Пантеонът ли? Не, "Луков марш"

На 27 май в Пантеона в Париж при величествена церемония бяха погребани четирима участници във френската Съпротива. Саркофазите на Жан Зей, Женевиев де Гол Антониоз, Пиер Бросолет и Жермен Тийон бяха положени там, където почиват вече останките на 61 французи, белязали историята на Франция през вековете. Вдъхновено слово произнесе президентът Франсоа Оланд, припомни подвига им, подчерта, че в Съпротивата са участвали комунисти, социалисти, голисти и дори роялисти, без разлика на политически убеждения, религиозна принадлежност, раса. Апотеозът настъпи, когато стотици младежи подеха песента на партизаните "Ami entends tu...", чиито първи куплет в превод гласи:

Приятелю, чуваш ли черния полет на гарваните над нашите равнини?
Приятелю, чуваш ли глухите викове на страната, оковавана във вериги?
О, партизани, работници и селяни, това е тревожен зов,
Тази нощ врагът ще научи цената на кръвта и сълзите.

Невъзможно е да се опише, трябва да се види грандиозното, вълнуващо преклонение, спонтанно бликналите сълзи в очите на хилядното множество, заплака и президентът.
Интернет предлага десетки коментари към текста на "Песента на партизаните". Ето само два от тях:
Диан Гийо:
"Без значение дали са републиканци или комунисти или каквито и да било други, по времето, когато се е пяла тази песен, французи - черни, бели, жълти - всички са се обединили под цветовете на републиката, за да защитават общата родина".
Колен Паскал:
"Благодарим на участниците в съпротивата, които пожертваха живота си за нашата свобода, да не ги забравяме!"
А у нас не само сме ги забравили, по-лошо: промиват мозъците на вече второ поколение, че трябва да помним участниците в съпротивата срещу фашизма единствено като престъпници, чието единствено занимание е било да обират мандри. Дори един Вапцаров, световно признат поет и революционер, го изкарват заблудена овца, получила заслужено куршума, защото тръгнала да сваля властта, а на всичкото отгоре бил и кривокрак, както "разкри" един, числящ се към писателската гилдия.
Френските младежи пеят вдъхновено "Песента на партизаните", а техните български връстници не са и чували името на поета партизанин Христо Кърпачев. Химнът на българските партизани по неговото стихотворение "Септемврийци" е не по-малко вдъхновяващ от френската "Песен на партизаните":

"Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори"...

Кърпачев загива в битка като партизанин на 23 май 1943 г. След края на Втората световна война му е издигнат паметник, костница, в която са били погребани и други негови другари, паднали в антифашистката борба. Естествено, след 10 ноември 1989 г. паметникът е разрушен - въпрос на цивилизационен избор, както биха отсекли сините талибани. Та нали и те, и техните наследници от "Ислямска държава" точно така постъпват с паметниците от миналото, та нищо да не напомня, да не свидетелства за историята. Сега кумирите са други, сред тях и генерал Христо Луков, създателят на Съюза на българските национални легиони, българската издънка на националсоциализма и фашизма. В негова чест от 2003 г. насам в столицата се организира траурното шествие "Луков марш".
А заблудените французи вкарват в Пантеона някакви там Жан, Женевиев, Пиер и Жермен - участници във френската Съпротива. Да, изписват думата Съпротива с главна буква.


 Погребението на Жан Зей, Женевиев де Гол Антониоз, Пиер Бросолет и Жермен Тийон в Пантеона в Париж

Паметникът на Христо Кърпачев в местността "Сливешки ливади", Ловеч