Плоският данък не изпълни нито едно от очакванията

Проф. Гарабед Минасян е роден през 1944 г. Доктор е на икономическите науки. Специализирал е в Австрия и САЩ. В периода 1992-1995 г. е директор на Икономическия институт към БАН. Два мандата е член на управителния съвет на БНБ - от 1997 г. до 2006 г. Автор е на множество монографии, научни студии и научни статии у нас и в чужбина. Понастоящем работи в Икономическия институт на БАН.

"България като "дисциплинирана" държава в ЕС плаща част от сметките на "недисциплинираните" в еврозоната"

"Движението по пътищата ни е почти африканско, доходите - азиатски, но претенциите ни са силно европейски"

- Проф. Минасян, беше отчетен огромен срив на преките чужди инвестиции в страната. Какви са основните причини чуждите вложения да заобикалят България и от страната да "изтичат" чужди капитали?
- Вярно е, че има огромен срив на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България. Той се наблюдава в почти цяла Централна и Източна Европа, но мащабите са различни. Таблица 1 представя размерите на срива.   

Преки чуждестранни инвестиции (поток, нето)
(проценти от БВП)
                2008    2017    Спад
Унгария      47,6    -9,3      -56,9
България    17,9    3,8        -14,1
Хърватия      7,6      3,6       -4,0
Румъния       6,3     2,8         -3,5
Естония        8,0      5,9        -2,1
Литва           4,0      2,4        -1,6
Полша          2,7      2,0        -0,7
Латвия         3,7     3,8          0,1
Словения      2,0     2,2         0,2
Чехия           3,7     4,3          0,6
Словакия      4,9     6,3         1,4

Изт.: "Eвростат"

България е в челото на подреждането, и то с рязко открояваща се дистанция. Катастрофалният спад в Унгария може да се обясни със смущаващи вътрешни реформи, които се оценяват като неприемливи от позициите на ЕС. У нас обаче няма такъв феномен. Единственото възможно обяснение е в неблагоприятните инвестиционни условия, които съществуват и трайно се утвърждават в България. Всичко, което се установява и доказва в официални и неофициални аналитични материали и анализи за несъразмерно голямата величина на корупцията, партийно зависимата съдебна система, несигурността и хаотично променящото се законодателство, непрозрачността и непредвидимостта на макроикономическата политика, некадърността на администраторите на възлови управленски позиции и още, и още - оказва въздействие върху решенията на инвеститорите. Изброените причини не могат да се компенсират с промени в отделни параметри, свързани с инвестиционната дейност. Показателно е, че корпоративният данък у нас е най-ниският в ЕС и въпреки това инвеститорите не проявяват желание да се ангажират в страната.
Неблагоприятна е и видовата структура на ПЧИ. За 2010-2017 г. две трети от ПЧИ са във вид на дялов капитал, малко повече от 31% са във вид на дългови инструменти (заеми, държавни ценни книжа, акции) и под два процента е реинвестираната печалба. Чуждестранните инвеститори и инвестиции, които вече функционират в страната, не планират разширяване на дейността си, а предпочитат да репатрират реализираните печалби. Наивно е инвеститорите да се приравняват към бездушни изчислителни машини, които се занимават само и единствено с пресмятане на печалби и хукват веднага натам, където се обещава малко по-голяма печалба. Инвестиционните решения, особено по-мащабните, са следствие от оценка на целия комплекс от съществуващи социално-икономически условия, сега и в перспектива, доколкото инвестиционният ангажимент е дългосрочен. В редица несигурни региони по света се предлагат данъчни ваканции, нерядко от по десетки години, и въпреки това инвестиционният интерес там е нищожен.     
- Възможно ли е намаляващият обем и качеството на ПЧИ да се компенсират от местни вътрешни инвестиционни източници?
- ПЧИ не са просто пари във вид на елементарен инвестиционен ресурс. Те са носители на съвременни технологични, както и на мениджърски иновации. Рязкото свиване и отдръпване на ПЧИ следва да ни тревожи, тъй като то корелира с определена форма на декапитализация в съвременен контекст, най-вече и особено в страна като нашата, която се нуждае от основно технологично преоборудване. Повсеместната световна практика показва, че националните инвестиции не са в състояние да заменят като качество редуциращия се поток от ПЧИ. Проблемът се съпътства от неприятни количествени измерения. В последните години у нас започна да се утвърждава ясно очертана тенденция на бягство на местни капитали (Таблица 2). Мащабът е впечатляващ, особено ако се съпостави с БВП! Това е и причината, поради която реалната стойност на брутните инвестиции в страната към 2017 г. изостава с близо една трета от тази в предкризисната 2008 г.! Показателно е, че доходността на изнесения в чужбина български капитал е символична - около един процент средногодишно. Където и да се инвестира в България, тя ще е значително по-висока. Доходността на собствения капитал на търговските банки в България например е около една десета. Видимо българският капитал не напуска страната в търсене на по-изгодни и доходоносни условия, а по-други причини.

Нетно изтичане на български резидентни капитали в чужбина
(млрд.EUR)
                                                2016    2017    2010-2017
Общо                                          3,4    3,1    13,1
Дял от брутни инвестиции (%)      38,0    33,9    18,4
    Преки инвестиции в чужбина    0,8     0,8     3,7
    Портфейлни инвестиции           0,8     1,8     5,3
    Други инвестиции                    1,8     0,7     4,0
    Валута и депозити                    1,2     0,7     1,9

-  А какви могат да бъдат тези причини?
-  Една немалка част от тези капитали не са легални. Постоянно сме свидетели на скандални разкрития за сенчест бизнес, при който колосални суми се отклоняват от данъчни задължения. Голяма част от тези капитали търсят тихи пристанища в чужбина във вид на инвестиции в недвижимости или просто като банкови депозити. Една друга част (примерно половината) са портфейлни инвестиции, т.е. инвестиции в безрискови държавни ценни книжа, обикновено в развити страни от ЕС. Така България финансира развитите икономики в света. Причините, поради които това се случва, са в недалновидната политика на правителството.
 - Но какво може да направи правителството при условие, че е регламентирано свободното презгранично движение на капитали?
- Всичко, което се случва в една икономика, е в крайна сметка следствие от ендогенни причини, от ендогенни решения и факторни въздействия. Безусловно администрирането на презграничното движение на капитали не е и не може да бъде решение. Правителството обаче е отговорно за натрупването и наличието на огромни по своите мащаби нелегални и нерегламентирано акумулирани капитали. Те се създават у нас, натрупват се у нас и бягат в чужбина. Един бегъл поглед върху публикуваните документи, свързани с разпада на КТБ, показва изненадващо голям брой частни лица с депозити от по десетки милиони. Анонимната депозитна статистика на БНБ разкрива многочислени милионери в най-бедната страна в ЕС. Човек трябва да е прекалено наивен да повярва, че тези милиони са натрупани по честен път. Щом като има дим, задължително има и огън, независимо от това какво казва съдебната институция.
- Дали е само това?
- Далеч не е само това. Правителството у нас се придържа твърдо към неолиберална политика, при която инвестиционната функция на държавата се минимизира и потиска. България натрупва бюджетни излишъци тогава, когато преобладаващото множество от страни на ЕС се придържат към "недисциплинирано" дефицитно бюджетно поведение.
В един монетарен съюз, какъвто е еврозоната, ефектите се преливат. "Дисциплинираните" държави  плащат сметките на "недисциплинираните" държави. Нашата съседка Гърция беше изпаднала в изключително тежко финансово и икономическо състояние, но дори и на шега не поиска да се оттегли от ЕС и от еврозоната. Ние като "дисциплинирана" държава в ЕС плащаме част от сметките на "недисциплинираните" държави в еврозоната.
- Как става това?
- Инфраструктурата в България е в окаяно състояние. Непрекъснато сме свидетели на строителните недомислици и поразии по пътищата ни. Образованието и здравеопазването ни са традиционни европейски опашкари. Образованието бълва хора с дипломи, но не и кадърни специалисти. Всичко изисква немалко инвестиции, при това задължително - кадърно управлявани държавни инвестиции. Криворазбраната неолиберална идеология на настоящото управление препоръчва спестяване на такъв тип инвестиции. Резултатът рефлектира в недобра инфраструктурна и инвестиционна среда, която потиска частната инвестиционна активност. Как ще дойде сериозен инвеститор в България, където пътищата не са европейски, образованието е набързо скърпено, здравеопазването е едва ли не на полеви начала? Това тласка и сериозни местни инвеститори да се въздържат от инвестиционна активност вътре в страната.
- Трябва вероятно да се прибави и поведението на различни по характер местни портфейлни инвеститори.
- Категорично! Съществуват определен тип финансови предприятия - застрахователни дружества, пенсионни фондове и др. подобни, които са задължени да поддържат значителна част от своя капитал в нискорискови финансови инструменти, основно в държавни ценни книжа. Търговските банки например също са длъжни да диверсифицират своите портфейли. Българското Министерство на финансите обаче не емитира държавни ценни книжа, най-малкото не в достатъчен обем, и вътрешните капиталисти от този вид са принудени да търсят реализация в чужбина. Образно казано, българското Министерство на финансите казва на тези капиталисти, че не се интересува от техните пари, те да се грижат сами за себе си и че министерството си следи единствено тесноведомствените интереси и изпълнението на непосредствените си предписани формални бюджетни задължения. Развитите страни в ЕС обаче - най-вече "недисциплинираните", са с широко отворени обятия за всеки, който има пари за инвестиране в нискорискови финансови инструменти. Така капиталът, който е изработен в България, подпомага развитите европейски икономики, а ние се потим сред недоинвестирана публична инфраструктура.
- А системата на данъчното ни облагане - не противодейства ли тя на тези негативни тенденции?
- Видимо визирате т.нар. плосък данък. По-специално, нека да уточня задължително, ниската ставка на действащия у нас плосък данък. На теория - би следвало. Практиката обаче е категорична - плоският данък не изпълни нито едно от очакванията, с които ставката бе натоварена при нейното въвеждане. В наскоро проведената от КНСБ конференция, посветена на тази тема, бяха детайлно дискутирани всички особености от действието на плоския данък и се стигна до категоричното заключение за нейната непригодност. Въпросната конференция беше уважена и от министъра на финансите Владислав Горанов (в нейната заключителна част), който почти без желание призна, че прилаганият у нас плосък данък води до определени деформации, но изрично подчерта, че понастоящем въпросът за неговата подмяна не стои на дневен ред. Това е нещо, което ми е трудно да разбера. Фактите демонстрират ясно изразена тенденция на нарастване на социалното разслоение и неравенствата у нас, които към 2017 г. са най-високите в ЕС. По тези показатели (оценявани от "Евростат") България гравитира към страни от Латинска Америка. Мога да добавя, че движението по пътищата ни е почти африканско, доходите - азиатски, но претенциите ни са силно европейски. Своя съществен принос за нарастване на социалното разслоение и неравенствата внесе и плоският данък. Богатите забогатяха с предимство за сметка на по-бедното съсловие. Лошото е, че натрупаното богатство не получи и не получава вътрешна инвестиционна реализация.