За победителите - лаврово клонче, маслинов венец, олимпийски монети

Появата на олимпийските монети е свързана с игрите в древния Олимп, а сеченето на монети е започнало през VII век пр.н.е. в Мала Азия. След като се появила в Лидия (Меония) около 650 г. пр.н.е., монетата придобила голям успех, напуснала Мала Азия и пристигнала в континентална Гърция.
Първите гръцки монети могат да бъдат датирани около 625 г. пр.н.е. Това са сребърни статери от град Егина. От едната им страна е изобразена морска костенурка, символ на града, а от другата страна има квадратна вдлъбнатина. След Егина, Коринт и Атина повечето от големите гръцки градове започнали да секат монети. На тях често били изобразявани животни или божества като Зевс, Аполон, Хелиос, Пан, Херакъл, Посейдон и др.
От олимпийските монети се ползвали обитателите на светилището на Зевс, както и многобройните гости, посещаващи поредния олимпийски празник. Победителите от игрите се завръщали по родните си места с лаврово клонче и венец от маслинови листа, както и с монети - паметен знак за спортната им слава.
Аристотел свидетелства, че първите монети, посветени на олимпийските игри, се появили в 480 г. пр.н.е. Отсечени са от управителя на сицилийските градове Месина и Региум - Анаксилас, който заел първо място в надбягванията с мулета. На едната страна на монетата е изобразено муле, запрегнато в колесница, а на другата - бягащ заек.

Запазени са много монети, с които са документирани античните олимпийски игри и победителите в тях от различни държави и градове. Известни са древната монета на остров Кос (V в. пр.н.е.) - с атлет дискохвъргач, сребърните статери, на които са представени на лицевата страна копиехвъргач, а на обратната - двама борци.
Македонският цар Филип II е сякъл сребърни тетрадрахми с главата на Зевс и с конник - победител в олимпийските надбягвания в 356 г. пр.н.е.
Експерти-нумизмати приемат за първа олимпийска монета на древността сребърния статер на Олимп, датиран 510-500 г. пр.н.е. На едната й страна е изобразен орелът на Зевс със змей в човката, на другата - сноп с мълнии на бога на боговете. На подобен олимпийски статер от 450-430 г. преди н.е. - орелът на Зевс със змия и крилатата богиня на победата Нике с лавров венец.
Първите изображения на реални атлети-борци са се появили по всяка вероятност на сребърен статер към 370-330 г. до н.е., отсечени в Аспендос - един от трите най-големи градове в малоазиатскатата област Памфилия.

Българската монета "Ски-слалом" за ХVII зимни олимпийски игри 1994 г.

На олимпийските игри през 242 г. (по времето на римския император Гордиан III) за пръв път на победителите са връчени златни медали. Олимпийските игри били отменени в 394 г. от император Теодосий II, който забранил и отсичането на тематично свързани с тях монети.
Първата съвременна олимпийска монета е отсечена през 1951 г. за ХV олимпиада в Хелзинки през 1952 г. По заявка на организационния комитет на игрите монетният двор на Финландия емитира сребърна монета с номинална стойност 500 финландски марки с изображение на петте олимпийски кръга в тираж 18 500 екземпляра. През 1952 г. същата монета от сребро е пусната в тираж 586 500 броя. 
 

Канадска златна монета по случай олимпийските игри от 1976 г. - 100 канадски долара

В чест на ХХII олимпиада от 1980 г. в бившия Съветски съюз през 1977-1980 г. бяха отсечени 5 серии на монети с номинални стойности: 1 рубла (медно-никелова сплав), 5 и 10 рубли (сребро), 100 рубли (злато) и 100 рубли (платина). А първата олимпийска нумизматична серия от 6 монети в днешната Руска федерация бе в чест на ХХV олимпиада през 1992 г.
Първата страна-организатор на зимни олимпийски игри, която отсече специално за игрите олимпийски монети е Австрия. За IХ зимни олимпийски игри, проведени през 1964 г., монетният й двор пусна две сребърни монети с номинал 50 австрийски шилинга.
Възпоменателна монета "Ски-слалом", посветена на ХVII зимни олимпийски игри в Норвегия през 1994 г. отсече и Монетният двор на Република България. Номиналът й е 50 лв., диаметърът - 30 мм, теглото - 10 грама.
В чест на Зимната олимпиада в Сочи в много държави са отсечени специални монети. На свой ред Централната банка на Руската федерация изпълни специална монетна програма (2011-2014) - общо 40 монети от различни видове и номинал. Появата на всяка нова монета се очакваше с голям интерес от колекционерите в Русия и по света. Олимпийските рубли - обикновени и сувенирни (от скъпоценни метали) - освен с теглото и цената на метала, привличат колекционерите и със своята художествена стойност, с разнообразните сюжети и фината изработка и не на последно място - с минималния тираж.
Обикновените монети са с номинал 3, 50 и 100 рубли (сребро 999 проба) - тираж 1,5 милиона; монетата от 50 рубли (злато 999 проба) - тираж 4 милиона; последната юбилейна монета е от 100 рубли (злато, 999 проба) - тираж 500 000 екземпляра.
Възпоменателните монети от скъпоценни метали са в 4 серии: първата серия  - 8 монети, четири с номинал 3 рубли (сребро 925 проба) - тираж 35 000, монета от 1000 рубли (злато 999 проба) - тираж 600, монета от 100 рубли с тегло 1 кг (сребро 925 проба) - тираж 1,2 милиона, за колекционерите две монети с номинал 50 рубли (злато 999 проба) - тираж 20 000.
Втората и третата партида са аналогични на първата. В четвъртата има монета с номинал 10 000 рубли (злато 999 проба) - тегло 1000 грама, тираж 250 екземпляра. Освен тези серии най-богатите колекционери ще се сдобият и с монета от 200 рубли (сребро 925 проба) - тираж 500; друга монета с номинал 25 000 рубли (злато 999 проба) - тираж 100. Теглото на последните две монети е 3 килограма!
Историята на победителите от световните първенства по футбол е запечатана на серии от монети, които колекционерите често наричат футболни. Сеченето на "футболните монети" е започнало от IХ шампионат. Първи са се включили страни, в които не са провеждани първенства: най-напред Екваториална Гвинея в 1970 г. е отсякла две монети с еднакво изображение - златна от 1000 песети и сребърна - от 200 песети (999 проба).
През 1973 г. в Република Хаити в чест на Х световно първенство били отсечени с еднакво изображение три монети: златна - 200 гурда и сребърни от 50 и 25 гурда.
Централната банка на Аржентина, държавата-организатор на ХI световно първенство по футбол, в чест на победата на аржентинския национален отбор отсече през 1978 г. серия от 6 монети като на монетата от 50 песо на фона на земното кълбо е изобразен футболист с топка; на монетата от 100 песо на фона на земното кълбо е изобразен стадионът "Ривър-Плейт", където бяха изиграни финалните срещи на първенството.
Няма как да пропусна в този разказ Народна Република България, която през 1980 г. в чест на Световния шампионат по футбол в Испания след две години емитира три монети от 5, 2 и 1 лев, всяка в тираж 220 000 екземпляра.