Нови стихотворения от Найден Вълчев

НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 г. в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и произведения за деца. По негови текстове са създадени редица популярни песни. Преводач на много славянски поети. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, на наградата "Димчо Дебелянов", наградата на Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, на "Златния Орфей", на високи руски и беларуски отличия.

---

Март 

Дюдюците на мартенския вятър

от проскопнялите си върхове

така пищят, че карат дървесата

да се прегъват в утрото одве. 

Не се е върнал щъркът дългоклюнест, 

но минзухарчето със златно "боц!"

събужда припека от зимен унес

и свирват си с припърхалия кос. 

И кукуряк подава гугла жълта, 

и врабчо гол кураж си дава сам, 

защото знаят - утре ще нахълта 

дъхът на теменужките насам, 

реката пак ще блесне от отвъде, 

дете ще гукне в ранна ранина...

Така било е. И така ще бъде. 

От вечни за правечни времена. 

----------

Календар

Клюмват клони, падат листи, 

онемява сякаш всичко. 

Стихва запад, стихва изток, 

падат ветрищата ничком, 

като виждат, че в нощта, 

през реки, бърда, превали 

хорът птичи отлетял е 

вдън горите с есента. 

Първи пъпки, първи листи, 

щури пристъпи във всичко...

Стихва запад, стихва изток, 

падат ветрищата ничком, 

като виждат, че в нощта, 

през реки, бърда, превали, 

хорът птичи отлетял е

да посрещне пролетта. 

----------

Двама 

Денят угасва, кестенът е мокър, 

навън е есен, сиво е, ръми, 

а тихо е под шушнещия покрив

и тъй е хубаво, че сме сами. 

И Йохан Волфганг е при нас. Политат

лавинни звуци, радости, беди, 

адажиа притихват и душите ни

умират като падащи звезди. 

Така е хубаво да бъдем двама. 

Ела, сложи си вишневия шал. 

И сме далеч от всяка малка драма, 

накрай света от всякаква печал. 

Денят угаснал е. Мълчи всемирът

подобно кестен в късен листопад. 

Природата едва, едва вибрира

и тръгва с нас по своя кръговрат.

----------------

Речник

Утро. 

Слънце. 

Мир. 

Морето свети. 

Лодката към изгрева гребе. 

Живите и мъртвите поети

пеят под високото небе.  

Вечер. 

Мрак. 

Война. 

Войникът клети

колко димни дни не се засмя?

Живите и мъртвите поети 

плачат над ранената земя. 

-------------

Вариант

О, мъдри и далечни Саади, 

светът от теб това ли наследи? 

Ти казваше, че точно тези, 

които учи на набези, 

на бран, на поход, на арена, 

те взели после за мишена...

Ела и ме от ада изведи, 

о, мъдри и далечни Саади.