Франкфурт - метрополис в сърцето на Германия

Франкфурт на Майн... Още когато разбрах, че съм приет да следвам в местния университет, знаех, че това е подходящото място за мен. Не защото бях правил предварителни проучвания или защото някой ми беше разказвал какво да очаквам, а просто защото го почувствах. Причината може би се крие в това, че името навява аналогии с една традиционна за родния ми Пловдив дума или пък фактът, че и двата града са пресичани от реки. А може би това, че Франкфурт и Пловдив спадат към групата на по-големите градове в своите държави, но не заемат първата позиция. Не знам, но, честно казано, това няма значение. Знам само, че от мига, в който пристигнах с 32-килограмовия си куфар, се почувствах в свои води, въпреки че не познавах никого и нямах осигурено жилище. Две години по-късно това чувство не се е променило. Посрещал съм много гости, прекарал съм хиляди часове по улиците на града и го знам наизуст, но всяка нова разходка е ново преживяване, защото Франкфурт е град на контрастите и човек никога не знае с какво ще се сблъска.

Домът на Гьоте

Думата "най" описва по перфектен начин профила на града, който се намира във федералната провинция Хесен и лежи сравнително близо до идеалния център на Германия. Във Франкфурт се намират най-голямото летище по брой пасажери и най-високата сграда в Германия (Кулата на Комерцбанк, висока 259 метра). Всъщност девет от десетте най-високи сгради в страната на Гьоте и Шилер се намират тук. Неслучайно градът е наричан "Майнхатън", имитирайки името на остров Манхатън в Ню Йорк. Местният панаир пък е най-посещаван, въпреки че по големина на територията заема "едва" второ място в света (след панаира в Хановер). Успоредно с това обаче Франкфурт е и градът с най-висока престъпност в Германия. През 2011 г. на 100 000 души се падаха 15 977 престъпления, а градът зае първо място в тази черна статистика за 22-и път в последните 25 години.
Контрастите във Франкфурт могат да бъдат забелязани за няколко дни, за няколко часа или дори за няколко секунди. Докато върви по главната, човек може в рамките на няколко метра да се сблъска със служители, работещи в банките и носещи костюми за стотици или хиляди евро, и с местните просяци, в чиито ръце са се сгушили техните кучета. От площада пред кметството пък се открива гледка както към традиционните немски къщи с разноцветно изрисувани фасади, така и към небостъргачите и намиращия се в центъра петзвезден хотел "Джумейра", който има зигзаговидна форма. Той е резултат от близките отношения на Франкфурт с Дубай и е проектиран от арабски архитекти, отхвърляйки традиционните немски представи за това как трябва да изглежда един хотел. Централната жп гара и прилежащият й квартал пък са една самостоятелна минивселена на противоположностите. Докато през деня човек не може да се размине с другите хора и подлезът е изпълнен с движение и шумотевица, то през нощта там цари тишина, нарушавана единствено от приютилите се наркомани и алкохолици. Уличките срещу гарата пък са работно място на жриците на любовта.
В културен план градът ще остане завинаги в историята, защото е дал на света Франкфуртската школа и Йохан Волфганг Гьоте, определян като най-значимия немски поет. Въпреки че той е прекарал голяма част от живота си, следвайки или работейки в други градове, именно във Франкфурт през 1774 г. написва романа "Страданията на младия Вертер", който го прави известен в Европа. Самият Гьоте описва Франкфурт в своята автобиография "Поезия и истина. Из моя живот" по следния начин: "В град като Франкфурт човек се намира в една прекрасна позиция. Непрекъснато преминаващите чужденци сочат към различни области по света и пораждат жажда за пътешествия." Ако някога Франкфурт е бил просто кръстопът за чужденците, то днес пътешествията са излишни, защото градът е интернационален във всеки смисъл на думата. Според официалната статистика около една четвърт от почти 700-хилядното му население са чужденци. Сред тях сме, разбира се, и ние българите. А нашият живот, може би повлиян от средата, която ни заобикаля, също е живот на контрастите.
Франкфурт е основна дестинация на нашите сънародници, които търсят работа в Германия. В свой репортаж от април 2012 г. местният ежедневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" определя града като "столица на българската индустрия". Според изданието хора, заети в областта на строителството или на почистването на домове, се стремят да рекрутират работници от източноевропейските страни по интернет или чрез познати. Нашите сънародници, които не виждат перспектива в България и искат да осигурят по-добър живот на своите семейства, са идеалната целева група. Те получават от своите работодатели квартири в мизерно състояние, фалшиви работни документи (т.нар. маскирана заетост), но и често по-малко пари от обещаното. По този начин, бягайки от немотията, те се озовават в друга не по-малко неприятна действителност, в която са обект на експлоатация. По изчисления на данъчната служба във Франкфурт с нередовни документи работят между 10 000 и 17 000 българи, но броят им със сигурност е по-голям.
Големината на града прави Франкфурт предпочитана работна дестинация и за родните студенти в Хесен, които също гледат как да свържат двата края. Основен работодател е панаирът, който почти целогодишно дава възможност за почасова работа. Най-често става въпрос за кетъринг, монтаж и демонтаж на щандове или нощна охрана. Въпреки че за стандартите в Германия заплащане от 6-8 евро на час е скромно, последната опция е най-желана, тъй като работният ден може да достигне 16 часа и за по-малко от седмица да бъде осигурен необходимият месечен доход. За много мои познати, които пътуват няколко часа от други градове като Гийсен и Марбург например, това обаче означава почти никакъв сън и отсъствие от лекции. По този начин се създава един омагьосан кръг и студентите трябва сами да намерят баланса между работа и учене, без да загубят излишни години от живота си.
След като се убедихте, че българинът в действителност е трудолюбив, трябва да се подчертае, че за нашите сънародници зад граница Франкфурт не е синоним единствено на работата и борбата за оцеляване. Напротив, в града има всички необходими институции, които да поддържат българските традиции и дух живи. Пример за това е българската православна църковна община "Св. Цар Борис Първи", която провежда служби в католическия храм Мария Химелфарт. И за добро, и за лошо човек винаги може да се обърне към отец Милчо. Освен това във Франкфурт действа Дружеството за насърчаване на образованието "Васил Левски", което организира съботно училище и чиято основна цел е популяризирането на българския език и култура в града. Франкфурт ще приеме и новото консулство на България, след като Дипломатическото бюро (ДБ) в Бон беше закрито през юни. Освен консулската дейност по всяка вероятност то ще наследи и културните прояви на Дипломатическото бюро, обхващащи прожекцията на български филми, организацията на изложби и подкрепата за инициативи на родните студентски сдружения в Германия.
И накрая - в центъра на Франкфурт се подвизава цигански оркестър, за който не съм сигурен, че е от България, но чиято музика определено вняся колорит в ежедневието на преминаващите минувачи. Всеки път тя ме кара мислено да се прехвърля на Балканите и да си спомня, че някъде там също има място, където се чувствам в свои води и съм щастлив.