Православен календар
Църквата почита на 8 октомври преп. Пелагия. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски
/ брой: 191
Пелагия била красива и разкрепостена жена, но се покаяла и завършила живота си като отшелник
Животът й е описан от илиополския дякон Яков, който я познавал лично. Веднъж антиохийският архиепископ свикал на съвещание по църковни дела подчинените си епископи. В Антиохия пристигнал и блажени Нон, епископ Илиополски. Другите епископи обичали да слушат поученията му.
Един ден, седнали при вратите на катедралната църква, те слушали неговата назидателна беседа. В това време минала покрай тях една жена, известна в Антиохия със своята красота и лекомислие - известна и като блудница. Нямало в Антиохия по-красива жена от нея.
Блажени Нон станал и влязъл в своята килия при църквата. Там в усамотение паднал на колене и със сълзи на очи молил Бога за грешницата - да яви Бог над нея Своето милосърдие и я приведе към покаяние. След службата епископ Нон произнесъл проповед пред богомолците. Думите му били прости, понятни, изпълнени с топла вяра и любов към ближните. Той говорил за страшния Божи съд, за наказанието на грешниците, за блаженството на праведниците.
В онова време в храма влязла оная жена, за която се молел епископ Нон. За пръв път в живота си тя влизала в християнски храм и чувала да се говори за грях и покаяние, за прощение на грешниците, за блаженство на праведниците. На другия ден изпратила писмо на епископ Нон с молба да я приеме. Той й съобщил, че е готов да я приеме, но в присъствието на другите епископи. Грешницата с радост се запътила към църквата "Св. Юлиан". Когато влязла в събранието на епископите, с плач паднала в нозете на епископ Нон, дълбоко и силно се разкаяла. Блажени Нон извършил кръщението. Същевременно пратил благочестивата Романа, първа дякониса в града, за възприемница.
Романа станала нейна възприемница-кръстница и я взела при себе си в жилището на новообърнатите християнки. Когато настъпил осмият ден, в който трябвало да се снеме бялата дреха, дадена при светото кръщение, Пелагия облякла груба черна власеница. Взела старата дреха на блажени Нон и рано сутринта напуснала Антиохия. Скоро след това блажени Нон се върнал с дякона си в своя град Илиопол.
Три години по-късно дякон Яков отишъл в Йерусалим да се поклони на Гроба Господен. Като го изпращал, епископ Нон му поръчал да отиде при един отшелник, който доброволно живеел в килия-затвор на Елеонската планина. Казал му, че от него ще научи много назидателни неща.
След като се поклонил на светия Гроб и на другите свети места в Йерусалим, Яков отишъл на Елеонската планина, където намерил затворника. Със затаен дъх слушал неговите душеспасителни беседи. На връщане пак дошъл при килията и през прозореца видял, че отшелникът лежи мъртъв. Съобщил на съседните манастири и монасите дошли да го погребат. Дякон Яков познал, че мъртвецът е в расото на неговия владика свети Нон. В чертите на извънредно отслабналия отшелник разпознал знаменитата красавица от Антиохия. Едва сега дякон Яков разбрал защо епископът му поръчал непременно да се отбие при тоя пустинник. Преподобна Пелагия блажено починала на 8 октомври 461 г.