ООН: България се топи до 3,8 млн. през 2100 година

През 2050 година населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 - едва 3,8 млн. души. Това показва  прогнозата на ООН, цитирана от проф. Пенка Найденова в интервю за "Дойче веле". Въпреки тревожните прогнози обаче, тя заяви, че не очаква да се стигне до изчезване на българската нация. По думите й влошената демографска ситуация у нас се дължи на нарушения баланс между броя на родените и на починалите. Освен това, отчита проф. Найденова, броят на емигрантите е доста по-висок от броя на имигрантите, а нараства и делът на хората над 65 години. В момента те са около 22% от цялото население, а към 2050 година ще бъдат поне 33 на сто.

По думите й застаряването на населението е характерно за всички развити страни. Тя цитира предварителни данни за 2017 година, според които България заема 212 -то място в света по раждания на 1000 души - 8,7.  Много по-тревожна е позицията на страната по показателя за обща смъртност, където с 14,5 смъртни случая на 1 000 души от населението тя се нарежда на трето място. Непосредствено преди нея са малката африканска държава Лесото, която е силно засегната от СПИН-пандемията, и Литва, където населението застарява особено бързо заради високата емиграция на млади хора.
Проф. Найденова добавя, че за разлика от българите и турците, които са преминали през всички фази на първия демографски преход, ромите в България ще увеличават числеността си, тъй като не са преминали дори през втората му фаза, свързана с намаляване на смъртността при запазена висока раждаемост. Единствено осезаемото нарастване на темповете на икономически растеж и на стандарта на живот е в състояние да промени неблагоприятното миграционно салдо, смята тя. И предупреждава: "Намаляването на трудовите ресурси поставя страната пред предизвикателството да компенсира изтичането на работна сила с осезаемо увеличаване на производителността на труда. Необходима е коренна промяна в образователната система и в политиките за регулиране на пазара на труда".

Повечето местни работодатели сякаш също не се опитват да задържат чрез стимули малкото останали в провинцията млади работници и специалисти. Повсеместна е констатацията, че интересът е да се "усвоят" отпуснатите средства по програмите за безработни младежи, след което наетите биват веднага освобождавани, казва още проф. Найденова.

Тя разказва за проект на БАН за изработване на мерки за смекчаване на последиците от демографската криза. В рамките на този проект в края на миналата година се проведоха обществени дискусии в най-силно засегнатите региони на страната. Особено песимистични бяха мненията в най-бързо обезлюдяващите се райони. Според протокола от дискусията, един представител на администрацията във Видин е казал следното: "Във Видинска област годишно се раждат около 500 деца и дори по-малко. Представете си цяла област с 400-500 деца, половината от които са от малцинствата. От тези 500 деца колко биха останали? И стигаме до едно поколение за цялата област от 100 души! До момента говорихме за качествената характеристика на хората - не са мотивирани, не желаят, не искат. Но още по-големият проблем, с който ще се сблъскаме в бъдеще, е количеството. Говорим за 100 човека. То само ръководните длъжности в администрацията са 100. Няма да има и администрация. Всяка година населението на областта намалява с 3 000 души и ще става все по-зле".

Проф. Пенка Найденова е работила дълги години като представител на Фонда за населението на ООН в много страни по света.