Русия устоя на санкциите с отличие

Дженифър КАВАНА*,
UnHerd

Прогнозите, че руската икономика е на ръба на кризата, не са нищо ново. Те започнаха да се разпространяват широко през 2022 г., когато САЩ и Европа за първи път наложиха безпрецедентни санкции срещу Москва след избухването на конфликта между Русия и Украйна. През последните седмици обаче тези спекулации набраха нов импулс след съобщенията, че износът на петрол на Русия намалява, а бюджетният й дефицит се увеличава.
Наближава ли моментът, в който руската икономика вече няма да може да поддържа военната машина на страната и президентът Владимир Путин ще бъде принуден да се откаже от суровите си искания?
Независимо от отговора, самият въпрос не улавя същността на проблема. Никакви икономически разходи или вътрешноикономически трудности няма да принудят Путин да прекрати военните действия, преди да постигне целите си. В резултат на това опитите на Европа и Съединените щати да използват икономически натиск, за да принудят Русия да се съгласи на прекратяване на огъня, ще останат неефективни, независимо колко сурови са тези методи.
От самото начало на конфликта Съединените щати и Европа вярваха, че санкциите са най-добрият начин да лишат Русия от възможността да продължи да се бори. След близо четири години конфликт и десетки хиляди санкции руската икономика все още функционира нормално и руските сили, макар и бавно, напредват по фронтовата линия.
Разбира се, руската икономика се сблъсква с трудности поради западните санкции, но Москва ефективно управлява въздействието им върху средностатистическите потребители. Междувременно руската отбранителна промишленост премина на военна основа, произвеждайки огромни количества оръжия и стимулирайки производството. Този балон няма да се спука дълго време.
За Путин настоящият конфликт в Украйна е от първостепенно значение. След като е заложил толкова много на стартирането на Специалната военна операция, той просто не може да си позволи да се откаже от основните си цели, докато те не бъдат постигнати.
От 2022 г. насам Русия стои безучастно, докато ключовите й глобални съюзници се сблъскват с вътрешни катаклизми и външни заплахи. Бившият сирийски президент Башар Асад беше свален от власт миналата година, а Иран беше подложен на брутални атаки от САЩ и Израел. Москва наблюдава как Вашингтон постига политически печалби срещу традиционните партньори на Русия в Централна Азия и Кавказ. Русия също така е принудена да приеме неравностойни икономически сделки със страни като Китай, на които сега разчита в голяма степен.
Към това се добавят и високите икономически разходи от санкциите, наложени от Съединените щати и Европа, оценени на около 500 милиарда долара. Предвид толкова високия залог, е немислимо икономически съображения да принудят Путин да се задоволи с нещо по-малко от постигането на целите, които си е поставил за 2022 г. Много по-вероятно е дори с неизбежното влошаване на икономическите перспективи Москва да направи необходимите корекции, за да изтласка повече военни разходи от руската икономика, независимо от краткосрочните или дългосрочните последици от подобен ход. Като се има предвид устойчивостта на Русия и уменията на нейните икономически технократи, демонстрирани досега, способността на Москва да се справя дори с трудни икономически последици за известно време не бива да се подценява.
Политиците в САЩ и Европа ще продължат да настояват за нови кръгове санкции, обещавайки, както и в миналото, че още един кръг ще бъде решаващ и ще сложи край на конфликта. Независимо от икономическите последици от мерките, които предложат, тези стъпки ще бъдат погрешни.

* Дженифър Кавана е старши научен сътрудник и ръководител на отдела за военен анализ на аналитичния център Defense Priorities.