16 Ноември 2024събота23:28 ч.

Актуално

Настояще и бъдеще на нашата енергетика

Финансовият срив в системата може и трябва да бъде предотвратен

/ брой: 232

автор:Иван Ангелов

visibility 2437

Всяко съвременно общество разчита на два източника на енергия: от нови енергийни мощности и от повишаване на енергийната ефективност. Новите мощности могат да бъдат класически и от възобновяеми ресурси; базови и върхови, при рационално съотношение между тях. Структурата на нашите енергийни мощности, за съжаление, не е такава. Недостатъчни са базовите мощности (АЕЦ, ТЕЦ), които могат да се използват 7000 часа в годината. Немалка част от действащите ТЕЦ на въглища са остарели или екологично вредни и в близките години ще бъдат изведени от действие. Предстои удължаване на срока за използване на пети и шести блок на АЕЦ, но все още не е решено окончателно. В същото време имаме прекалено много мощности на възобновяеми ресурси (слънчеви и вятърни), които се използват 1700-2200 часа годишно и тяхната енергия е много скъпа. Министърът на икономиката и енергетиката заяви, че той се гордее с такава структура на енергийните мощности. Завиждам на оптимизма му, защото тя много ме тревожи и застрашава милиони български граждани.
Предпочитан ресурс е спестената енергия от по-рационалното й използване. В развитите страни темповете на растежа на производството превишават трайно темповете на нарастване на изразходваната за него енергия. В някои страни се поддържа растеж на производството със същото количество енергия. А други постигат растеж дори с по-малко енергия. Ние сме на светлинни години далеч от тези страни.
Бъдещето е в

повишаването на енергийната ефективност

То обаче изисква тотална структурна и технологична модернизация на икономиката и на домакинския ни сектор. За това ще са нужни много десетки милиарди инвестиции и поне 20-25 години. През близките години не можем да разчитаме на повишението на енергийната ефективност като главен източник на допълнителна енергия. Ще трябва да изграждаме нови енергийни мощности и умни преносни мрежи при постепенно повишение на енергийната ефективност.
Цените на енергията са и ще бъдат голям проблем за нашето общество. Те ще определят достъпа на милиони хора до електрическа и топлинна енергия. Преобладава мнението, че нашите цени на енергията са много високи. Това не е съвсем точно. Нашите номинални цени на енергията не са високи по международни стандарти, но доходите на хората са много ниски. Номиналните цени у нас са между ниските в Европа, но доходите ни са още по-ниски. Това прави нашите реални цени много високи, а енергията недостъпна за голяма част от населението. Ние сме рекордьори по масово изключване на радиатори при централно отопление - абсурд за цивилизована европейска страна през ХХІ век.
Как да решим този остър проблем?
Първо, чрез незабавна корекция на политиката по доходите. По БВП на човек от населението имаме 47% от средното равнище в ЕС, а по доходите 23-25%. Това се дължи на грубо погрешното потискане на доходите у нас през последните 25 години под диктата на МВФ и Световната банка и сервилно послушното му изпълнение от нашите пазарни фундаменталисти. С такива доходи енергията винаги ще бъде скъпа и недостъпна за милиони българи, независимо от предприеманите мерки. Това може да се преодолее само чрез форсирано изпреварващо повишение на средните доходи през следващите десетина години до сближаването им със средното ни равнище по БВП на човек от населението в ЕС. По-високите доходи ще направят енергията по-достъпна за хората от гледна точка на цените. Бизнесът вероятно ще се съпротивлява на такава политика, заплашвайки с влошаване на конкурентоспособността ни, но тя трябва да бъде наложена от държавата. Конкурентоспособността на нашата икономика зависи не толкова от високите заплати, а от големите енергийни, материални и други разходи, от лошо управление на национално и фирмено равнище, от кражби и корупция.
Второ, чрез постепенно

предпазливо повишаване на цените

в съответствие с производствените и доставните разходи. Преди 6 години писах в моя статия в ДУМА, че енергията трябва да струва на крайния потребител толкова, колкото струва, а на енергийно бедните да се помага чрез социалните програми. Настоявах цената на енергията да се освободи от едновременното изпълнение на две функции - като измерител на стойността и като социален инструмент, и да отпадне втората. Никой обаче не ми обърна внимание. Цените на енергията растат навсякъде по света по много причини. Така ще е и в България. Този процес не може да се преустанови, но може и трябва да се управлява, за да бъде смекчен.
Трето, чрез активно подпомагане на енергийно бедните със специални социални програми. В тази категория сега попадат около 70% от българите. Енергийните помощи трябва да осигуряват достойно преживяване на тези хора. С повишаване на доходите енергийно бедните ще намаляват.
Това е добре, но изисква време, а милионите българи не могат да чакат. Трябва да се намери незабавно решение на този особено болезнен проблем. Това решение е първо, чрез промяна от идущата година в политиката на доходите, и второ - чрез държавната регулация, осъществявана от ДКЕВР. Тази комисия установява регулирана цена по специална методика за "претегляне" на няколко вида цени в така наречения "продуктов микс". В него влизат главно цените на регулираната енергия от АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ, които са най-ниски; по-високите цени на енергията от двете американски централи в "Марица-изток"; най-високите цени на енергията от слънчеви и вятърни източници и няколко други, по-малко значими съставки. Проблематични тук са последните две групи.
Първо, поради груби грешки (а може би и нещо друго) на българските власти през 2001 г. е било поето задължение за изкупуване на енергията от двете американски централи в продължение на 15 години по цени, неколкократно по-високи от тези на енергията в АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ. Това утежнява крайната цена, плащана от потребителите. При наличие на политическа воля и силен обществен натиск България може и трябва да предоговори условията за изкупуване на тази енергия, като използва основния аргумент, че това е държавна помощ за двете частни централи, забранена от Европейската комисия за страните членки на ЕС. Освен това виновните лица от българска страна, сключвали на времето заробващите ни договори за тези централи, трябва да понесат наказателна отговорност.
Второ, за стимулиране на производството на енергия от възобновяеми ресурси (слънчева, вятърна и други) Европейската комисия преди години препоръча на страните членки да увеличат нейния дял до 16% от общото производство към 2020 г., като държавата се задължава да я изкупува по многократно по-високи цени. Българският бизнес се оказа

спекулативно изобретателен

и с активното участие на високите коридори на властта превиши значително препоръчания дял на тази енергия още през 2011-2012 г. Много важно е да се отбележи силното присъствие на влиятелни български политици между собствениците на такива енергийни мощности.
С намаляването на разходите за производство на "зелена" енергия европейските страни понижиха изкупните й цени, а някои дори премахнаха преференциите изцяло. Нашата държава също ги намалява, но те все още са много по-високи от нормалните пазарни цени. С бюджета за 2014 г. беше въведена допълнителна такса от 20%, която производителите на "зелена" енергия трябваше да плащат, за да се смекчи тази разлика и да се помогне на НЕК, но по странно сезиране от президента Плевнелиев Конституционният съд услужливо я отмени през март 2014 г. Така Плевнелиев попречи за частично възстановяване на справедливостта и допринесе за финансовата дестабилизация на НЕК, за която сега е толкова лицемерно загрижен. Тук също има голяма държавна помощ. При наличие на политическа воля и по-силен обществен натиск това може и трябва да се ускори и у нас.
Така с мизерно ниските си доходи бедните българи плащат част от цената за гарантираната висока печалба на двете американски централи и на производителите на слънчева и вятърна енергия. Нека читателят прецени справедливо ли е това и трябва ли да се търпи повече.
Решението на проблема с финансовата задлъжнялост на енергетиката е сложно и може да се постигне само с пакет от икономически, финансови, социални, политически, институционални, наказателни и други мерки. Сегашните управници допускат поредната груба грешка, като търсят решението първо и преди всичко в повишение на цените за крайните потребители. Сегашните цени на енергията не са главната причина за тежкото финансово положение в енергетиката. Нито тяхното повишение ще реши проблемите на НЕК. Най-важните причини са посочените по-горе. При търсенето на решение трябва да се започне от главните причинители, а не от милионите граждани и дребния бизнес, които по-скоро са жертва на дългогодишна късогледа политика. Тях и сега ги превръщат в първа жертва.
От няколко години се подготвя изграждането на АЕЦ "Белене", а през тази година се предприеха    

подозрително бързи действия

за изграждане на един блок в АЕЦ "Козлодуй". Като се има предвид подготвяното удължаване на срока на действие на пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй" с 10, 20 или повече години, смятам за ненужно едновременното изграждане на АЕЦ "Белене" и разширението на АЕЦ "Козлодуй". Кой от двата проекта следва да бъде предпочетен?
Разполагам с ограничена информация, за да заема категорична лична позиция по АЕЦ "Белене". Звучат ми обаче убедително аргументите на редица уважавани професионалисти, които подкрепят изграждането на тази АЕЦ.
Наличната информация за седми блок в Козлодуй, предлаган от американската компания "Уестингхаус", е още по-оскъдна. Тревожи ме взетото набързо и на тъмно решение от бившия министър на икономиката и енергетиката при посещението му в САЩ през 2014 г. Тревожи ме също оповестената цена - над 10 млрд. щатски долара за един блок от 1000 мегавата, при около 5 млрд. евро за два руски блока с по 1000 мегавата всеки в Белене. Специалистите твърдят, че засега няма друг действащ блок по света като предлагания от "Уестингхаус" и за качествата му се съди само по проекта на хартия, а това поражда много въпросителни и е силно рисковано. За новите блокове в Белене, както и досега, отработеното гориво ще се приема за преработка и съхранение в Русия, а за отработеното гориво от блока на "Уестингхаус" трябва да се погрижим сами.
И накрая -

няколко думи за "Южен поток"

Този газопровод безспорно е нужен на България и на другите страни в Югоизточна Европа по очевидни причини. Тук обаче се намесва световната геополитика. Сочените от ЕС формални причини са само претекст, за да блокират проекта. Газопреносната система на Украйна е остаряла. На тази страна, изправена пред икономическа катастрофа, е все по-трудно да я поддържа и не е възможно да я обновява. Това са готови да направят големи американски и западноевропейски компании, като изкупят мрежата изцяло или частично. Това обаче е привлекателно за тях само ако няма друг газопровод в региона. Изграждането на "Южен поток" заобикаля украинската транзитна газопреносна мрежа, прави я почти излишна и непривлекателна за западните компании. Затова САЩ и Европа ще правят всичко възможно, за да предотвратят изграждането на "Южен поток". Това е суровата истина. Всичко останало са приказки за наивници.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ