17 Ноември 2024неделя01:00 ч.

На фокус

Опасно своеволие

Какво се крие зад двустранното споразумение с Украйна за сигурността

/ брой: 190

автор:Велизар Енчев

visibility 2018

„България ще сключи споразумение в областта на сигурността с Украйна и ще се присъедини към подкрепения от държави-членки на НАТО „Компакт за Украйна“, гласи едно от последните решения на Министерския съвет.
Инициативата предвижда „оказване на политическа подкрепа на Украйна, както и координиране и ускоряване на усилията за подпомагане на украинската страна в областта на сигурността...“
Особено важно е уточнението на правителствената пресслужба, според което „България ще подпише споразумението за сигурността с Украйна, съгласно което страните ще работят по конкретни двустранни договорености...“
Решението на служебния кабинет дойде само 24 часа, след като унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че няма да подкрепи плана на Европейския съюз за изпращане на инструктори и съветници в Украйна за обучение на въоръжените сили на страната.

Тук веднага трябва да поясним:

европейската мисия за обучение на украински военни на територията на Евросъюза (предимно в Германия и Полша) започна през ноември 2022 г. и изтича точно след месец. В момента ЕС обсъжда не само удължаване на мисията с две години, но и разширяването й, включващо изпращане на инструктори и военни съветници в Украйна.
Нека сега преведем решението на служебния кабинет за „подпомагане на украинската страна в областта на сигурността“.
Преди два дни новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте посети Киев и направи изявление, косвено уличаващо българското правителство в намерение да ни въвлече в украинската война.
Отговаряйки на въпрос, свързан с искането на Украйна да поразява военни цели в Русия със западно оръжие, Рюте каза, че НАТО няма обща позиция по казуса, а всеки член на пакта „сам ще взема решенията по този въпрос“.
Понеже в НАТО отдавна няма консенсус за намесата на пакта в Украйна, заради съпротивата на унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо, „ястребите“ в Белия дом и техните проксита в Европа залагат на двустранни споразумения. В чисто военен план можем да поставим знак на равенство между ЕС и НАТО, защото след 2022 г. Евросъюзът ударно се милитаризира и се трансформира в бойно поделение на Северноатлантическия пакт.    
Очевидно двустранни споразумения между Киев и страна-членка на НАТО и ЕС е най-удобният начин за преодоляване на ветото на Будапеща и Братислава – както за украински удари по Русия със западни ракети, така и за изпращане на военни съветници в армията на Украйна
Споразумението в областта на сигурността между София и Киев предполага точно това – двете страни да работят по конкретни двустранни договорености, разбирай даване на съгласие за използване на български оръжия и муниции за украинските атаки по руска територия и за командироване на български военни съветници и инструктори в Украйна.
Ако кабинетът „Главчев“ ще дава съгласие за използване на български оръжейни система за удари по руска територия и за изпращане на военни съветници в Украйна, това трябва да мине през дебати и гласуване в Народното събрание. Досегашните решения за военната помощ за Зеленски изобщо не включват тези две стъпки.
Коварното в двустранните споразумения е, че с тях се избягва възможността някоя държава да блокира общо решение за изпращане на съветници на НАТО и ЕС на руско-украинския фронт. А официално присъствие на европейски и щатски военни съветници и инструктори в Украйна е първа стъпка към изпращането на войски на пакта на бойното поле, което пряко ни въвлича във войната.

По действащата конституция

служебните правителства нямат прерогативи за подобни стратегически решения, които подлежат на ратификация в парламента. Затова е твърде съмнителна легитимността на споразумението с Украйна в областта на сигурността.
Истинската роля на военните съветници се видя през 1961 г., когато САЩ се въвлякоха във войната във Виетнам именно със съветническия корпус, който обучаваше армията на марионетното правителство в Южен Виетнам. И от 900 американски съветници през 1961 г., до 1973 г. на виетнамска земя пристигнаха и воюваха 185 000 американски войници.
Тези дни президентът на Хърватия Зоран Миланович обяви, че Загреб отказва да изпраща свои военнослужещи в мисията NSATU на НАТО за координиране на доставките на оръжия, боеприпаси и военно оборудване, както и за обучение на украински войници. В съобщението на кабинета на хърватския президент четем това: "За съжаление, въпреки огромната военна помощ, която Украйна получава, краят на войната не се вижда, но има заплаха войната да се разпространи извън границите на Украйна. Задачата на президента на републиката е да защити страната от война и да вземе всички мерки, за да предпази Хърватия от военни конфликти..."
Въпреки че сме в предизборна кампания, парламентарно представените сили имат и правото, и задължението да контролират работата на служебния кабинет. В случая опозицията може веднага да свика заседание на Народното събрание, на което служебният премиер да даде пълен отчет за въпросното споразумение и най-вече за рамките на поетите военни ангажименти към Киев.
Ако евроатлантиците са решили да ни въвличат във война, прикривайки се зад двустранни споразумения с Украйна, парламентът не може да си затваря очите за това опасно своеволие на изпълнителната власт.
Всъщност, ако не беше изявлението на унгарския външен министър Сиярто, кога щяхме да научим, че ЕС планира да изпраща военни инструктори и съветници в Украйна?
И това е най-страшното!


Настъпващата война срещу силата на разума

Симеон НИКОЛОВ

Анализаторите, които твърдят, че Третата световна война вече е започнала, пропускат, че всъщност навлизаме в глобализираното постоянно състояние на война. Затова и няма да има официално обявяване на Трета световна.
Увеличаващите се горещи точки по света са следствие на борби за ресурси, технологично господство, надмощие и геополитическо влияние в прехода към един многополюсен свят. Войните за поддържане на стабилни условия в богатите страни, за запазване стабилни капиталистическите отношения, за поддържане на стабилна продоволствена сигурност, ще бъдат подкрепяни от населението. Учудващото е друго. Вместо да се търсят пътища за решаване на проблемите, които са проблеми на всички, упорито се провежда активна, открита подготовка за война, сякаш тези страни се намират в някакъв транс. Железопътните линии и пътищата в Европа в момента се коригират и разширяват до такава степен, че военният транспорт на изток може да се извършва по-бързо. Разширяват се тунели и се сменят мостове. Нови военни бази се строят в Румъния, Балтийските страни и Финландия. Провеждат се най-големите в историята военни учения. Подготвя се връщането на американските ракети със среден обсег в Германия от 2026 г.
Следващи театри на войната в Източна Европа са: Беларус, Молдова и Приднестровието. Европейските лидери сякаш не проумяват, че същността на плана на Зеленски е на всяка цена да въвлече НАТО в конфликта в Украйна. Но как биха могли европейските страни членки на НАТО да участват, когато военните им складове са изпразнени след доставките за Украйна и как си представят стратегическо поражение на ядрена държава? Поуката от войната в Украйна би трябвало да е, че Европа има избор между поддържането на надеждна отбрана или да се превърне в бойно поле за различни военолюбци. Единствено предимство на НАТО е да използва военновъздушните си сили, но и те не могат да издържат на една продължителна война, а по-скоро ще доведат до ядрен отговор от Русия.
Конституцията на ЕС гласи, че се ангажира с мира между народите и няма да поддържа никакви въоръжени конфликти. Европа на мира е напълно погребана. С това си решение ЕП даде думата на лудостта. Русия е наясно, че тези оръжия не могат да бъдат използвани само от украинска страна. Необходими са западни военни. Само благодарение на  благоразумието на Русия никоя руска ракета все още не е ударила ЕС в Европа. Евродепутатите оправдаха пълното унищожение на Украйна и евентуално дори ограничена ядрена война. Тогава европейската територия ще се превърне в сцена на ядрена война, въпреки че истинските извършители са от другата страна на Атлантика. Възможността за постигане на прекратяване на огъня чрез дипломатически преговори, последвани от мирни преговори, изглежда абсурдна за тези „избраници“. След сблъсък с Русия ЕС ще бъде още по-отслабен от това, което му причиниха досега санкциите и САЩ. Оказва се, че европейските граждани нямат абсолютно никаква дума при избора между война и мир. Европа се плъзга все по-дълбоко в пастта на катастрофата.

"Експерт", със съкращения

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ