Срещи
НАДЯ ТОНЧЕВА:
Истинската музика не е търговски продукт
За жалост от пошлото се печели повече, отколкото от стойностното и явно това е моментната снимка на нашето общество, казва успешната джаз и поп изпълнителка
/ брой: 170
НАДЯ ТОНЧЕВА е вокален изпълнител, пианист, преподавател по поп и джаз изпълнителско изкуство в НУМСИ "Христина Морфова" в Стара Загора, където работи близо 30 години. Завършила е АМТИИ - Пловдив, със специалност пиано. Родена е в Казанлък. Но винаги е пътувала много - и по света, и в България. Работи с най-добрите джаз музиканти от София и Пловдив. През 2016 г. получава "Златен век" - звезда, за принос към българската култура. През 2022 г. е удостоена с наградата - Вписване в почетната книга на Казанлък за изключителни постижения в областта на музикалното изкуство, за дългогодишна изпълнителска и педагогическа дейност, за развитие, популяризиране и съхранение на българското и световното музикално наследство. Същата година със свое автобиографично есе е включена в тритомния сборник на Община Стара Загора "100 бележити личности от Стара Загора".
- Предстои Ви концерт на 7 септември в Кино "Кабана" в София. Какво ще представите на почитателите на джаза?
- Концертът "Бразилиадо" е част от Лятната програма на Столичната община и ще се състои на откритата сцена на Кино "Кабана" в София на 7 септември от 19,30 ч. Датата не е избрана случайно, този ден е националният празник на република Бразилия и както предполага и името на концерта, той ще включва популярни песни от световноизвестния бразилски композитор Антонио Карлос Жобим. Бях вдъхновена от неговото творчество и написах български текстове на най-популярните му песни. Така, в концерта всяка песен ще представя двуезично - на оригиналния португалски език и на български. Това, от една страна, разнообразява звученето, от друга - песента стига по-лесно до българския слушател. Заедно с мен на сцената ще бъдат едни от най-добрите джаз музиканти в България - Стийв Хамилтън, който е шотландец, но от много време живее у нас, добре познат на българската публика, Тихомир Кръстев - саксофон, Александър Леков - бас китара, и Емил Тасев - барабани.
- Изпълнявате и песни в стил боса нова, който е обявен за културно национално наследство на Рио де Жанейро. С какво се отличава този стил?
- Боса нова е бразилски музикален жанр, който възниква през 60-те г. на миналия век.
Представлява сплав от характерен бразилски ритъм и елементи от джаза. Антонио Жобим е първият композитор, който твори в този жанр и го издига до световно равнище. През 1965 г. той печели награда "Грами" за неговата песен "Момичето от Ипанема", записана от певицата Аструд Жилберто и саксофониста Стен Гец. Тя е втората най-изпълнявана песен в света след "Yesterday" на групата "Бийтълс". Със своята свежест, плавен ритъм, носещ полъха на морето, боса новата и до днес е предпочитан жанр от джазовите музиканти, особено в концерт под звездите, неделима част от романтиката на летните вечери.
- Вече за девети път организирате Джаз фестивала в Казанлък. Кои са акцентите и гостите тази година?
- Деветото издание на Джаз фест Казанлък ще се проведе от 5 до 8 септември на традиционната открита сцена до Тракийската гробница, парк "Тюлбето". На тазгодишния фестивал със свои концерти ще се представят: 5 септември - фюжън формацията "Four of a kind", в състав Мирослав Найденов - китара, Боян Георгиев - барабани, и братята Вихрен и Иво Паунови, съответно бас китара и саксофон. На 6 септември концертите са два: Александър Леков квартет ще представи своя нов музикален албум, а след него е и моето участие с поредния ми трети концерт под наслов "Old is gold" в компанията отново на Стийв Хамилтън, Тихомир Кръстев, Емил Тасев и басиста Веселин Веселинов-Еко. На 7 септември музикалната вечер ще бъде посветена на 100-годишнината от основаването на единствената по рода си на Балканите фабрика за струнни инструменти "Кремона" - Казанлък. Вечерта ще започне с изпълнения на бардове от цялата страна, лауреати на националния конкурс "Поети с китара", провеждан в предходните години и получили като награда китара "Кремона". След това за любителите на по-твърдия звук с концерт ще се представи рок група "Афтършок". Фестивалът ще завърши на 8 септември с традиционното неделно матине "Закуска на тревата" в двора на литературно-художествения музей "Чудомир" с концерт на Джаз трио Димитровград с ръководител Димитър Русев и солист Мария Арнаудова.
Въпреки неблагоприятните за културата последни няколко години, Община Казанлък поддържа и провежда фестивала, за да зарадва интелигентната казанлъшка публика, която бе възпитана да слуша и разбира джаза през тези девет години от неговото създаване. Искам да благодаря на Община Казанлък за това, че подкрепя Джаз фестивала от неговото начало през 2015 г. до момента, а и в нашия град културните събития съвсем не са малко: "Празник на розата" през май, "Празници в Долината на тракийските царе" през август, "Петко-Стайнови празници" през декември, "Чудомирови празници" през март и още много културни прояви целогодишно. Прави ми впечатление, че напоследък и в по-малки населени места вече се организират много и разнообразни по тематика празници, особено през летния сезон, което е оптимистично и обнадеждаващо!
- Някои определят джаза като елитарна музика, която се слуша от интелектуалци. Има ли достатъчно интерес и публика за джаза в България?
- Това твърдение отдавна е в миналото. От 2012 г. джазът е признат като световно нематериално културно наследство и неговата популярност нарасна. Организираха се, за щастие, много джаз фестивали в страната и публиката все повече се образова в тази посока. Той е най-бързо развиващият се музикален стил, има много и разнообразни лица, важен елемент от неговата същност е импровизацията, което го прави най-свободния и креативен музикален жанр. Тази музика печели днес все повече привърженици най-вече сред младежката публика и джаз фестивалите имат най-голямо значение за това.
- Били сте ръководителка на първата у нас джазова акапелна формация "Траяна", която съчетава елементи на фолклор и джаз. С какво помните тези времена? Защо бе преустановена дейността на състава?
- За "Траяна" си спомням винаги с чувство на гордост и удовлетворение. През 80-те г. сътворихме музикален подвиг, като поставихме началото на акапелното музициране у нас и бяхме формация със самобитен и уникален облик. Водени от композитора Кирил Тодоров - създател на групата, вървейки по пътя на световноизвестните акапелни състави "Суингъл сингърс", "Сингърс ънлимитид", "Манхатън трансфер" и др., ние създадохме музика, базирана на богатия ни български фолклор, съчетан с джазови елементи. Записахме дългосвиреща плоча в "Балкантон", имахме турнета в чужбина, както и в цялата страна, участия в телевизионни и радиопредавания, съвместни записи и изяви с най-големите творци за това време: оркестъра на Българското радио и телевизия с диригент Вили Казасян, режисьора Хачо Бояджиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Петър Ралчев, Антони Дончев, Милчо Левиев и мн. други. По-късно поех ръководството на групата и направих нови аранжименти като "Ръченица" от симфоничното произведение "Тракийска сюита" на Петко Стайнов, която влезе като задължително произведение за слушане в учебниците по музика, а също и в репертоара на много хорови колективи в страната. Наистина това бяха времена на културен подем. Но след 90-те г. нещата се промениха рязко, донякъде и от политическата обстановка, а на музикалната сцена агресивно нахлу нова музикална "култура", която помете по пътя си почти всичко, носещо етикет "високо художествено ниво". Всички наблюдаваме този процес вече близо 35 години и за съжаление цели поколения оттогава са заразени от чалгизация не само по отношение на музиката, но и като поведение, облекло, манталитет, обноски и ценностна система. За жалост от пошлото очевидно се печели повече, отколкото от стойностното и явно това е моментната снимка на нашето общество. Ще завърша с неоспорим факт - истинската музика никога не е замислена като търговски продукт. Нека си спомним великия Моцарт и неговата 40-а симфония. Ако някой ви плати подобаващо, шест или седемцифрена сума, бихте ли написали подобен шедьовър? Не, разбира се! Просто, защото не можете! Тук парите не помагат. Това означава, че истинското изкуство е безценно и няма как да се изрази с някаква цифра. И всеки, който поема по пътя да бъде музикант, прави своя избор - дали да твори или да печели!
- Като музикален педагог и преподавател, какво мислите за музикалното образование и възпитание на децата? Ценност ли е в днешно време или по-скоро прищявка, дори лукс?
- Това съм обяснявала и на своите възпитаници като преподавател по поп и джаз изпълнителско изкуство в Националното училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" в Стара Загора. Изграждането на един млад певец е много дълъг процес, който ще има резултат, ако е налице абсолютно единство и доверие между ученик и учител. Често примамвани от широката популярност, която дават социалните мрежи, начинаещите ги ползват без да имат необходимата самооценка относно нивото и качествата си и това не ги притеснява. Днес посредствеността е заляла музикалното пространство и в тази джунгла от информация не може да се отсее доброто, а и по-младите поколения като че ли нямат сетива за това или им е все едно. Но да не забравяме, че "който пее, зло не мисли" и с тази положителна нагласа оставяме всякаква музика "демократично" да си търси нишата. Затова в музиката няма Номер 1, както при спорта. За всеки изпълнител си има публика, която ще го аплодира, ако е искрен и дава всичко от себе си.
- На какво учите Вашите ученици, които са носители на много награди от различни конкурси?
- Наистина, в рамките на тези 15 години като учител по поп и джаз пеене моите ученици са получили над 200 отличия от национални и международни песенни конкурси. Подготовката за конкурс е сериозна работа, нужна е дисциплина и мотивираност. Но точно преди самото представяне моят съвет е бил винаги един и същ: най-важният конкурс в живота е да се състезаваш със самия себе си. Ако ти вървиш напред, виждаш своя напредък, проявяваш необходимата доза самокритичност и анализираш постигнатите резултати като по-добри, то ти побеждаваш. Ако си предан на музиката, няма да се откажеш от нея заради факта, че не си награден в някакъв конкурс. По-голямата награда е да имаш желание да се самоусъвършенстваш, а това е почти нескончаем процес. Тук можем да кажем под сурдинка, че голяма част от съвременните конкурси са лишени от безпристрастност, някъде се лобира здраво, особено, ако се предлагат по-големи парични награди, и понякога е по-здравословно да не се участва, за да не попаднеш в плен на горчивото разочарование. А конкурсът със самия себе си е през целия живот - на всеки концерт, пред всяко излизане пред публика или в звукозаписната кабина.
- Какви са перспективите за реализация на млад човек, избрал поп и джаз пеенето за своя професия?
- Винаги съм припомняла мъдрата мисъл на китайския мислител Конфуций: "Ако ти е трудно, значи се движиш в правилната посока." Всеки си преценява какво поприще ще избере в живота си. Професията на музиканта е изключително трудна, а да си певец - още повече. Първо и най-важно - трябва изцяло да й се посветиш. Сцената си има свои закони и трябва да бъдеш много дисциплиниран и да се лишиш от много неща. Няма да изброявам подробности, но бих сравнила певеца с воин, който трябва да е "винаги готов за бой". Това се постига с много стоицизъм, търпение, любов към музиката и емоционалност, която си готов да дариш на публиката. Това много трудно може да се изчисли в цифри и хонорари. Понякога се налага да даваш много повече, отколкото ще получиш, но, ако искаш да постигнеш мечтата си, просто трябва да не се отказваш.
- Планирате ли други концертни изяви до края на годината?
- Както вече споменах - участие в Джаз фест Казанлък на 6-и, "Бразилиадо" на 7-и в Кино "Кабана" в София и концерт "Почит към Сара Воон", известната джаз изпълнителка, чиято 100-годишнина честваме, той ще се състои в Художествената галерия в Стара Загора. Концерт с това заглавие представих в "София лайф клуб" през март, когато беше рождената дата на изпълнителката. Ще го изнеса и в Стара Загора по повод традиционната Нощ на изкуствата на 27 септември. След това ще се насоча към подготовката на по-мащабен музикален проект - "Усещане за жена", чиято премиера беше тази година в Шумен, с участието на Шуменската симфониета, пианиста Ангел Заберски, Веселин Веселинов-Еко - бас китара, и Емил Тасев - барабани. Този концерт включва световноизвестни танга, неувяхващи песни от българската и чуждестранната популярна музика. През декември ми предстои да го представя в родния си град, а догодина "Усещане за жена" ще бъде и в София, в зала "България". Пожелавам си да бъда здрава и концертът да мине с успех и пред многобройна публика!