Очното перде идва бавно, без болка

Терминът "катаракта" има древен произход. Думата произлиза от старогръцкия "katarraktеs", което буквално означава "водопад", тоест нещо, което пада отгоре и замъглява зрението. Това обяснява началникът на Отделението по очни болести в МБАЛ "Централ Хоспитал" в Пловдив д-р Димитриос Власиадис. На български често наричаме това състояние очно перде. Д-р Власиадис пояснява, че катарактата е главна причина за загуба на зрението при хора над 55 г. Заболяването представлява потъмняване на естествената леща, намираща се в окото. Тя е разположена зад ириса и действа подобно на фотоапарат - фокусира светлинните образи върху ретината, която изпраща сигнали към мозъка.

Възможно е човешката леща да се замъгли до такава степен, че да попречи на светлината и образите да достигнат до ретината. Наранявания на окото, определени заболявания, дори някои лекарства биха могли да причинят това замъгляване, но най-честата причина за възникването на катаракта е съвсем естествена -

процесът на остаряване

обяснява офталмологът.

Придобитата катаракта се явява при някои общи заболявания като захарния диабет или удар в окото, както и лъчеви въздействия. Може да се появи и като усложнение на някои очни заболявания: възпалителни - иридоциклит, увеит, както и в някои случаи на миопия. Най-често срещаната катаракта е старческата.

Тази форма се появява обикновено към 60 години. Пациентите се оплакват от намаление на зрението на едното око, рядко и на двете едновременно, което става постепенно, без болка.

Рядко се явява като наследствено увреждане. Но съществува и вродена катаракта, която е последица от аномалии в развитието на очната леща, най-често в резултат на боледуване на майката през първите три месеца на бременността от заразни и особено вирусни заболявания.

Децата с вродена катаракта имат намаляване на зрението, когато лещата е помътнена частично, и пълна загуба на зрението, когато лещата изцяло е помътнена. Те трябва да бъдат оперирани рано, за да може интелектуално да се развиват нормално в бъдеще. 

Тъй като заболяването е коварно и настъпва тихо, мнозина питат кои са признаците му и кога трябва да потърсят лекарска помощ. Д-р Власиадис обяснява, че 

първите белези

за появата на катаракта са намаленото, бавно замъгляващо се зрение и надалеч, и наблизо. Появата на хало около светещи предмети, промяна в цветоусещането, редовната смяна на очила може също да се дължат на катаракта. Понякога пациентите се радват, че изведнъж са започнали да четат без очила. Това обаче е свързано с помътняването на лещата, което води до появата на минусов диоптър, който от своя страна позволява човек да чете без очила, но пък гледането на телевизор и надалеч е малко замъглено. "Точно това при пациент след 50-60 г. е почти сигурен белег за бавно настъпваща, бавно зрееща катаракта", казва офталмологът. Той е категоричен, че катарактата затруднява много живота на пациентите, но се лекува лесно в наши дни. 

Диагнозата се поставя при рутинен преглед от офталмолог. Още с първите оплаквания пациентите трябва да се прегледат, за да се установи причината - дали намаленото зрение се дължи на катаракта или има и друга съпътстваща патология.

До момента медицината не е открила друг начин на лечение на очното перде освен операцията. Не съществуват лекарства или добавки, които реално да лекуват вътрешното перде, категоричен е д-р Власиадис. Той пояснява, че все още НЗОК поема само разходите по операцията на здравноосигурените пациенти, но не плаща за вътреочната леща. Имплантът, който остава завинаги в окото, се плаща от болния. Това е една от причините мнозина, и особено по-възрастните, да не се оперират, въпреки че имат нужда и желание. Добрата новина е, че съвременните оперативни методи с модерната апаратура и качествените импланти дават много добри резултати - бързо възстановяване на окото с добро зрение след операцията, уверява д-р Власиадис. "Апаратурата, с която разполагаме в нашата болница за премахване на катарактата, е изключително модерна не само за България, а в световен мащаб. Миниатюрните хирургични разрези с безшевната техника позволяват на пациентите много бързо да се върнат в тяхното всекидневие", казва специалистът. 

Не е необходимо след операцията човек да променя начина си на живот, категоричен е специалистът. Той пояснява, че в

следоперативния период

лечението протича с капки и контролни прегледи. Не трябва да се замърсява окото, редно е да се пази от травми и удари, дори и от по-леки, казва специалистът. Но като цяло няма забранени неща.

Може ли след лечението заболяването да рецидивира? 

"При подбор на качествен високотехнологичен имплант и при извършването на операцията от обучен и опитен хирург, лещата остава в окото до края на живота, а операцията води до пълно възстановяване на пациента, който един месец след нея е в състояние да извършва какъвто и да било тежък физически или интелектуален труд, както е било и преди хирургичната намеса. При не много голяма част от пациентите след година или малко повече възниква т.нар. вторична катаракта. Това е помътняване на капсулата на естествената човешка леща, в която всъщност се поставя имплантът. Това помътняване изисква обработка със специфичен вид лазер (YAG лазер), който "почиства", прави малко отворче в тази помътняла капсула и зрението на пациента се възстановява и става такова, каквото е било в първите дни и седмици след операцията, обяснява д-р Власиадис. 

Д-р ДИМИТРИОС ВЛАСИАДИС завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2004 г., а специалност по очни болести придобива през 2010 г. Магистър е и по здравен мениджмънт. Специализира приложението на лазери в офталмологията. През 2010 г. завършва курс за оперативно лечение на катаракта в Индия. По-късно преминава курсове по витреоретинална хирургия в Барселона и за оперативно лечение и реконструкция на клепачите. Притежава сертификати от следдипломни квалификации за роговична трансплантация, за съвременна хирургия на очно перде, за оптична кохерентна томография, за флуоресцинова ангиография и др. Член e на Европейската асоциация на катаракталните и рефрактивните хирурзи.