най-известните, които трябва да знае всеки българин:
Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петимата си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел, тогава да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият - Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервеняло от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки от своите воини с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Чужденци от цял свят се удивляват на мартениците. Харесва им мисълта, че те пазят къщата от злини, а хората - от болежки и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, в него са втъкани чистотата и искреността на отношенията. Червеният, освен здраве и сила, представлява още топлотата, приятелството и взаимната обич. Неслучайно много наши сънародници, когато отиват в друга държава, приготвят задължително няколко мартеници, за да ги раздават. Ако случайно някой пропусне, винаги има решение - навсякъде се продават бели и червени конци и набързо могат да се направят гривни.
Седмицата от 1 март е показателна за времето през цялата година
В някои краища на България наричат седмицата, започваща от 1 март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето.
Широко разпространен е и друг обичай - избиране на ден. Всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности. Или мартеницата се слага под голям камък и след девет дни се проверява под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получим през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.
Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.
Каквото и да правим, където и да сме, каквито и хора да ни заобикалят - важното е да съхраним и разпространяваме тази наша традиция, защото е едно от нещата, които ни правят различни, уникални. И е поредното доказателство, че сме дали нещо на света!