ГРАЖДАНИНЪТ N-ЧО N-ЧЕВ СЕ ЗАВРЪЩА В РОДИНАТА

Помните ли кой беше гражданинът N-чо N-чев. Забравили сте го. Това беше редовият наш сънародник, превърнал в личен цивилизационен избор приобщаването ни към Европа и посветил личните си скромни усилия на тази кауза, поради което си спечели прозвището Приобщителя. Животописът, който му посветихме, беше внезапно прекъснат в далечната 2001 г. поради обективни причини. Тогава той стана бял роб в Шенгенското пространство: беше продаден на фермер от Беломорска Тракия, за да отработи стойността на четири пакета дрога, които му беше поверил бизнесменът Шишо Шишев-Барбекюто, а той като съзнателен гражданин изсипа в тоалетна. Поради недоразумение беше обявен за загинал в автомобилна катастрофа, оплакан от жена и близки и забравен. Но ето че четиринадесет години по-късно гръцкият му чорбаджия прецени, че N-чев се е откупил, освободи го и дори му даде петстотин евро за из път. След безплодни опити да мине легално гръцко-българската граница – той нямаше никакви документи за самоличност – късметът му излезе благодарение на някакъв благодетел, който срещу останалите му четиристотин двадесет и три евро великодушно го включи в група сирийски бежанци (”на тях взимам по три хиляди евро, ама ти си нашенец”) и макар нелегално, стъпи на родна земя.
Сълза бликна от единственото око на N-чев (другото, да напомним, той загуби при ПТП от връхлетял го на пешеходната пътека джип, вследствие на което беше осъден и лежа в затвора заради нанесени имуществени и морални вреди на собственика на джипа). Отново на родна земя. И тази земя вече е пълноправен член на Европейския съюз, реалност е съкровеният му личен цивилизационен избор.
Тръгна към София. Пеша, от петстотинте евро не беше останал и евроцент. Но късмет. Подминалата го каруца спря: „Селски, качвай се, къде през калта без галоши”, подвикна му мургавият левент на капрата. „Ама шъ помогнеш да свършим една работа”. По едно време отби от пътя, спряха до един жп коловоз. „Хващай ей тоя ключ и отвинтвай и по-пъргаво!” „Ама”, опита се да възрази  N-чев. „Няма „ама”, че като те опаля с камшика, и другото ти око ще изтече”, закани се бизнесменът. „Айде сега, дигай, ай руп”, парчето релса беше натоварено и пое пътя си към пункта за вторични суровини. Съвестта у N-чев се обади: „Ами сега като дойде влакът, ще катастрофира”. „Какъв влак, бе селски, този влак откога-а-а не върви, ти не знайш ли, че бедежето фалира и изпозакри сума ти линии.”
N-чев прехапа устни. Такъв първи сблъсък с родината, пълноправен член на Европейския съюз, не беше очаквал.