Една пътешественичка из Южна Америка

Таня Глухчева не брои държавите, които е посетила, нито децата, на които е преподавала испански. По-скоро брои приключенията, в които сама се вкарва. Казва, че я привлича непознатото, екзотичното, предколумбовите култури, пирамидите на маите и древните цивилизации. И да язди кон в джунглата. Тези, които я познават, знаят, че "Таня си е Таня", както и че не отказва пътешествие, без значение дали е в Мексико, Коста Рика, Куба, Гватемала или някоя по-близка дестинация...

Понякога решенията й звучат 

прекалено екзотично и дори плашещо

- тя пътува сама из държави, в които, меко казано, не е препоръчително да излизаш след залез, камо ли да се разхождаш безцелно по улиците. Като най-страшна своя история тя посочва малка екскурзия в Доминикана - приела я от непознат мъж на плажа срещу близо три пъти по-малка сума от предложението на туристическата й агенция. Когато я натоварили на раздрънкана маршрутка, сред непознати жени, осъзнала, че трябва да обмисля повече подобни решения. За щастие, всичко се разминало без инциденти. Доста по-впечатляващ е разказът за последното й приключение в Южна Америка. Резултат от него е първата й книга - "Да пътуваш в петък 13", на издателство "Книги за всички". Стига до Бразилия, Аржентина и Чили покрай проучване, свързано с образованието й.

Таня е докторант в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Политология". Темата й е "Участието на жените в политиката и възход на националпопулизма в европейските демократични държави (1989-2019 г.)". Предложена е от научния й ръководител проф. Румяна Коларова. "В началото не знаех как ще се справя, впоследствие разбрах, че няма нищо случайно. Благодарение на темата успях да отида в Южна Америка и, освен с интересни факти за популизма, да се върна и със сюжет за книга", разказва тя. Докато е в Бразилия, за да работи по докторантурата, целият свят 

попада в капана на коронавируса

Къде я "заключва" КОВИД-19 и какво се случва там, може да прочетете в книгата й. В нея тя описва истински хора и разговорите си с тях, които сякаш са от латино сериал. Твърди, че не е писала с мисъл какво ще си помислят читателите. "Исках да опиша това, което преживях, какви хора срещнах. С положителните и отрицателните им черти. С неразрешените им проблеми, които са като буре с барут, готово да избухне всеки момент", разказва тя. Разказът е доста откровен, с плюсовете и минусите за героите в него, сред които е и самата авторка. Месеци след завръщането от Чили, където в крайна сметка Таня се оказва, добрите герои от книгата все още са в живота й, а лошите сами са напуснали сцената.

Заглавието на първата й книга е заигравка с представите за фаталност. Признава, че преди години е била изключително суеверна. С времето осъзнах, че каквото има да стане, ще стане, независимо от талисманчета, думички, дрехи и числа, приела е вече Таня. Шегува се, че обича да предизвиква себе си и Съдбата, но вече ще е с една идея по-предпазлива. Карантината я е накарала да се замисли колко пъти е било на косъм да се случи нещо наистина лошо. Благодарна е, че 

винаги нещо или някой я е спасявал

често се е появявал добър човек, който да й помогне. Заканила се е да обиколи цяла Южна Америка, иска да отиде в Амазония, да поживее с някое индианско племе...

"Най-мъдрото нещо, което чух, беше от маите на полуостров Юкатан: "Не е по-богат този, който има повече, а този, който се нуждае от по-малко." В Куба видях, че, когато здравеопазването, образованието, работата и храната са ти сигурни - не ти остава нищо друго, освен да се радваш на живота", обобщава Таня.

Тъй като темата на докторантурата й е популизмът, тя има доста размисли по въпроса. Докато прави интервюта, осъзнава, че това, което хората в Южна Америка разбират под "популизъм", е коренно различно от това, което учените имат предвид, политиците пък са с трета представа. "В Южна Америка хората с радост гласуват за "популисти", защото те работят "за нас, за народа", в Европа обаче понятието се смята за нещо лошо, а "популист" се приема за обида. Ако не е бил популистът Лула в Бразилия, днес едва ли 54% от чернокожото население и 51% от жените щяха да имат висше образование, други - собствено жилище или кола", посочва Таня. Тя твърди, че в България всички партии са популистки, докато не дойдат на власт. После забравят за обещанията и избирателите си. Според нея 

днешните политици са много по-назад

от предшествениците си, а слабата политическа игра е не само в български, но и в световен мащаб. Записала се да учи "Политология", защото искала да пребори корупцията и несправедливостта, по-късно я отблъснало това, в което някои политици се превръщат. Засега политиката не е фикс идеята й за реализация, но това е поредното нещо, за което ще разчита на Съдбата. Дотогава ще следи внимателно какво се случва в България и в БСП, защото лявото й е по сърце. И й личи.

Таня Глухчева е убедена, че ще продължи с пътешествията. И обещава - каквото и да стане, Таня винаги да бъде Таня.