Учителят не се забравя

В своя очерк за видната българска физичка проф. Елисавета Карамихайлова (1897-1968) акад. Христо Христов, бивш неин асистент и ученик, като подчертава непреходния й принос в науката, пише още, че "тя не може да бъде забравена: създаде много в науката, бе човек с огромна духовна сила и висока етика; тя живя и работи не само за себе си, а за науката и за нас". По примера на своя учител и акад. Христов обграждаше с любов и с култура своите ученици. Стремеше се да разбере тежненията на всеки, за да го насочи там, където ще бъде интересно за него и ще бъде полезно за науката. След първия му аспирант Георги Десимиров (1928-2000), на колко ли още физици посочи пътя в науката, днес ми е трудно да кажа...
Академик Христо Янков Христов почина, три месеца преди да навърши 80 години. Отиде си от този свят "мирно и тихо", както и живя в мир с онези, които го обичаха, и с другите, които му завиждаха. А той се радваше на успехите и постиженията на всички физици - наши и чужди, радваше се, че физиката дава все повече удивителни резултати с фундаментално и приложно значение. Не мога да забравя с какво желание през 1983 г. прие да напише коментар за същността на открития векторен бозон и на възможността за създаване на оптични сметачни машини, които щели да могат да извършват един милион операции за една милионна част от секундата. Векторният бозон в трите му разновидности - електронеутрален, положителен и отрицателен, бе открит в Европейския ядрен център - Женева. За него съобщиха едновременно два колектива със 135 и 137 съавтори.
Пиша тази подробност, защото по друг повод на въпроса ми възможно ли е един учен сам да създаде нещо значително в науката, акад. Христов ми отговори: "Днес е времето на колективния труд, труд от много учени с различен профил, съвместна работа на теоретици и експериментатори. И още нещо - солидна материална база, библиотека, електронноизчислителни машини. За големите открития са необходими не само знания, но и фантазия. За голямата наука са необходими силни умове, учени, съчетаващи голямата ерудиция с полета на фантазията".
Като стипендиант на Министерството на просветата, роденият във Варна Христо Христов следва в Софийския университет две специалности - математика и физика (1934-38), които завършва с пълно отличие; специализирал е осем месеца в областта на квантовата механика при Франсис Перен в Сорбоната. От началото на 1942 г. до края на живота си изкачи едно след друго стъпалата на науката - от асистент в Катедрата по специална физика, метеорология и геофизика до академик; беше ръководител на катедрите по атомна физика и по теоретична физика; беше декан на физико-математическия факултет, заместник-ректор и ректор на Софийския университет. Хиляди са студентите, пред които е изнасял лекции по математични методи на физиката (1947-1989), по електродинамика и по теория на елементарните частици.
"Академик Христов бе прост и достъпен в отношенията си с нас, неговите студенти, винаги загрижен да ни предаде знанията си, да откликне на нашите нужди и молби - писа проф. Иван Лалов. - Тази достъпност и обществена грижа за обучението по физика се прояви и в годините, когато академик Христов бе председател на Дружеството на физиците в България (1971-1986)."
Във Физическия институт на БАН акад. Христов ръководеше секцията по космическо лъчение със станция на връх Мусала. Под негово ръководство бе изграден Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика, чийто директор бе от създаването му през 1973 до 1988 г. В него ръководеше и секцията по теория на атомното ядро и елементарните частици. Беше и заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, край Москва. Чет нямат обществените му ангажименти.
Първите научни работи на акад. Христов са в областите математика и математическа физика. Известни на физиците са изследванията му по класическа електродинамика (преминаване на електромагнитни вълни през кристални плоско-паралелни пластинки), както и работите му в аксиоматичното изграждане на физиката. Физик теоретик, той е автор на над 90 научни труда. И през последните години от живота си ученият работи върху квантово-механичната теория на разсейването.
За учения и човека, за "климата за работа", който създаваше условия за научна дейност, говорят и днес поколения талантливи български физици. Те не могат да забравят своя учител, когото определят като един от "строителите на съвременната физика" - ученият, педагогът, организаторът на науката и общественикът акад. Христо Христов.
Аз съм го запомнил жизнерадостен, енергичен, винаги с пълна чанта в ръка. Ще се усмихне приветливо, готов да отговори на какъвто и да е въпрос. От любопитство съм го питал: "Какво носите в чантата си?" А той отваря чантата и ми показва: "Тази лекция изнесох току-що пред студентите, в тази папка са мои ръкописи, а тази книга е монография, която ползвам в момента... Не си мисли, че съм "окачил" науката на рафта... За да протръби тръбата на личния ми успех, ставам рано и докъм девет часа работя наука, после ме подхващат научни и ненаучни разправии... Вечер продължавам с теорията, работя с "върха на молива" както се шегуват с нас теоретиците".