Темата днес
Изгубени в политическия лабиринт
Мисия (не)възможна ли ще е съставянето на кабинет от партиите в 50-ото НС
/ брой: 124
В понеделник президентът Румен Радев връчи първия проучвателен мандат за съставяне на кабинет на номинирания за премиер от ГЕРБ-СДС Росен Желязков. Той дойде на "Дондуков" 2, съпровождан от лидера на партията Бойко Борисов и от зам.-председателя й Томислав Дончев.
Желязков получи папката с мандата и обяви, че го връща изпълнен, като представи състава и структурата на проектокабинета, в който има един вицепремиер и 19 министри. С този ход Борисов спази заявката си да предложи правителство на малцинството, което да е "изцяло на ГЕРБ".
Веднага след това Борисов обяви, че ако кабинетът "мине с някой трик", като какъвто той определи намаляване на кворума в пленарна зала или подкрепа от отцепници, партията ще излезе от правителството, но не и преди да изпълни определени задачи.
Борисов начерта сценарий при такава ситуация - приемане на актуализация на бюджета и мерките за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, след което да се отиде на поредните предсрочни парламентарни избори.
Кандидатът за премиер Росен Желязков повтори, че ако предложеното от него правителството бъде избрано, основна негова задача ще е стабилизирането на публичните финанси. Той също допусна предсрочни избори, като "зимата не е добър вариант".
Почти веднага след като връчи мандата, Румен Радев подписа указа до НС да се гласува правителството.
Резултатите от изборите за 50-ото Народно събрание наредиха политическия пъзел и за пореден път поставиха в тупик седемте партии, които трябва да съставят кабинет. На 9 юни ГЕРБ-СДС получи 24,71% и има 68 депутати. ДПС се отчете с резултат от 17,07% и получи 44 депутатски места. На трето място се класира ПП-ДБ, чийто представители са 41. На четвърто място е "Възраждане" с 13,78% и има 38 народни представители. За "БСП за България" са гласували 7,06% от избирателите и социалистите имат 19 депутати. След тях еИТН с 5,96% и 17 представители в парламента. Последни са "Величие", чийто резултат е 4,65%, който им отрежда 13 депутатски места.
За да се гласува правителство е необходими 121 депутатски гласа. Готовност за подкрепа на кабинет с първия мандат са заявили само от ДПС, но заедно с ГЕРБ имат общо 115 депутати, така че им трябват още поне шест.
Но това би бил
кабинет на глинени крака,
който всеки момент може да се срути. Дали мисията (не)възможен кабинет ще се окаже успешна или не, ще стане ясно днес. Засега е очевидно, че разделението между партиите е огромно и почти всички без ГЕРБ-СДС и ДПС се пазят като от огън от участие в евентуален кабинет.
Това показват и консултациите, които президентът Румен Радев проведе през миналата седмица с парламентарно представените партии и така се завъртя рулетката на преговорите.
Те започнаха с представители на ГЕРБ. За първи път от 4 години Бойко Борисов отиде на крака при държавния глава. На излизане лидерът на ГЕРБ обяви, никоя от парламентарните партии не може да състави правителство в момента, че ще рискува с кабинет на малцинството. "Избирателите на ГЕРБ, които са ни дали такава голяма отговорност, не искат да понасят пасивите, а друг да ни представлява. Изведнъж с 68 депутати от 240 с такива мнозинства и антагонистично говорене не виждам някъде нещо да се случи освен в първия мандат. Не виждам как ще стане с втория, нито с третия... Съжалявам, но това предопределя избори", заяви Борисов.
Борисов повдигна пак въпроса с избирателната система и заговори за гръцката, която му харесвала.
След ГЕРБ, на "Дондуков" 2 отидоха хората на Доган без съпредседателя си Делян Пеевски. Очаквано, те заявиха, че
ДПС ще подкрепят правителство на победителя ГЕРБ.
Гражданите ясно ни казаха, че политическото и партийното его трябва да бъдат потиснати, заяви зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев. Той призова президента да стане медиатор на партиите и да ги убеди колко е нужна на страната редовна изпълнителна власт.
"Бойко Борисов да не разчита на ПП-ДБ за правителството. Ние ставаме опозиция", категорични бяха след консултациите от коалицията. "С какви очи от ГЕРБ ще искат иска подкрепа за кабинет на малцинството, реагира бившият премиер акад. Николай Денков. Той се похвали, че ПП-ДБ са направили две редовни правителства, а ГЕРБ - нула, и след като с ДПС свалили и двете, пък и са първи на изборите, то е техен ред да намерят решение.
От "Възраждане" пък обявиха, че не търсят коалиция,
а само общо управление извън ГЕРБ и ДПС. По въпросите, които ги разделят като външната политика, да се допитват до народа чрез референдуми, предложиха от партията. "В тази ситуация нямаме друг вариант. Решенията не сме ги измислили ние. Това са решения, които се прилагат в цяла Европа и в цял свят", коментира лидерът Костадин Костадинов след срещата между представители на партията и президента Румен Радев.
"Не говорим за коалиция, а за общо управление, което споделя ценности. Или ще се създаде правителство, което ще изключи ГЕРБ и ДПС и ще нормализира поне отчасти българската политическа система, или ГЕРБ и ДПС ще създадат правителство, което ще изключи тока на политическата система", категоричен беше Костадинов.
От ИТН пък поискаха президентска република
предложиха смяна на избирателната система. Тошко Йорданов отново предложи експертен кабинет и обясни, че е единственият изход от политическата криза, защото ще спазва предварително заявена програма, а партиите, подкрепили кабинета, ще носят отговорност, ако пристъпят обещаното. Според него най-разумният, практичен и верен ход на парламента е с третия мандат. Ако го дадете на ИТН, разбира се, да се пристъпи към изработване на програма и експертно правителство, което да изпълнява тази програма, за да започнем да излизаме от кризите, обясни Йорданов.
Припомняме, че хората на Слави Трифонов опитаха да съберат 400 000 подписа за референдум за преминаване към президентска република в началото на миналата година, но събраха под 200 000 съмишленици. Смятат обаче да се пробват пак.
"Предложихме правителство с ясно програмно управление. Ние като най-малка политическа партия нямаме претенции да го създаваме, но продължение на нашите действия за яснота не толкова да се формира правителство, а какво ще прави това правителство", заяви Николай Марков от "Величие" след разговорите с президента Румен Радев.
БСП е готова да участва в диалог при с третия мандат
Ако се стигне до трети мандат, БСП е готова да участва активно в диалога с всички политически сили за сформиране на експертно национално-отговорно пробългарско правителство. Това заяви изпълняващият функциите на председател на БСП Атанас Зафиров след консултациите. ПГ"БСП за България" е хомогенна и единна, не очаквам да има разцеплние и някой от нас да подкрепи правителство на ГЕРБ и ДПС, увери той.
"Ако се стигне до третия мандат, ще съберем нашите колективни органи, ще проведем диалога вътре в партията и ще вземем съответните решения", обясни Зафиров. Той отново повтори, че има решение на Националния съвет на БСП, което не е коригирано, а то е да не подкрепят правителство с първия и втория мандат.
"В тази тежка ситуация пред нас има два пътя. Единият път е много удобен – да бъдем странични наблюдатели на всичко, което се случва. Удобна роля на опозиция, от която нищо не зависи. Другият път е да се опитаме да се опитаме да участваме в тези процеси, като сме реалисти и сме наясно с резултатите от тези избори", обясни Зафиров по време на разговора с държавния глава.
„Готови сме да работим за стабилност, която, за съжаление, партиите с по-висок изборен резултат не постигат. За нас ще бъде отговорно да не гледаме отстрани, а да използваме силните си страни, именно в името на тази стабилност да приложим опит, разум, политически реализъм и диалогичност“, декларира Зафиров.
Считаме, че потенциалът за излъчване на експертно, отговорно, пробългарско правителство не е изчерпан. Трябва да се загърби партийният егоцентризъм. Ако прегърнем факта, че преди всичко сме български народни представители, такива евентуални разговори за бъдещ кабинет биха били по-ясни“, смята Зафиров.
Председателят на ПГ"БСП за България" Борислав Гуцанов подчерта, че вариантите с първия и втори вариант са изчерпани, но би могло да се работи за експертен кабинет на националното спасение. За нас е ключово важно да започне едно силно ляво обединение, от което страната ни има нужда, уточни той.
Предложенията за министри
Росен Желязков - премиер
Томислав Дончев - вицепремиер и министър на иновациите и растежа
Людмила Петкова - министър на финансите
Делян Добрев - министър на енергетиката
Костадин Ангелов - министър на здравеопазването
Деница Сачева - министър на труда и социалната политика
Любен Дилов - министър на културата
Даниел Митов - министър на външните работи
Николай Нанков - министър на регионалното развитие
Калин Стоянов - министър на вътрешните работи
Атанас Запрянов - министър на отбраната
Мария Павлова - министър на правосъдието
Красимир Вълчев - министър на образованието
Георги Тахов - министър на земеделието и храните
Ивелина Василев - министър на околната среда и водите
Георги Гвоздейков - министър на транспорта
Теменужка Петкова - министър на икономиката и индустрията
Владимир Темелков - министър на електронното управление
Евтим Милошев - министър на туризма
Красен Кралев - министър на младежта и спорта
България е имала три правителства на малцинството
Досега България е имала 103 правителства с 89 министър-председатели. Първият от тях е Тодор Бурмов, който управлява от 5 юли до 24 ноември 1879 г. по стар стил. 10 от кабинетите са служебни. Първият от тях е с премиер Ренета Инджова, а последният е оглавяваван от Димитър Главчев.
След 1990 година сме имали три кабинета на малцинството. Първото е на ГЕРБ през 2009 година, когато Бойко Борисов за първи път седна в премиерското кресло. Това се случи след като партията му спечели изборите на 5 юли 2009 г. с победа от 39,72% и имаше 117 депутати. Борисов направи правителство на малцинството, подкрепено от 162 депутати, като останалите гласове бяха от “Атака”, Синята коалиция и РЗС на Яне Янев.
Всъщност първото правителство на малцинството е на СДС с премиер Филип Димитров, избрано през ноември 1991 г. Сините имаха 110 депутати, но бяха подкрепени от ДПС. Кабинетът оцелява близо година. В края на август 1992 г. на ливадата зад резиденция “Бояна” президентът Желю Желев даде пресконференция, на която го обвини, че е във война с всички - медии, профсъюзи, църква, извънпарламентарни партии. Отношенията с ДПС постепенно се влошиха, а депутати започнаха да напускат групата на СДС. През октомври 1992 г. Филип Димитров внесе вот на доверие в парламента, но ДПС не го подкрепи и правителството падна от власт след 418 дни живот.
Кабинетът “Орешарски” е третият и последен (засега), който управлява без нужното мнозинство. За 121 гласа не му достига само един депутат - избран е в края на май 2013 г. с гласовете на БСП и ДПС плюс “златния пръст” на Волен Сидеров, който осигуряваше падането на кворума. Правителството просъществува малко повече от година - 434 дни, които минават с протести и шествия. Кабинетът е атакуван от опозицията с общо 5 вота на недоверие. Орешарски подаде оставка на 23 юли 2014 г.
Още два опита за правителство на малцинството бяха направени в последните 3 г., но те не минаха.
На 11 юли 2021 г. ИТН спечели парламентарните избори. Слави Трифонов предложи за премиер Николай Василев още на следващия ден. По-късно обаче оттегли кандидатурата му заради твърдения за обвързаности на Василев с ДПС. Обвиненията бяха отправени от ДБ, която е нужна на Трифонов за мнозинство. Но до гласуване на правителство на ИТН не се стигна поради липсата на премиер. След царското юпи Василев се завъртя неизвестният Петър Илиев, но той бе забъркан в скандал с плагиатство. А когато ИТН получи първия мандат, кандидатът за премиер-търговецът на плажни аксесоари Пламен Николов се оттегли по “лични причини” малко преди да се стигне до гласуване в пленарната зала, и така мандатът се провали.
Последният опит за кабинет на малцинството бе на 14 декември 2022 г., когато проф. Николай Габровски сформира непартийно правителство с партийния мандат на ГЕРБ. 113 депутати от ГЕРБ, ДПС и “Български възход” подкрепиха номинацията му за премиер, а останалите 125 гласуваха “против”. Липсващите два гласа бяха на отсъстващи депутати на ДПС и “Български възход”. Така не се стигна до гласуване на състав на Министерския съвет.
Правителство на малцинството е термин, обозначаващ правителство при многопартийна парламентарна система на управление, чиито съставящи го партии не разполагат с абсолютното мнозинство от местата в парламента. Недостатък на дадената система е възможността за честото внасяне на вот на недоверие срещу правителството.