Българското училище

Георги Г. Матанов,
учител-пенсионер,
Казанлък

Учител, буквар, образование, просвета... златни думи в българската реч. Има ги, защото има училище.
В календара има светла дата - петнадесети септември. На тази дата цветът на поколението - 7-годишните, хванати за ръка от своите учители, прекрачват прага на училището за първи път. За първи път прекрачват прага на храма на просветата. За първи път влизат в класната стая. Стая - олтар на тоя храм. Стаята на вълшебството на езика, стая - магия. Светъл прозорец на науката, стая, от която в този ден започва истинският им живот.
Преди малко повече от седем десетилетия за първи път и аз влязох в тази стая. От вълшебната светлина на нейния прозорец и на другите след това аз успях да събера толкова много от тая вълшебна светлина, с която след това четири десетилетия озарявах сърцата и душите на моите ученици. И сърцето си раздадох на тях докрай. В замяна нищо не поисках! За себе си... запазих... само песента!
И има ли някой, който може да измери какво училището е дало на всекиго поотделно и на всички ни заедно!? И ще може ли да намери мярка, за да го сравни!?...
Та нали то, българското училище, през черното турско робство отвори очите на нашите възрожденци и им показа пътя на борбата за смъкване на ярема на това робство! Та нали то първо даде в ръцете им и перото, и сабята, и вярата в сърцата, за да тръгнат с кръвта си да пишат историята на България? Не е ли негова заслугата да се роди световноизвестният стих на Ботев: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." Този стих е изписан със златни букви в Сорбоната - един от най-престижните университети в Европа. И под него се чете: "Христо Ботев - българин".
Та нали то, българското училище, роди класиците на българската литература: Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йовков, Любен Каравелов... Яворов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев... и песните им за мъката, радостите и възторзите на нашия народ. Затова днес всяко българско дете със звънлив глас, грейнало лице и гордост декламира "Аз съм българче".
Та нали то, българското училище, кали челичената воля и несломимия дух на българския воин, който увенча с неувяхваща слава бойните ни знамена и никое в боевете не изпусна и никое не попадна в ръцете на врага.
То, българското училище, създаде хилядите лекари, инженери, специалисти, хора на науката, някои със световна известност, които станаха двигател за развитието и прогреса на нашия цялостен живот.
И пак то, училището на нашата малка България, която на глобуса се отбелязва с точка колкото главата на топлийка, изпраща отбори на международните олимпиади по математика, физика, биология и те оттам се завръщат със златни медали и разнасят по цялото земно кълбо славата на българския учител и на българското училище.
Това училище - българското училище, ще го има догдето на тая земя живеят българи, догдето на тая земя я има България. Думите училище, учител ще бъдат свети. Да грей училището-слънце! И сърце учителско в него да гори!