Крискотизираният слух е глух за камертона на "Декамерон"

Произведение като "Декамерон" може да те разсмее и без да си го чел. Някога беше много забавна случката с наперена читателка, която влиза в книжарница и иска да си купи "ДекамерТон". Не може Сульо и Пульо да е накиприл секцията си "Верея" или "Траяна" с тази книга, а само в нейната да липсва. Това, че е без връзки и не й продават под рафта, не означава, че не е ценителка. В наши дни на смях ни избива подписката на родители и дори учени срещу преподаването на "Декамерон" в осми клас. Това прочуто произведение на Ренесанса било чисто порно и имало деморализиращ ефект върху подрастващите.
Донякъде реакциите срещу родителския протест си приличат с отношението към част от решенията на СЕМ. Например към санкционирането преди време на една медия заради песента "Видимо доволни" на Криско и Мария Илиева. Дежурните критикари, които с повод и без повод изстрелват сакралния въпрос защо регулаторът спи, този път не само го упрекнаха в точно противоположното - че е буден, но и го обвиниха в цензура. Не сме Северна Корея, та да се спират песни, възкликна известен продуцент. На когото не просто не му е ясно, но който навярно не иска и да знае, че СЕМ няма право да сваля от ефира песни или филми, нито пък да санкционира пошлост. Може да глобява за неподходящо за деца съдържание, и то излъчвано във време, в което се предполага, че те гледат или слушат, т.е. преди 23 часа, и той стори точно това. В случая с "Видимо доволни" песента не само беше пусната посред бял ден, но и съответната телевизия беше преценила, че е удачно да поздрави с нея... шестокласници. Глобата беше съвсем мъничка капка противоотрова в огромното море на простащината, но дори и тя подразни противниците на каквито и да е правила, сякаш беше застрашаваща живота им свръхдоза.
Та и към родителския протест срещу "Декамерон" реакциите са сходни. Нима не знаят, че над половината, понякога дори и до 90 на сто от световния трафик в интернет, до който децата им имат непрекъснат достъп, се прави от порно, та са се захванали да упрекват в порнография тъкмо произведението на Джовани Бокачо? Не са ли далеч по-притеснителни днешните изцепки на Гери-Никол и Сузанита в сравнение с литературния шедьовър от хиляда триста и някоя си година? В този дух са повечето коментари.
Прилики има, но само донякъде, колкото да се разбере, че разликите са далеч по-сериозни. При това сходствата са не между "Декамерон" и сегашните пошли клипове, а в реакциите срещу тях. А различията, и то огромни, са между самите произведения. Стоте новели в сборника на Бокачо не са порно. В някои от тях присъствието на еротични елементи е силно, но авторовата задача не е да наложи сексуалната разюзданост като модел на поведение, а да осмее и с това да отхвърли покритата с лицемерие поквара в тогавашното общество, особено в средите на духовенството. Докато в днешната крискотизирана действителност развратът не само не се порицава, но и се лансира като пример за подражание.
И това не са празни думи. Наскоро СЕМ осъществи тематично наблюдение на 15 радио- и телевизионни програми със специализиран музикален профил. Това са предпочитаните от подрастващите програми. В съвсем малка част от медиите не е констатирано проблемно съдържание. В повечето обаче преобладават клипове с откровено сексуални елементи, стигащи чак до порно. Жената е представена най-вече като обект на желание и страст, като предмет само за удоволствие. Фигурата й се кълчи и самопредлага, тялото й, често мокро, се извива в недвусмислени движения от "игри за напреднали". Клиповете съдържат хомосексуални и групови сцени на разврат, демонстрира се употребата на алкохол и наркотици, показват се пури и наргилета, размахват се оръжия.
Странно и даже парадоксално е, че при налагане на санкции музикалният бизнес често прави успешен пиар на гърба на СЕМ. Интересът към неподходящата за деца песен нараства и глобата всъщност увеличава приходите на музикалната индустрия. Което показва не само ниското ниво на саморегулацията у нас, но и че средата не поощрява действията, включително и санкционните, в подкрепа на добрия вкус, в защита на правото на публиката на достъп до качествен и стойностен продукт.
Грешката с "ДекамерТон" на напористата читателка от времето на соца всъщност е вярна. Защото произведението на Бокачо даде тон, с който дълги векове се изобличаваше лицемерието на потъналото в разврат общество. Днес лицемерие дори не е нужно - разюздаността не само е на показ, но и преспокойно се натрапва на подрастващите като пример за подражание. И да звъни камертонът на "Декамерон", няма кой да го чуе - родителите са се наострили срещу великия флорентинец, докато певци еднодневки им покваряват децата под носа. А може би под очите и ушите им.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info