16 Ноември 2024събота09:14 ч.

Проф. Георги Бижков:

Матурите у нас не измерват нищо

Тестовете са съставени непрофесионално, оценяването е стъкмистика, казва известният експерт в областта на тестовете

/ брой: 132

автор:Велиана Христова

visibility 6190

Проф. Георги Бижков работи в системата на образованието от 40 г. 10 г. е бил декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ. Бил е просветен зам.-министър в кабинета "Софиянски". Експерт в областта на тестовете и педагогическата диагностика. Председател е на комисията по педагогически науки към Националната агенция по оценяване и акредитация.

- В дискусията за средното образование, която бе организирана от президента Първанов, вие заявихте, че тестовете за матурите и оценяването са непрофесионални и от тях изводи за образованието не може да правим. Какво им е на тестовете?
- Аз съм за държавните зрелостни изпити (ДЗИ), те са необходими. Подготовката и провеждането им през 2008, 2009 и 2010 г. е историческо събитие за българската образователна система. За първи път се приложи нов формат на този изпит с използването на дидактически тестове по отделните предмети, създадена беше необичайна за българската практика организация на работата, ангажирани бяха значителен брой учители и други специалисти както в разработването на тестовите материали, така и при проверката и оценката на резултатите. В същото време при подготовката и провеждането на ДЗИ има редица дълбоки пропуски. В световен мащаб вече е натрупан достатъчно опит в областта на тестовете, има го описан в литературата и на български език. Ала както за професионалистите, така и за учителите и родителите не е ясно каква е цялостната методология на провеждането на ДЗИ чрез тестове, какви теории и подходи са използвани при планирането, разработването, анализа и оценката на тестовете, какви методи са използвани при разработване на нормите за оценка на отделните задачи и на отделните тестове като цяло, кои доказали се професионалисти участват в този процес.
Първо, преди да се стигне до тестовете, трябва да се постави най-важният въпрос: какво ще измерваме? Започвам оттук - ние нямаме стандарт за оценяване. В Закона за народната просвета са записани 16 стандарта, 10 от тях ги има, но стандартът за оценяване го няма. Стандартът казва какви познания трябва да има ученикът на определен образователен етап - след края на началното училище, в края на средното и по средата. В стандарта трябва да са фиксирани не само набор от знания и умения, но главно и преди всичко - компетентности. Това е ключовата дума днес в образованието по широкия свят. Трябва да се измерват компетенциите във всеки един етап. Компетенциите в края на детската градина имат едно наименование - готовност за училище. В края на началното училище компетентността е грамотност - грамотността не е само умение да се чете и да се пише, но и да се разбира смисълът на това, което се чете и пише.
- Искате да кажете, че без стандарт за оценяване не може да се правят тестовете?
- Липсата на единен Държавен образователен стандарт за оценяване се е отразила в различна степен при отделните предмети, където има различия както в броя на задачите, в броя на точките за всяка от тях, в съотношението между задачи с предварителни отговори и за самостоятелно конструиране, есета и други видове разработки, съчетаване, по-скоро смесване на изпити за завършен VII клас с кандидатстване за следващ етап на обучение в специализирани средни училища. У нас се прави просто един набор от задачи, съставени от разни хора, без да е ясно какво ще измерват тези задачи. След това те се дават на изпита, без преди това да се проверят качествата на отделните задачи и на теста като цяло. В теорията на тестовете има ясни и категорични изисквания за това как се прави тест. А у нас дори ученици пишат тестови задачи! Тестът като измерителен диагностичен инструмент е силен поради това, че се създава въз основа на солидни и обосновани теории и техники и отговаря в определена степен на основните изисквания за обективност, надеждност и валидност и тези стойности са, така да се каже, визитната картичка на всеки тест. Това у нас липсва.
Т.е ние отиваме да измерваме нещо, но не знаем какво измерваме. И второ - инструментариумът, с който го измерваме, няма качествата на измерител. Беглият преглед на отделните задачи по всеки предмет установява, че са използвани ограничен брой формати на тези задачи. Като се има предвид, че в тестологията са опитани над 50 вида такива формати, става ясно, че направеният набор е повече от ограничен. В изпитните материали преобладават лесните и дори много лесните задачи и въпроси, с които за съжаление не могат да се диагностицират достатъчно добре знанията, уменията и компетентностите на зрелостниците.
- За оценявнето вие и миналата година имахте сериозни възражения.
- Става дума за начина, по който се прави оценката - сумират се точките, дава се една скала за превръщане на тези точки в оценки, но въпросът е как става това превръщане. В света има изградена система, има математико-статистически теории как да стане това. По никакъв начин долната граница - спасителната тройка, не се поставя умозрително, както това се прави у нас. По никакъв начин интервалът като брой точки за оценка 3, 4, 5, 6 не е равен. Той се пресмята по строго определени правила. Струва ми се, че е изключително непрофесионално долната граница - тройката, да се определя, след като е проведен изпитът. Изключително непрофесионално! Направената трансформация от точки в оценки не е издържана от научна, математико-статистическа гледна точка, следователно не може да се приеме за обективна. Необходимо е да се спазват научни, а не конюнктурни и субективни критерии, подходи и методи за определяне на отделните прагове за всяка оценка.
- След като са необективни тестът и оценяването, как резултатите ще провокират промени в учебното съдържание и организация?
- Уважаемите политици трябва да знаят, че от тези резултати, получени на външно оценяване или на матури, не би трябвало да се правят изводи за образователната политика на България, тъй като те не са действителни. Направената трансформация от точки в оценки не е издържана от научна, математико-статистическа гледна точка, следователно не може да се приеме за обективна. Необходимо е да се спазват научни, а не конюнктурни и субективни критерии, подходи и методи за определяне на отделните прагове за всяка оценка. Ако измерителният инструментариум не отговаря на изискванията към подобен род методи, то и изводите на основата на получената с тези методи информация не могат да бъдат обективни и коректни, следователно не могат да се правят обосновани изводи за равнището на компетентност на завършващите средното образование ученици и тяхната непосредствена готовност да бъдат студенти във вуз.
- Но матурите вървят трета година по един и същи начин, как може да се излезе от този кръг?
- Какво да се прави? Революции в това, което досега е направено, не може да има, трябва да се върви постепенно към подобряване. Първото е да се повиши нивото на професионализма при съставянето на тестове. Колкото и да са малко, в България има хора, грамотни в това отношение. Но нито един от тях, доколкото зная, не е канен да участва в съставянето на изпитните тестове. И предишното, и сегашното правитество някак си се страхуват да включат външни хора в тази дейност. Има и две неправителствени организцации, които се занимават с това, те също трябва да бъдат включени. Другото е да се създаде отново Национален тестов център, който да се заеме професионално с тази дейност. На нашето образование му трябва научно осигуряване. Реформите, които се правят в него, са без научна основа. Кажете ми кое научно звено участва в научното осигуряване на образованието? Нямаме институт - закриха го. Организирано научно осигуряване българското образование няма. Крайно време е оценката на образователната система като цяло и на отделните й елементи да не се извършва от същата институция, която я провежда. Става дума да се възроди една институция, която да поеме отговорността за такава дейност. Такива институти има във всички страни, към които се ориентираме. Този институт трябва да е независим от изпълнителната власт! Пагубно ще бъде за образованието и за България, ако продължаваме да не се съобразяваме със световните стандарти и изисквания при оценяването на образованието.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ