16 Ноември 2024събота14:00 ч.

ПЕГАС

Традиции

Неугасващи възрожденски пориви

150 години списание "Читалище"

/ брой: 227

автор:Боян Бойчев

visibility 3549

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък. Но ето, че в днешния компютърен свят, в който всичко е превзето от интернет, едно печатно издание се оказва мостът между три столетия, съхранявайки и отстоявайки позабравени идеали...

Неотдавна списание "Читалище" навърши 150 години. Това е най-старото печатно издание у нас, започнало да излиза още през Възраждането и съхранило се до днес. На тазгодишния Ден на народните будители - 1 ноември, списание "Читалище" бе наградено със специално отличие на Съюза на българските журналисти. 

Трудно е да си представим дългия път, който е изминат през тези години. Трудно е да си представим всички възрожденци и будители, всички големи поети и писатели, всички гиганти на мисълта, оставили своята диря по страниците му. 

Появата на списание "Читалище" е важна част от един процес, започнал с просветлението на Паисий да напише своята "История славянобългарска" и да тръгне да я разпространява из поробените български земи. Пламъкът на Възраждането е запален. Народът започва да се събужда, издига се националното самосъзнание, все по-ясно и осъзнато се усеща поривът към свобода. Появяват се училища, революционни организации, литературни творби, вестници, списания. В Шумен, Свищов и Лом са открити и първите читалища - уникални по своя характер обществени културно-просветни сдружения, които имат водещ принос не само за духовното пробуждане на България, но и за нейното политическо освобождение. Веднага след тях в градове и села никнат нови и нови. До 1878 г. се създават близо 200 български читалища. Освен за просветителска дейност, те изпълняват и ролята на легални прояви на тайните революционни комитети, създадени от Георги С. Раковски и Васил Левски. Появява се българско читалище дори в сърцето на Османската империя - Цариград, което бързо се превръща в духовен център за българите. 

Именно от Цариградското читалище, осъзнали необходимостта от сериозно печатно издание, възлагат на интелектуалеца Марко Балабанов да създаде списание "Читалище". Човек начетен, учил "Право" в Атина и "Медицина" в Париж, после "Философия" в Хайделберг, завършил "Право" в парижката Сорбона, той с възрожденски плам се хвърля в новото начинание. Първият брой тръгва към своите читатели на 1 октомври 1870 г.  Списанието отстоява високите идеали на Българското възраждане. Създателите му са високо образовани и талантливи личности: журналисти, публицисти, критици, изкуствоведи, преводачи, писатели - някои от най-видните ни духовни водачи тогава. Неслучайно те се нареждат сред първостроителите на нова България след Освобождението. Главен редактор е Марко Балабанов, следват Лазар Йовчев, Тодор Икономов, Петко Р. Славейков и Стефан Бобчев. На списанието сътрудничат още Иван Вазов, Гаврил Кръстевич, Кръстьо Пишурка, Тодор Шишков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Атанас Илиев, Добри Войников, Марин Дринов, Димо Хранов, Стоян Михайловски и др. 

Основните задачи, които си поставя списанието, са да допринася за всестранното духовно развитие на българите, за повишаване на националното им самосъзнание, за увеличаване и укрепване на народните читалища като самобитна и резултатна културно-просветна организация. Новото издание отразява дейността на тези огнища на българщина, пламнали из Българско. То става инициатор на тяхната взаимопомощ и обединяване "в един многополезен съюз" за "еднаква дейност по събуждането и просвещението на целия български народ и на цялото Отечество". Идея, която ще се осъществи след Освобождението със създаването на Съюз на народните читалища.

Но да се върнем към онзи кърваво-романтичен период от българската история, когато, по думите на Вазов, народът "леко и полека порасте с няколко века". Интересът към списание "Читалище" става все по-голям. Тиражът му стига невероятните за това време 3000 екземпляра, като само абонатите му са 1700, а периодичността - два пъти месечно... Общо 100 книжки излизат през 1870-1875 г. Радостта си от появяването на списанието изразяват в благодарствени писма даскали, свещеници, читалищни дейци. Всеки нов брой е очакван с трескаво нетърпение. Причината за този феномен трябва да търсим в богатата и разнообразна тематика. Тя е очертана още в програмната статия на "Читалище", публикувана в първия му брой. В нея Марко Балабанов заявява, че списанието ще разнася "като пчела цветопитаема" знания по всички въпроси, които засягат живота и стремежите на народа, включително и "умствения напредък на Европа".

Поезия, проза, критика. Преводни и оригинални български текстове. В списанието през ония години се появяват творби на Омир, Пушкин, Шевченко, Плутарх, Дюма и т.н. Световноизвестни автори, непознати до този момент на българския читател. Тук публикува някои от първите си стихотворения Вазов, тук излиза "Изворът на Белоногата" на П. Р. Славейков...

Списание "Читалище" е спряно от поробителите около Априлското въстание. Възстановено е след Освобождението, като продължава да отстоява демократичните и възрожденските си идеи. В него редовно се публикуват информации, статии, коментари и други материали по културно-просветни въпроси. Особено място сред тях заемат публикациите за живота и проблемите на народните читалища. Водеща тема е развитието на българската художествена литература. Списанието отново има много сътрудници - Иван Д. Шишманов, Стилиян Чилингиров, Ячо Хлебаров, Никола Ракитин, Павел Делирадев, Никола Кондарев, Тодор Влайков, Людмил Стоянов, Цветан Минков, Дора Габе, Мария Грубешлиева, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Георги Караславов, Младен Исаев, Михаил Арнаудов, Александър Милев, Никола Кондарев, Боян Балабанов, Владимир Полянов... На страниците му в по-нови времена виждаме имената на научни работници, общественици, дейци на изкуството и културата като акад. Константин Косев, проф. Атанас Божков, проф. Дойно Дойнов, проф. Михаил Бъчваров, проф. Слави Славов, проф. Вера Динова-Русева, Асен Босев, Евтим Евтимов, Благовеста Касабова, Матей Шопкин, Георги Константинов, Драгомир Шопов, Ана Александрова, Воймир Асенов, Димитър Златев, Боян Ангелов, Димитър Милов, Иван Есенски и много други...

Особено трудни са годините на прехода, когато списание "Читалище" е пред спиране по финансови причини. Въпреки това издателите и редакторите му не се поддават на политически натиск, не стават заложници на чужди интереси и рупор на амбициите на новобогаташи. В мътното и брутално време, когато повечето стойностни писатели няма къде да печатат новите си творби, списанието предоставя страниците си на тях. Така се създава литературният кръг "Читалище".

Сега главен редактор на сп. "Читалище" е поетът и журналист Петър Динчев. Той си знае какво му струва да продължава една 150-годишна традиция. Безценна помощ в това начинание е изградената през 1999 г. фондация "Читалище - 1870 г.", ръководена от Боян Ангелов, чиято цел е именно да издава списанието, както и тематично свързани книги. Такава е антологията "Възрожденски пориви", появила се на бял свят преди месец във връзка с кръглия юбилей. В нея редакторите Петър Динчев и Нико Стоянов на 240 страници са подбрали стихотворения на 65 ярки съвременни поети. А в момента се подготвя и юбилейният брой на сп. "Читалище". 

В уводното си послание към антологията Петър Динчев споделя: "И най-дълголетното българско издание едва оцелява от сполетелия го недоимък. Но литературният кръг "Читалище", създаден от него, продължава да крепи талантите. Доказателство за това е и този поетичен сборник, посветен на 150-годишнината на списанието."

Няма как да бъде иначе. Именно защото "Читалище" е най-старото българско печатно издание с най-дълбоки корени в българската духовност, превърнало още от самото си начало културата в своя основна тематика. В днешното грубо, прагматично и лишено от идеали съвремие то продължава да поддържа пламъчето на възрожденския порив, от който въпиющо имаме нужда.  

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ