Руски учен осветява делото на великите братя

"Продължителната му научно-педагогическа дейност - 50 години учен, от които 35 години професор - представлява епоха в разработката на руската църковно-историческа наука...
От края на 60-те и началото на 70-те години на ХIХ век, когато нашият църковен въпрос беше в пълния си разгар и бързо крачеше към своето разрешение, Голубински като специалист го е следил най-внимателно. Той беше един от ония истински руси, които не само напълно съчувстваха на българите в тая гигантска борба, но и дълбоко бяха убедени в правата на тяхната кауза. Затова той не се забави да им се притече на помощ, като излезе, въз основа на научните си изследвания, да покаже на някои руски държавни мъже, които се стремяха да ощетят великото дело на българския народ, че желанията на българите да имат своя собствена църковна йерархия, почиват на чисто исторически права, признати на времето си от всички източни патриаршии...
Книгата му "Краткий очерк православньIхъ церквей" (1871 г.) тогава беше, па и днес си остава, все още едничка в руската църковно-историческа литература, която разяснява истинската същност на българската църковна борба, дава насока в общественото мнение в Русия в полза на българите..."

                Проф. Васил Златарски



Може би малцина от читателите знаят, че пионер на руската медиевистика е академик Евгений Евстигнеевич Голубински (28 февруари/12 март 1834 г. - 7/20 януари 1912 г.). Той е роден в село Матвеево, Костромска губерния, в семейство на свещеник. Ученик е в Солигаличкото духовно училище, завършва средно образование в Костромската духовна семинария. Като отличник го зачисляват в Московската духовна академия, която завършва след четири години.
Още студент Голубински е впечатлен от статията на своя професор А. В. Горски "О святых Кирилле и Мефодия" и сам съставя план за изучаване на църковно-славянските жития на светите братя.
В началото на 80-те години на ХIХ век Е. Е. Голубински става известен в научните кръгове с трудовете си, посветени на историята на Руската църква. В 1878 г. е избран за член на Руското историческо общество, в 1880-а - на Киевското, а в 1882 г. става член-кореспондент на Санкт-Петербургската академия на науките, през март 1903-а - неин действителен член.
От 1884 г. Е. Е. Голубински е почетен член на Българското книжовно дружество в София заради изключителния му принос в изучаването на живота и делото на братята Кирил и Методий. За фундаменталното му изследване "Константин и Мефодий - апостолы славян" (1867) е удостоен в 1869 г. с Уваровската награда на Петербургската АН. За вдъхновението, с което е работил над своя труд, научаваме от писмото му до акад. И. И. Срезневски:
"Колкото до необходимостта от подобно пълно описание на живота на Първоучителите, по моето искрено и твърдо убеждение, те се хора, които принадлежат към най-великите славяни, за които е задължително да знаем не само какво са свършили за нас, но и как са живели".
Трудът на Голубински се състои от две обширни части: "Опит за пълно животоописание на светите Константин и Методий" и "Обзор на източниците и древните сказания".
Фундаменталното изследване на професора от Московската духовна академия Е. Е. Голубински безспорно е положило началото на руската медиевистика, дало е старт на по-нататъшните проучвания на великото дело на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сам авторът признава:
"Аз само подготвих работата за бъдещите историци; аз съм един от работниците, след когото ще тръгнат много други. Аз не смятам своята книга за истинска история; истинска история не съществува..."
Голубински е автор на повече от 70 труда по история на Руската православна църква и светите братя Кирил и Методий. Заслужава да посочим специално съчинението "Краткий очерк истории православных церквей Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-валашской" (1871), написано въз основа на богат документален материал.
През 1880 г. защитава докторска дисертация на тема "История Русской церкви" и получава за втори път Уваровската награда. В този труд той развенчава не една и две руски църковни легенди: за проповедта на ап. Андрей в Киев, за покръстването на княз Владимир I в Корсун, за пристигането на гръцки свещеници с гръцки книги по време на официалното покръстване на руския народ през 988-989 г. и др.
Той подчертава славянобългарския характер в християнизацията и просвещението на Киевска Русия, позовавайки се на известие от Йоакимовския летопис, според което в Киев дошли от България "учени свещеници с много книги".
За нас представлява особен интерес и актовата му реч "Святые Константин и Мефодий - первоучители славянские", която произнася на тържественото събрание на Московската духовна академия на 6 април 1885 г. Тогава православната църква отбелязва хилядолетието от смъртта на Методий.
Речта на Голубински - в обем 51 страници! - е отпечатана същата година в московската типография на М. Г. Волчанинов. В нея четем:
"По повод на различните видове обращения към братята като Свети Константин (Кирил) и Методий или Славянските първоучители и апостоли, те не са в буквален смисъл, защото не те първи са се погрижили за покръстването на славяните в християнската вяра, това е станало много преди тях. Обръщенията са по-скоро свързани със стремежа на братята да предложат надежден начин - собствена азбука, за изучаване на християнството от славяните, който да им даде възможност да извършват богослужение и да се молят на собствения си език, като напълно осъзнават светостта на молитвата".
През 1906 г. акад. Е. Е. Голубински губи напълно зрението си. Отива си на 7 януари 1912 г. Погребан е в гробището на Московската духовна академия до своя учител проф. А. В. Горски. Творчеството му е забележителен паметник на руската богословска и научна мисъл от втората половина на ХIХ век.


Факсимиле от корицата на "Святые Константинъ и Мефодий, первоучители славянски"


Кирил и Методий покръстват княз Борис
    

Светите братя