Интервю
Кирил Вълчев: БТА няма да бъде правителствена информационна служба
Медиите са огледало, помагат на политиците да се видят такива, каквито са, смята новият генерален директор на Българската телеграфна агенция
/ брой: 32
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ бе избран за генерален директор на БТА в края на януари 2021 г. Роден е на 24 май 1973 г. в София. Възпитаник е на Националната гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил Философ", магистър е по право от СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 до 1995 г. е работил в редакция "Информация за чужбина" на БТА. Дългогодишен автор и водещ на обзорните публицистични предавания "Седмицата" и "Годината" по Дарик радио. Вълчев е правен консултант при изготвянето на проекта на Закон за БТА, приет от Народното събрание в края на 2011 г.
"Винаги ще предпочитам забавената истина пред бързата лъжа"
- Г-н Вълчев, изборът на генерален директор на БТА премина без особен дебат в парламента, нямаше и много желаещи за поста. На какво се дължи това?
- Не мога да отговарям за другите, но може би това се дължи и на изграденото от Максим Минчев, и на пълната подкрепа, с която бе избран на поста през 2017 г. Давам си сметка, че изборът сега бе в навечерието на парламентарните избори, на основните политически сили им е проблем да гласуват заедно. Номинацията ми дойде от хората в БТА - в писмо четирите синдикални организации и временното ръководство се обърнаха към всички парламентарни групи с предложение да се обединят около моето име. Обяснението е свързаността ми с БТА от студентските ми години. Това е първото ми работно място в медия; първият ми законодателен опит бе със Закона за БТА, който по ирония на съдбата сега настоявам да се промени. Колегите поискаха човек, който познава нещата отвътре. След тяхното писмо получих покани за среща от лидерите на основните политически сили, включително и от г-жа Корнелия Нинова. Срещнах се с всички. Получих пълна подкрепа БТА да стане свободно и безвъзмездно достъпна, да се разшири кръгът на лицата, които имат право оригиналните им съобщения да бъдат разпространявани също безвъзмездно.
Нормално е основната политическа опозиционна сила да има свой кандидат, човек с опит, какъвто е Ивайло Данаилов. Но разбрах и знака, който получих от опозицията в парламента - те бяха в залата, но не направиха изказвания. В бурния политически живот на България се използва всяка възможност да се клейми противникът. Оценявам, че нямаше никакви лични нападки, нещо повече - никой не гласува "против" и "въздържал се". Така постигнах нещо, което Максим Минчев постигаше с по-голям мащаб, чувствам подкрепата на всички за това българските граждани да имат свободен достъп до истинските новини.
- Споменахте фактора политическо противоборство. Директорите на другите две обществени медии - БНТ и БНР, се избират след конкурс от СЕМ, а този на БТА - от депутати, които често не са запознати не само с кандидатите, а и със спецификата на сектора. Трябва ли да се търси законова промяна и в избора на ръководството на обществените медии?
- Чувствам много по-голяма сила, когато зад мен стои българският парламент. Става дума за традиция в демократичните години, която бе запазена със закона. БТА трябва да бъде институция, равно отдалечена от всякакви политически страсти и други държавни институции, като едновременно с това да е достатъчно близо до тях, за да има диалог. Основната й задача е да информира света за това, което става в България. Друга българска медия няма ежедневна английска емисия, всички говорят и пишат новините си на български. Разбираема за света в този смисъл е единствено БТА. Тя прави и нещо, което другите медии не правят - обяснява като за чужденец, ориентира в имената и абревиатурите, в контекста. Това е основна задача на редакцията, от която започнах - "Информация за чужбина".
Има две възможни разбирания как да разказваш. Едното, което е доста елементарно и мисля, че българските политици вече разбират, че няма смисъл да го правят - БТА да бъде само пропагандатор на България. По-добрият образ на България е демократичният - на една страна, в която спорят, карат се, има съдържателни обществени дебати, има и съвършено несъдържателни сблъсъци, в която има протести по улиците, но има и съгласия. БТА няма да бъде правителствена информационна служба.
- Промените в достъпността до информация изискват и повече държавно финансиране. Няма ли това да изкуши управляващите, които и да са те, да се опитат да ви влияят?
- Дали ще се изкушават, е проблем на управляващите. Ако разсъждаваме така, трябва да поставим под съмнение конституционната конструкция на България. Значи да кажем, че България няма върховен одитиращ, който следи за финансите й - Сметната палата, понеже и нейните членове се избират от парламента. Да кажем, че нямаме независим банков надзор, защото други политически зависими институции избират управителя на централната банка. Това ще означава да кажем, че нямаме независим Конституционен съд. Ако не вярваме, че пъстрият български парламент може да избира фигури, които могат да отстояват независимостта на позициите, на които са, тогава означава изобщо да не вярваме в демокрацията.
Отлично разбирам въпроса ви за изкушенията на политиците, за риска да искат да получат по-добър образ от действителния, но гледам на медиите като на огледало. Медиите помагат на политиците да се видят такива, каквито са. БТА не трябва да прави нищо повече и нищо по-малко от това. Колегите тук казват, че през всички тези години не са били подлагани на натиск. Информацията на БТА е много чиста, тук оценките почти отсъстват. Тук е мястото за фактите. Вашият вестник и електронното ви издание могат да използват тези факти и да ги интерпретират така, както вие смятате, че е правилно, от лявата позиция. Друга медия може да интерпретира същите факти, но от дясната позиция. БТА отговаря вие да имате чистата информация какво е станало, къде, кога и как. Отговорът "защо" го дават останалите медии. Затова не се притеснявам.
Притесняваше ме дали другите медии няма да видят в държавното финансиране опасен конкурент. Да решат, че хората ще спрат да влизат в ДУМА, например, след като информацията ще я има безплатно в БТА. Ние пускаме огромен поток от информация, вашата отговорност е да помогнете на човека да се ориентира. Даже сега мисля, че на вас ви е по-тежко, защото БТА дава възможност за изключителен консенсус около чистата информация, докато всички останали медии, вие включително, сте ограничени в първата си страница. Не можете като БТА да пуснете всичко, а трябва да изберете акцент, да отсеете теми, да ги подредите и т.н.
- В дигиталната ера информацията "излиза" много бързо. Как БТА ще се пребори с конкуренцията на останалите електронни медии, какво ще я отличава от тях?
- По-скоро трябва да започне да прилича на останалите. Сайтът има нужда от модернизация. Трябва да се инвестира в присъствие в социалните мрежи. Все още нямам отговор дали БТА трябва да е в Инстаграм, но със сигурност трябва да има мобилно приложение, с което лесно да виждате новините, а репортерите в останалите медии да се ориентират бързо в наличната информация.
- БТА предоставя не само текстови новини, а и снимки. В дигиталната ера безвъзмездният достъп няма ли да застраши авторските права на снимките и видеата?
- Текущият информационен поток ще бъде свободен, мисля това да важи и за снимките. Понякога "чаршаф" с разказ не може да замести снимка. Добре знаете, че качеството на снимката има значение, например за печат. Има технически начини за ограничение на кадрите. В проекта за закон сме записали, че БТА сама ще определя периодите на архивиране и свободния достъп. Първата идея бе да определим конкретен срок, например архив за месец или 7 дни. Законът за БТА влиза в НС веднъж на 10 години, затова се обединихме, че не е добре да "заключим" решението. Животът се развива много бързо. Ако сега седмица за архивиране изглежда добре, след 2 години може да се окаже, че всички са освободили снимките си.
Световните агенции с огромни кореспондентски мрежи и инвестиции настояват за заплащане на информацията, дори БТА им плаща. С договорите си те ни забраняват да осигуряваме свободен достъп и настояват само да препродаваме емисиите им на българския пазар, при това не целите, а ограничена част. България обаче има интерес да присъства по света с истинска информация от страната. Ние се борим с още 190 държави-членки на ООН, за да попаднем в новините. Другият ни интерес съвпада и с този на световните агенции - да помогнем на истинските новини. Как да го направиш, когато казваш, че истината е платена, че може да я знае само този, който има пари, а лъжата ходи свободно и бързо? Съгласих се, че трябва да се стремим БТА да стане по-бърза, но винаги ще предпочитам забавената истина пред бързата лъжа.
- През 2011 г. участвахте в изготвянето на настоящия Закон за БТА. Какво се промени от тогава до сега?
- Тогава пазарът в България беше много различен, имаше много и влиятелни агенции, които бяха платени и не гледаха добре на свободната БТА. Големият фактор бяха финансите - световна икономическа криза пак имаше и концепцията на Министерството на финансите бе, че БТА трябва да се досамоиздържа. През всички тези години заплатите тук са били много ниски и единственият начин да се докарва нещо допълнително беше през извънредни приходи с продажба на информационни продукти, съобщения и т.н. Всички тези фактори тогава направиха невъзможен разговора, който сега водим. Реши се ограничен кръг - президентът, министрите, председателите на парламентарни групи, да има право на безплатен достъп до БТА. Народните представители, които гласуват бюджета и годишния отчет на БТА, нямат право да влязат безплатно - трябва да отидат при председателя на парламентарната група, на компютъра, на който е инсталирана паролата, и да видят дали заслужаваме бюджет или не. Сега ми звучи хумористично, но през 2011 г. имаше логика. БТА трябваше да продава информация и така намери чудесни клиенти - много депутати и посолства трябваше да плащат. Вместо България да иска да каже на тези посолства какво става тук, ние ги питаме искат ли да им кажем какво мислим по даден важен въпрос, ако посланикът каже "да", ние казваме "дай 200 лв.". Това е глупаво, тогава обаче изглеждаше по-различно.
Тази история ме научи, че търпението също е важно. Когато дойдох, като адвокат си представях нещата по друг начин. Мислех, че 3 дни след обнародването в "Държавен вестник" ще обявя, че махаме паролите и вече ще влизате свободно. Тук ме отрезвиха с технически въпроси - сървъри, софтуер, подобрения в сайта. Сега реалистичният ми план е БТА да се отвори в едногодишен срок.
- За какво друго ви отрезви седмицата, в която вече сте тук?
- Отчаян съм от състоянието на уникалния архив на БТА. Тук са бюлетините на агенцията от 1898 г., в началото писани на ръка, на хартия, както и от времето, в което емисията стана само електронна и се пази на сървъри. Заради липсата на пари, май не само БТА, а и България, има немного добро отношение към паметта си. Сега гледам със самоирония как обяснявах на комисията в Народното събрание, че ще дигитализираме архива. Реалистичните цели са първо да го избършем от праха, да вдигнем този, който е по земята, да го сложим в добре измазани, чисти помещения, с модерни библиотечни шкафове. Това струва пари. Като го направим, като подредим, ще започнем и да дигитализираме.
Част от архива, която е уникална за България, е т.нар. тематичен и личностен архив. Това е в продължение на десетилетия да изрязваш всичко за един политик, например, подредено заедно с интервютата, които е давал. След време може да извадиш и да видиш какво е говорил по даден въпрос преди 10 години. Този архив е много ценен дори за обучението на журналисти. Освен че като народ нямаме памет заради отношението към архивите, няма памет и към събитията, към това кой какво е говорил. Донякъде го разбирам, журналистите са много заети всеки ден и нямат време за подготовка. Но ето, БТА има редакция "Справочна", която помага. Представям си в един момента тя да помага и на журналистите извън БТА.
- Заради пандемията миналата година не се проведе традиционната медийна среща на българските журналисти по света, която Максим Минчев организираше. Смятате ли тази година да я има, макар и в онлайн вариант, например?
- Срещите трябва да останат в този вид. Той планираше следващата среща да е в Украйна, тъй като там има голяма българска общност. Това със сигурност ще стане, макар че следващата сигурно ще е в България. Максим Минчев бе започнал, но не успя да развие достатъчно дигиталната част. "еМисия Емигрант" трябва да продължи. Важно е как ще се разказва - за вас "БСП и ГЕРБ се скараха" значи нещо, за чужденците не значи почти нищо, а нашите хора навън са някак по средата. Трябва малко да им обясниш, но така, че да не ги обидиш, че не знаят за какво става въпрос. Да им помагаш с контекст и бекграунд, за да се сетят какво е в България. Точно тази "еМисия" е дигиталното решение, но това не изключва живия контакт. Заради КОВИД-19 си помислихме, че можем да живеем, общувайки само през компютър и интернет, но бъркаме - не можем.