Човек на идеала, мисълта и словото

Михаил Анков

В живота на нашата страна имаше период, в който на почетно място стояха хората на интелектуалния труд. Наистина за тях бяха създавани условия да се развиват в областта на науката, културата и изкуството. Но и те самите полагаха усилия да се обучават и специализират и след това, вече на научното поприще, да допринесат със своите познания за развитието на държавата - отдаваха своите сили да обучават младите, да развиват нови теории и направления, да насочват българската наука към световните образци. Имената им бяха познати. Понякога се оказваха неудобни за властта. Те събираха около себе си интелектуалния елит на България, а учениците им се гордееха с тях.
Сега този период се отрича неистово и се разчита на късата памет. Но има хора, които помнят. И не бива да оставим хората на мисълта и духа в забвение, защото те живееха с мисълта да служат вярно на своята държава и народ.
Сред тях беше и проф. Кръстьо Горанов.
Той е роден на 26 септември 1931 г. в Перник в миньорско семейство. Родителите възпитават в него чувство на уважение към труда и неудържима страст към знанията. Кръстьо Горанов завършва гимназия в родния си град, след което спечелва конкурс и заминава на обучение в Съветския съюз в най-престижното висше учебно заведение - Московския държавен университет. От 1949 до 1954 г. се обучава във Философския факултет на университета. Там възниква неговият интерес към социологията на изкуството и общата теория на културата.
След завръщането си от Москва Кръстьо Горанов започва работа в БАН, чийто член остава до края на живота си. Работи в Института по философия на БАН, а в периода 1966-1968 г. завежда секция "Естетика" в него. Кръстьо Горанов е и един от създателите на Института по социология към БАН, където завежда секцията "Социология на изкуствата и масовите комуникации" в периода 1968-1970 г. Той е създател и първи директор (1970-1976) на Института по култура към БАН.
През 1959 г. Кръстьо Горанов защитава първата си дисертация, а през 1968 г. става доктор и по изкуствознание. През 1985 г. той става доктор на философските науки. През 1984 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Кръстьо Горанов преподава във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), в Художествената академия в София, в Славянския университет. Провежда курсове за повишаване квалификацията на преподавателския състав в различни висши училища. От 1976 до 1981 г. е ректор на ВИТИЗ, а от 1995 до 1999 г. - ректор на Славянския университет в София.
Кръстьо Горанов е автор на много трудове в областта на теорията на културата, естетиката и изкуствознанието. Сред водещите му произведения са: "Съдържание и форма в изкуството" (1958), "Единство и многообразие в изкуството" (1964), "Красота, изкуство, труд" (1965), "Изкуството като процес" (1972), "Съвременникът и изкуството" (1983), "Осевият синтез на българският дух" (1998) и много други. Трудовете на Кръстьо Горанов са превеждани на руски, английски, френски и испански език. Автор е на статии и студии в наши и чуждестранни периодични издания.
Наред с напрегнатата си научна дейност, Кръстьо Горанов проявява висока политическа активност. Един от "необичаните" от режима на Тодор Живков представители на интелигенцията, той след 1989 г. не изостави идеите на социализма. В периода от 21 февруари 1990 г. до 22 септември 1990 г. Кръстьо Горанов е министър на културата на България. Той е и депутат в VII Велико народно събрание, избран от родния си град - Перник. До края на живота си активно участва в дейността на БСП и други обществени организации, защитаващи социалната справедливост и историческата памет на България.
Изминаха 15 години без Кръстьо Горанов - истинския интелектуалец, който успяваше да съчетае толерантността към другите и твърдостта в отстояването на идеите си. Професорът липсва на всички, които го познаваха - като колега учен, приятел или съидейник.