Култура Три

Преди 40 години съветският историк на архитектурата Владимир Паперни завършва дисертацията си, която внезапно за него прераства в книга. Трудът на Паперни "Култура Две", след издаването му на руски чак през 1996 г., се превръща в класически за историята на съветската архитектура. Паперни вкарва в научен оборот понятията "култура 1" и "култура 2" като първото описва периода от революцията до началото на 30-те години на XX век, а вторият от 30-те години до ноември 1955 г., когато административно се слага край на т.нар. сталинска архитектура.
Авторът описва "култура 1" като ориентирана към бъдещето, хоризонтална, при която ценностите на периферията са по-важни от ценностите на центъра. Властта почти не се интересува от архитектурата. Архитектите генерират идеи, които почти никога не успяват да реализират.
"Култура 2" е вертикална, имаме центростремителна система на ценностите, обществото застива и се кристализира. Властта не само се интересува от архитектурата, но я и използва, за да изразява господстващата идеология. Архитектурата става симетрична. Формира се "голям стил", триумфален, който става изразител на епохата. В трактовката на Паперни "култура 2" е характерна за тоталитарните общества. Той допуска, че има цикличност и двата стила се сменят един друг.
В българската следдеветостептемврийска действителност можем да открием без особено усилие елементите на "култура 2". Не може да бъде и иначе при опита за подражателство на Съветския съюз. Точно тези дни обаче бе подложена на съмнение една от по-имплицитните сгради, оформили стилистично епохата - Националният стадион "Васил Левски", открит в годината на смъртта на Сталин. Сондажът на обществената реакция показа основно негативни мнения. Не защото хората се държат за тоталитарното минало, едва ли ги вълнуват толкова и въпросите на стилистиката, дори на функционалността на сградата, която уж била изчерпана в този си вид и на това място.
Основната причина за взрива на негативни оценки за Бойкоборисовото предложение е, че хората не искат да виждат на това стратегическо за София кръстовище, елементите, обектите, сградите, символите на това, което ще смени стадиона. Нещото, което ни поглъща като въртоп от над 20 години насам и което можем да наречем, макар и претенциозно "Култура Три".
"Култура 3" е посткултура, родее се с постистината. При нея също не е важен крайният резултат, а движението. Тя не е насочена към бъдещото, нито към миналото. Вместо това е съсредоточена върху текущия момент, а основната й функция е да "усвоява", но не "историческото наследство", а финансови потоци. Целта й е да обогатява, но не "архитектурната среда", а конкретни персонажи. При "култура 3" ценностите не са прерогатив нито на периферията, нито на центъра. Те се схващат в буквалното им значение - като пари, коли, имоти, бижута, любовници, парцали, но "от котюр". Стилът се формира не от идеологията, а от вкусовете на поръчителя, на инвеститора, на чиновника в общината. Ако са имали диалектическо образование, ще извадим късмет, ако образованието им е пиарско, сърдете се на себе си, че още живеете в района, града, държавата.
Белоруският блогър, който води популярния minskblog в пътешествията си по Украйна, е заснел следния надпис върху една тухлена стена: "Тези, които четат книги, винаги ще управляват тези, които гледат телевизия". В условията на "култура 3" това е свръхоптимистично твърдение. В нашата реалност министър-председателят е прочел "Винету", а невярната му вече дясна ръка Цветан Цветанов задната корица на книгата на издателство "Отечество", където пише: "Има книги, които човек трябва да прочете на младини". Това е характерна ситуация за "култура 3".
Същият този Цветанов е петимен да се облича с потури, антерия, везана риза и калпак, и да нарами едно чеверме. Бог знае какво си мисли, че прави, но излиза бутафория. Става обект за подигравки, а не за следване. Ако някой го последва, то туй ще бъде от користни подбуди, от слагачество, за да се хареса на шефа. А, че вкусовете на началството към бутафорията слизат и към масите, видяхме в началото на месеца, когато силистренските гербаджии решиха да отбележат годишнината от връщането на Силистра в Българско.
Паметникът на цар Борис III в града бе гарниран с по една картина от всяка страна и с двама младежи на почетна стража, облечени като клошари, с цървули, навуща, панталони, единият с каскет, другият с фуражка от БНА, манерката сложена пред слабините, граната закачена едва ли не на рамото... и едно железничарско фенерче в придатък. Това също е бутафория, която опошлява честването. Българската армия не е влезнала в присъединена Добруджа облечена как да е и въоръжена с кво да е и внушението е крайно неадекватно.
Тези, за които "култура 3" е като удобна дреха, ще кажат: "Какво, бе. На хората така им харесва". Това е универсална реплика, когато осъзнаваш, че си част от този кръг, но усещаш че е срамно да го изтъкваш.
Но кога лошият вкус и пошлостта станаха норма? Да не би от времето, когато т.нар. елит започна да живее по порочната схема - "печеля тук, живея там". Парите от България, а харченето зад граница. Или от момента, когато започна буквално "измиване" на културния и образован пласт сред българското общество, най-вече поради емиграция. О, да, в страната има останали блестящи специалисти в най-различни области, които обаче светят като бисери в свинска копаня - толкова малко са останали. Падането на компетентността в почти всички сфери на живота е факт в България - като почнете от премиера и свършите с павьорите, които пет пъти пренареждаха паветата по бул. "Дондуков" в София.
Всъщност разговорът бе за архитектурата, но не сме го прекъсвали. Как да очаквате естетичност, стил и професионализъм при последните скандални ремонти в столицата, когато начело на държавата са хора, които са максимално далече и от естетиката, и от професионализма, и стил нямат. Защо тези под тях, които са, как беше: "На мен ми е мъчно да ги сменям, защото аз съм ги отгледал", трябва да бъдат по-различни? Няма причина за това, нали са "плът от плътта му".
В "култура 2" има голям стил, който може и да не се одобрява от мнозина, но го има. В "култура 3" няма стил. Има хаотично, безсистемно натрупване от потури, необразованост, простотия, силикон, стиропор, гранитогрес, инокс, дебелоочие, алчност и бутафория. Има безсрамие.
София днес е едно безсрамие на фона на парите, които се харчат. През 2005 г. столицата е с бюджет от близо 470 млн. лв. През 2015 г. те са вече 1,5 млрд., а резултатът над земята не е по-различен, дори е по-зле. Безсистемно застрояване, град без тротоари, а някъде в крайните квартали и без нормални улици. В същото време градът губи своето минало, рушат се паметници на архитектурата, внезапно пламват изоставени сгради, при това на прекрасни локации, по десет пъти се пренареждат едни и същи плочки - площадът пред НДК, но както си знаят софиянци - "Гето да е, комунизъм да не е". Гето ще е. Нищо, че комунистите измряха, а наследниците им нямат реални шансове да седнат в стола на "Московска" 33.
Но проблемът не е идеологически, той няма партийна окраска. Фундаментален е. Той е опасал като дебела червена линия цялата страна - през бутафорните реконструкции на средновековни крепости, ръсенето на захар срещу катастрофи, подпалените складове в Пловдив, разрушената сладкарница "Феята" в София - символ на модернизма от 50-те години, през безобразните фасади на кооперациите нацвъкани от климатици, антени и винкел, по изронените тротоари на българските градове, през рушащите се паметници на архитектурата - все едно дали са в София, Пловдив, Велико Търново, та чак до мраморния под във фоайето на НДК. Застраховани от уж по-централно положение няма.
"Култура 3" е безсмислено безпощадна. Тя не може да еволюира в по-развити форми, защото това не носи пари "тук и сега". "Култура 3" не носи наслада за окото, не внася радост, не създава хармония, тя е средство за себеутвърждаване на войнстващото бездарие. Липсата на реакция позволява на невежеството да се мултиплицира. Положението е много лошо.
Владимир Паперни пише в предговора на книгата си: "Когато сравнявах архивните стенограми от 40-те години с това, което се пишеше във вестниците през 70-те години, с известен ужас открих, че историята се повтаря, че настъпва нова "култура 2" и реших, че е време да си тръгвам. Написването на книгата някак си ме избута от страната".
Ние нямаме дори съмнителното щастие да се завърне "култура 2", нито пък лукса като Паперни да заминем (колективно) за Ню Йорк. Можем само да направим всичко, за да свалим от власт некадърната простащина. Така повече не може. Въпросът вече е или-или.


Снимка авторът
София, централната част. "Култура 3" с останки от "култура 2"


Снимка ПП ГЕРБ
Цветан Цветанов буквално утвърждава "великата шаячна правда" като иманентна характеристика на "култура 3". При нея репликата "Вие сте прости и аз съм прост", си е точно на мястото



На празника на Стара Загора - 5 октомври, в културното сърце на града, до операта, библиотеката, художествената галерия, беше разфасовано прасе пред очите на възторженото гражданство. "Част от културния ни календар. Благодаря за преживяването", написа горчиво в профила си във фейсбук, авторът на снимката, предприемачът Ивайло Тончев