Предизборна кампания
/ брой: 126
Александър Симов
Вече си представям как пиарите на Васил Терзиев виждат неговата предизборна кампания и познавайки романтичния инат на десницата да се дави в собствените си глупости, очевидно това ще е модела до края.
Рано сутринта. Участие в сутрешен блок. Кандидатът за кмет публично се отказва от семейството си. Стене, че това е било божие наказание за него. В хода на кампанията може и да се самобичува в ефир, за да докаже на електора си как гони демоните на ДС от себе си.
Веднага след предаването - 248-ото интервю за "Дневник". В него той за 854-ти път настоява за лустрация от осмо поколение. Лустрация 3.0. Тоест всяко дете на комунист никога, никога, никога да няма право да работи, прави бизнес, да или да кани инфлуенсърка от инстаграм на среща.
След това - 546-то участие в подкаст на "Капитал". Отново се поставя най-важния проблем на столицата - как ще махнем Паметника на Съветската армия. Кандидатът намеква, че ако го изберат цялата общинска администрация ще полага извънреден труд по премахването на ръка, ако се наложи.
По обед - срещи в шатра на "Витошка". Кандидатът пак се отрича от баща си и дядо си и пада на колене, за да се извини на демократичната общност, обливайки със сълзите на разкаянието нейните крака.
Следобед - среща с инфлуенсъри. Спуска им се опорна точка, че не Васко е внук на дядо си, а, че е бил разменен в родилния дом. Ето как рухва опорката на всички комунисти и селяни, че той има връзка с ДС.
Вечерта - разговор за подкаста на някой пъпчив стипендиант на "Америка за България". Отново се поставя темата за лустрацията и се обсъжда в подробности докато и последния зрител не заспи.
Най-накрая кандидатът пуска статус, че се отказва от семейството си. За всички, които не са разбрали.
На другия ден същото се повтаря.