Фашизмът прави у нас и три концентрационни лагера за евреи

Пак е март, и пак спасяваме българските евреи. (Нео)фашистката легенда, че царят и правителството на Филов създават еврейските трудови лагери в България по тактически причини, за да спасят евреите ни, ще се сгромоляса в очите на тези, които прочетат текста по-долу. Днес тя се поддържа у нас и на най-високо ниво, а някои наши историци с престижни научни  степени по история твърдят точно обратното на това, което са писали и говорили само допреди няколко години.

Говорят само за трудови лагери, но никой не казва и не пише за съществувалите еврейски концлагери у нас. А ги има - цели три! За по-голямо удобство близо до Дунава. Ако стигнат до реката, ще отплават за Виена. С еднопосочен билет, заплатен на "немските туроператори" от българското правителство.  

В умишлено предизвикания пожар в концентрационния лагер в местността Кайлъка край Плевен изгарят 10 души. Ето имената им: Менахем Ешкенази, Морду Бехар, Берта Камхи, Израел Бенвенисти, Ерна Матвеева, Исак Савариего, Вита Леви, Леон Ешкенази, Сами Поликар, Сабат Рубен.

А лагерът в Сомовит е претъпкан главно със стотици участници в манифестацията на 24 май 1943 г., които протестират срещу 70-то постановление на МС за преселване на софийските евреи. Но с тях са запратени и немалко дечица, някои ненавършили и една година. 

Манифестацията е организирана от БКП, ужас нали. Никой дума не дава да се издума и днес за ролята на компартията в оцеляването на евреите ни. За десетките акции, позиви, възвания, предавания по радио Москва. Че и за радио Лондон кой си спомня? Е, и духовенството има роля. Но спасителите, видите ли, са тия, които са решили да ги унищожат - царят, правителството и Народното събрание! Край! Дискусията се закрива.  

В Полша масовото изтребление е преди всичко с отровен газ и крематориуми. А в нашите концлагери? С глад! Не вярвате, прочетете част от изследването на доктор Давид Коен. И други интересни неща може да научите. Е, ако се интересувате, разбира се. А такива любознателни хора не са много днес.

Еврейският концентрационен лагер в Сомовит

Доктор  Давид Коен 

През 1943 г. фашистката власт открива три концентрационни лагера за евреи - "Табакова чешма" и "Кайлъка" край Плевен и този в Сомовит, Никополско. Първият просъществува кратко време - докато се построи бараката за интернираните в "Кайлъка". За последния лагер е писано доста и то главно заради пожара, който взе 10 човешки жертви. За лагера в Сомовит излиза един кратък спомен на Ели Ешкенази. Докато в Кайлъка са прибрани 112 души, главно близки на нелегални дейци и партизани, концлагерът в Сомовит е предназначен първоначално за участници в протестната демонстрация срещу изселването на столичните евреи, станала на 24 май 1943 г., а впоследствие и за дребни нарушители на Закона за защита на нацията (ЗЗН). Концлагерът в Сомовит трябвало да послужи като етапен лагер към Полша.

След мартенския провал за депортирането на българските евреи Министерският съвет приема 70-то постановление от 21 май 1943 г. С него се възлага на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) да пресели софийските евреи във вътрешността на страната. Изключение се прави за лицата от смесени бракове, за граждански мобилизираните, за покръстените до 29.VIII.1942 г. и за заразно болните. За целта на тази мярка в германската легация твърдят, "че както българският цар, така и правителството, са наясно, че преселването на софийските евреи в провинцията представлява само една преходна мярка, която трябва да доведе до започването на изселването на евреите в източните области"...

В навечерието на 24 май ОК на БРП призовава цялата общественост и столичните евреи към твърд отпор срещу готвеното престъпление. Той организира многохилядна протестна демонстрация, която полицията разгромява. По данни на германската легация са арестувани към 400 демонстранти, като "от тях 120 евреи са изпратени във временния лагер "Сомовит", а Министерството на вътрешните работи арестува до второ нареждане всички работещи в София равини, тъй като се опитват да спечелят за своята кауза папския нунций и митрополит Стефан. Главният равин се укрива и не могъл да бъде арестуван веднага.

По спомени на очевидци арестите засягат както участници в манифестацията, така и евреи, измъкнати от домовете им. Те продължават и на следващия ден и след това. Арестуваните затварят в училището "Константин фотинов". Оттам на 25 май вечерта 114 души са натоварени на полицейски камионетки, а после са качени в закрити товарни вагони заедно с втора група от 30 души, задържана на 25 май вечерта. Към 23 часа влакът тръгва към неизвестността. По пътя, на гара Плевен, неволниците научават, че направлението е към с. Сомовит, Никополско. Всички, не без основание, мислят, че от малкото пристанище на р. Дунав те ще бъдат натоварени на шлепове и откарани в Полша, така както през март същата година през пристанището в гр. Лом били откарани беломорските евреи. Някои от тях драсват по няколко реда и ги пускат вън през процепите на вагона с надеждата, че някой човечен българин ще ги прибере и изпрати до адресантите, за да узнае обществеността за участта, която им готвят фашистите...

В първата група, отправена в Сомовит, влизат 50 души дребни занаятчии, 13 дребни и амбулантни търговци, 13 работници и хамали, 12 свещеници, служащи и ученици, 10 "свободни", т.е. безработни, 1 пенсионер, 2 военноинвалиди и останалите са без обозначение. Социалната структура на включените в нея отговаря напълно на тази, която е характерна за бедняшкия квартал "Ючбунар", който се разбунтува срещу преселването в провинцията.

Във втората група, която отпътува заедно с първата, са включени изтъкнати еврейски общественици и духовници: 4 души членове на Централната консистория на евреите в България, 4 - на Софийската консистория, 8 - на Еврейския духовен съд и свещеници, ръководителят на благотворителните дружества "Купат цедака" и "Бикур холим" и 13 души, необозначени. Списъкът носи резолюция: "Заложници". Явно е намерението на КЕВ и полицията тези евреи да послужат като изкупителна жертва в случай на нови вълнения, макар че само един от тях - свещеникът Даниел Цион, е взел активно участие в протестната манифестация...

Една недатирана и неподписана таблица, вероятно добавена към някой доклад, който липсва в архива, съдържа 47 имена на свещеници и клисари. Обхванати са свещенослужителите от Централната. Ючбунарската, Дортбунарската синагога...

КЕВ разпорежда на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, под чието ръководство са еврейските трудови групи, да извади от тях трима души, които да бъдат изпратени в Сомовит като заложници.

От едно писмо на делегата на КЕВ при еврейската община в Плевен - областния полицейски началник, от 27.VII.1943 г., личи, че за времето от 26.V. до 25.VII. в Сомовит са приети на 13 пъти 211 софийски евреи, явно в по-голямата си част обвинени, че са участвували в протестната демонстрация на 24 май. Освен тях тук са затворени и 45 души от Русе, Пловдив, Скопие, Кавала, които нямат никакво отношение към нея, или всичко 256 души. Към датата на писмото в Сомовит са налице 185 души, на лечение в плевенската болница - 4 души, изпратен е временно в София 1 човек, или всичко 190 души. Останалите са освободени от лагера, като са преселени в други градове на страната. На 3.XII.1943 г. от обвинените, че са участвували в демонстрацията софийски евреи, в лагера остава само един човек"...

Лагерът престава да бъде място за заподозрени в 24-та майската демонстрация. Там се изпращат евреи и от Русе, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил, Ксанти, Кавала, Дупница, Плевен, Шумен, Лом, Берковица, Фердинанд (дн. Монтана), Видин, Хасково, Чирпан, Стара Загора и др. Провиненията са за участие в демонстрацията, за неразрешено пребиваване в София, за разпространяване на слухове (обикновено за политически и военни новини), за подозрително поведение, за "рушене устоите на държавата", за неносенето на жълтите звезди, по нареждане на полицейски и комисарски чиновници без наличие на мотивация и др.

При влизането в концлагера всички са обискирани. Изземват се всички лични вещи, облекло, провизии, ценности и пари, като се съставя протокол. Паричните суми се депозират в БНБ. Така, само за времето от 26.V до 22.VI и на 30.VII от 199 души и 37 семейства са иззети 874 243 лв. Вещите остават на съхранение в лагера, като комендантът може да ги употребява "за нуждите на лагеруващите". При освобождаване от лагера вещите следва да се върнат срещу подпис или да се изпратят в общините, в които лицата са изселени. Тези, които са с неустановени собственици, следва да се отправят в КЕВ в София, за да бъдат продадени на търг". Последвалите оплаквания за невърнати лични вещи, златни пръстени и др. говорят за извършени злоупотреби.

Задържаните в Сомовит обикновено идват без най-необходимото. Делегатът на КЕВ в Плевен осведомява София, че те пристигат без облекло и завивки, тъй като при задържането им било забранено да взимат каквото и да било. Той призовава КЕВ да им се позволява да си взимат необходимите вещи, за да не остават в тежест на местните еврейски общини. Самите лагерници пишат на главния равин д-р Хананел на 27.VIII.1943 г., че са "в много окаяно положение относно облеклото, тъй като всички, без разлика на бившето им материално положение, са овъшлели и се налага непременно да се бракуват старите им долни и горни дрехи"...

На 1 ноември делегатът на КЕВ в Плевен - б.а.) пише: "Времето край Дунава с настъпването на зимата става още по-хладно, а в бараките е много студено и няма приспособления за поставяне на печки. Следва да Ви донеса, че една голяма част от въдворените в лагера евреи не ще могат да изтърпят на тези несгоди и особено децата, каквито в лагера има доста, а дори има 8 месечно дете"...

Менюто е: сутрин - чай със захарин, на обед и вечеря - по едно ястие (чорба с 5 гр. фасул, без никаква мазнина и 70 гр. царевичен хляб за цял ден . Дневният размер на разхода не може да надхвърля 22 лв., като се готви най-икономично. Не се разрешава закупуването от пазара на какъвто и да било зеленчук и други хранителни продукти, тъй като били скъпи... На въдворените в Сомовит се забранява да получават дрехи и храни от своите близки...

Срещу политиката на гладно унищожаване на лагерниците по-възрастните самопожертвувателно се отказват почти изцяло от храната си. Известният общественик, адвокат, виден деец на БРСДП, бъдещ народен представител в 26-то Обикновено народно събрание (1945-1946) и двукратен председател на Централната консистория на евреите в България (1944-1948, 1951-1952) Давид Исак Йерохам събира няколко по-възрастни лагерници и им предлага: "Виждате, решили са да ни уморят от глад, това е ясно. Ние, старите, и без туй си отиваме. Хайде да се откажем от нашето ядене в полза на младите. На тях ще дадем фасула, а за нас ще оставим рядката чорбица"... От тази вечер, паниците на младите се напълват с гъста фасулена чорба.

Битът на евреите в сомовитския лагер става още по-тежък поради лошите хигиенни условия. Една малка петролна лампа, няколко стомни вода и две нощни гърнета за целия лагер. Три пъти дневно са извеждани за по 10 минути на двора. Когато е разрешено да се отиде до клозетите, около тях се стълпяват всички. Това е ежедневната обстановка на живот...

През октомври-ноември (1943) се завързва преписка за съдбата на 8 месечното дете, чието оставане в лагера рискува здравето и живота му. Такова е положението и на други деца, тъй като условията на живот там са извънредно лоши... 

Всичко това става при липсата на лекарства и на най-елементарното за поддържането на хигиената - сапун, който лагерниците не могат да си доставят след изземването на всичките им парични средства. При опасността от избухването на епидемии и широкото разпространение на паразити началникът на лагерната охрана успява да издейства от КЕВ 5000 лв. за сапун. Двете медицински сестри Астра Калдерон и Ребека Файон, които също са въдворени там, правят каквото могат, за да облекчат положението на болните, но то е съвсем малко при липсата на каквито и да са лекарства, медицински инструментариум, превързочни материали и др.

Причините за постепенното редуциране броя на задържаните евреи в концлагера Сомовит се крият главно в общото военнополитическо положение, външно и вътрешно, на България. Германия претърпява поредния военен разгром при Курската дъга. На 28 август 1943 г. умира цар Борис III. На 14 септември министър-председателското кресло заема Добри Божилов, на мястото на Богдан Филов. На 2 октомври новият министър на вътрешните работи Дочо Христов, вносителят на ЗЗН, с огромно съжаление заявява на конференция с областните директори, че... еврейският въпрос става все по-тежък, тъй като неуспели да ги изселят; че няма вече да изселват евреи; че негласно ще им се дадат облекчения, в смисъл да не тежат на държавата и населението и че областните директори трябвало да помислят за отделни мерки с оглед местните условия, за да се облекчат българите от присъствието на евреите.

Замислен като концентрационен лагер за участниците в 24-то майската протестна демонстрация, той се развива като място за наказване на евреи от цялата страна. През него и лагера в Кайлъка минават над 527 души, според явно непълните данни в една азбучна тетрадка, съставена впоследствие... Всички лагерници в Сомовит изстрадаха репресиите на фашистката власт само за това, че бяха евреи и защото част от тях се осмелиха да протестират публично срещу изселването им от родните гнезда.

Писмо oт KEB дo M-вo на обществените сгради, пътищата и София, 30 май 1943 г.

Да бъдат изпратени в Сомовит от съответните трудови части, тъй като комисарството задържа същите заложници:

1. Исак Гершон, ул. "Цар Борис" 160, мобилизиран в Ловеч

2. Д-р Жак Хаим Алшех, "Клементина" 133, мобилизиран в 7 работна група в с. Соколово, Ловчанско

3. Нисим Самуил Пизанти, "Бачо Киро" 38 (няма сведения къде е мобилизиран).

Комисар: Александър Белев 

ЦДИА.ф. 190, оп.З,а. е. 198, л. 204.

Писмо на Дирекция на полицията дo KEB 

София, 7 юни 1943 г.

Приложени изпращат Ви се 12 бележки адресирани до различни лица, произхождащи от евреи, намиращи се сега в лагера при село Сомовит. Бележките са намерени на гара Плевен до един вагон на земята по времето, когато са конвоирани група евреи за същия лагер. На разпореждане.

Началник на отдел: /п/ Cm. Драганов Инспектор: /п/ Cm. Проданов

1. До Азаря Леви, Цар Симеон 29, Шевен

Обични Азаря,

Да знаеш, че тук сме 15(0) души и ще ни изпратят в Сомовит. Направи възможното (да уведомиш) други...

2. Методи Кусев, ул. Клементина 7, София. Направете нужното. Групата заминава Сомовит. Гершон...

5. Г-н Аврам Йосифов. Група 140 души наши общественици изпращат ни в Сомовит, направи бързи постъпки по телефона и както намериш за добре. Бързай, участта е лоша, навреме да ни спасят. Твой Ели Панижел...

7. Аврам Яков. Магазин Кумарово-Плевен. Аврам, иди в Кумарово. Комисия заминаваме за Сомовит и т.н. Направете чрез София постъпки. Рубен Нисим Рубен. Чрез добри видни адвокати. Твой зет Рубен. Сме около 150 елита на София.

11. Иван Иванов. Столичен кмет, София. Невинна група пътуваме за Сомовит и оттам в неизвестност. Моля Вашата помощ. Вашия Гершон

НДИА, ф. 190, on. 3, а. е. 198, л. 24-35. Оригинал.