Интелигенцията ни мълчи, вцепенена от глад, а правителството я подритва в калта

Атанас СЕМОВ е роден в София през 1970 г. Завършва Класическата гимназия и право в СУ "Св. Климент Охридски" и специализира "Право на ЕС" в Нанси, Франция, през 2007 г. защитава докторат по европейско право. Доцент е в СУ и е ръководител на Международната магистърска програма "Право на ЕС" на Юридическия факултет и на два френски университета (от 2005 г.). Бил е гост-професор в Университетите на Бордо, Нанси и Загреб. Директор е на Института по Европейско право, автор е на много научни статии и студии, на книги и научни сборници, в момента подготвя учебник за съдебната система на ЕС.
Негови са преводите на Учредителните договори на ЕО и ЕС и Европейската конституция.
През март 1989 г. е арестуван "за антикомунистическа дейност", изключен е от Комсомола и е изпратен за две години в строителни войски. През 1990 г. влиза за кратко в Клуба на репресираните. През 2001 г. участва в учредяването на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй" и в подготовката на първото българско дело в защита на централата пред съда на ЕС в Люксембург. По инициатива на комитета е събрана най-голямата до днес подписка в България - 520 хиляди гласа с искане за референдум за АЕЦ "Козлодуй".
Заместник-председател е на Българската асоциация по международно право; член е на Комитета по преподаване на международното право при Асоциацията по международно право - Лондон (от 2004 г.); експерт към Парламентарната комисия за подготовка на промени в Конституцията (2004 г.); член на редакционния съвет на Международния журнал по ядрено право - Париж (от 2005 г.); изпълнителен директор на Центъра по европейско и сравнително право за Югоизточна Европа (от 2008 г.); член на Сдружението за национално съхранение. Заместник-председател е на партия "Ред, законност и справедливост", през 2009 г. беше избран за депутат и заместник-председател на Народното събрание. Напусна след касирането на изборите в Турция по жалба на РЗС.
Владее френски, английски и руски език. Женен е, има един син.

ЦИТАТИ:

"Последни в света сме по взискателност към политиците си"
"Искам образованието да е стратегически национален приорирет, основа на държавността, икономиката и политическия живот"
"Къде по света учителят получава по-малко от продавача на домати, а професорът - от шофьора на министъра"
"Няма друг народ, който така лесно да се оставя да го лъжат случайни или фалшиви герои, който така сляпо да се втурва след недостойни или негодни водачи - заради корона, харизма или просто от отчаяние"


- Работехте активно с "Гергьовден" и с ВМРО преди десетина години, г-н Семов, главно по вашата инициатива за референдум за АЕЦ "Козлодуй". Който, за жалост, не беше проведен. Какво ви доведе в "Ред, законност, справедливост"?
- Формално: поканата на Яне Янев да оглавя листата за европейските избори през 2009 г. Идейно: разбирането, че на България е нужно компетентно дясно управление на основата на нова патриотична конституция. Лично: осъзнатата невъзможност да постигнеш нещо съществено без отбор до себе си. И необходимостта да направя следващата крачка - политиката винаги ме е вълнувала, но и плашела, и отблъсквала. И днес е така...
- Преди година твърдяхте, че членството ни в Евросъюза стимулира демографската криза и "отваря вратите" много хора да заминат навън, отчаяни от безобразията и немотията тук. И че същото това членство дава инструменти на едно умно национално управление да защити държавата си. Година и половина след изборите защитаваме ли - всички заедно - държавата си?
- Не... Или поне - не всички и не заедно. Българската държава днес е в разпад, а нацията ни е най-бързо изчезващата в света, по официални данни на ООН. Първи сме в Европа по най-бързо нарастващ брой деца до 12-годишна възраст, които напускат училище или изобщо не го започват, първи сме по брой на самоубийствата на възрастни хора, по битова престъпност, по нарастващ дял циганско население. А и по неуважение към закона. И сме последни по доходи, особено на пенсионерите, по държавни разходи за образование, наука и култура, по опазване на природата, и странно защо - по индекс на оптимизма... Това, което обаче е в основата на всичко - последни сме в целия цивилизован свят по взискателност към политиците си. Няма друг народ, който така лесно да се оставя да го лъжат случайни или фалшиви герои, който така сляпо да се втурва след недостойни или негодни водачи - заради корона, харизма или просто от отчаяние. Докато не се научим да четем биографиите на кандидатите за доверието ни, да ги питаме "Ти къде беше досега и къде искаш да ни отведеш?", ще вървим все по-наникъде. Защото именно заради нефелната си политическа класа влязохме неготови в ЕС, а днес пропиляваме основните ползи от това членство - нямаме външна политика, още по-малко мъжкарска, нямаме национална доктрина, визията ни се простира от една студена зима до един протест. И ежедневието ни се дави в компроматни скандали, вместо да видим, че до края на века може просто да ни няма по тези красиви и горди с историята си земи...
- Какво се случва с българското образование, с науката ни? Академичен човек сте, не вярвам, че нямате свой сериозен поглед върху тези въпроси.
- Два зловещи процеса. Интелигенцията ни мълчи, вцепенена от глад и брадърско медийно забвение. Правителство я подритва в калта, край обществените приоритети. Първата му работа бе да погне БАН - една от най-старите и големи академии в Източна Европа, втората - да разтури  университетския ред. Не че е бил толкова добър - но това, което министърът на образованието прави днес, прилича на отмъщение... За да се убедим още веднъж, че няма османска орда, която може да ти причини толкова беди, колкото сам можеш да си създадеш... Законът за "академичното израстване" бе написан неграмотно, приет насила, наложен с очевидната воля да се помогне на нефелни кирпичени ВУЗ-чета. Естествено, 15 негови текста паднаха в Конституционния съд - и днес старият е отменен, а новият - неприложим. Средното образование вече, напълно разсипано от две десетилетия демократичен хаос, е напълно забравено. От училищата ни излизат предимно мучащи неграмотници, мислещи единствено на кой автобус за чужбина да се хвърлят... Разбира се, все още има и прекрасни деца - генът не гасне така бързо, - но повечето от тях или веднага политат към западните университети, или се изкелешват в нашите. И няма кой да излезе на улицата и да попита - как може за полицейско подслушване да се дават повече пари, отколкото за цялата наука? Къде по света учителят получава по-малко от продавача на домати, а професорът - от шофьора на министъра? Днес в СУ, вместо да се съизмерваме със световните достижения, спорим да затворим ли врати заради студа през януари, или още през декември... И пак мълчим - от 40 ректори само този на СУ и още 1-2 се осмеляват да изстенат. И тихо влачим оковите си по академичните коридори...
- Територия на безобразията ли е България, както понякога ни се вижда и на нас, които сме в нея, а и от погледите отвън?
- Не ми се иска да надценяваме погледите отвън - понякога ни съветват толкова голобради или бедни духом западни приятели, че се чудя защо е така неизтребимо безмозъчното ни чуждопоклонничество... Иначе със сигурност сме територия на абсурдите - земя, която ражда изумителни таланти, но и най-ловки крадци, държава с рядка природна красота и стратегическо място, но и със съсипваща политическа немощ, народ с изключителна история и с пълна липса на чувство за исторически важното... Иначе добре е, че за безобразията вече поне може да се говори - навярно след няколко десетилетия ще започнат и да намаляват. Може би когато българите станем малцинство?
- Какво точно искате да видите в новия конституционен модел като национални приоритети, за което партията ви събира подписи?
- За мен няма съмнение - вместо да подтичваме след един или друг нов месия, ни е нужен нов модел. Действащата конституция е много уморена - правена подражателски, наглед демократична, тя е дълбоко неефективна, без ясна държавна идея и позволяваща тежка злоупотреба с власт. А виждаме: националният ни характер е силно предразположен към такава... Нужна ни е конституция, която ясно определя отговорностите на властите, позволява ефективен контрол над тях, прави хората реални граждани, а не поданици, укрепва идентичността и изконните ценности, позволява смело присъствие на световната сцена. Знаете ли, че от 47 европейски държави само 13 са по-големи от България и по територия, и по население? Накратко: искам конституция, основана на референдумната демокрация, националната идентичност, опростената администрация. И образованието да е стратегически национален приорирет, основа на държавността, икономиката и политическия живот. Убеден съм, че трябва да има образователен ценз, както и обвързване между конституционните права и конституционните задължения: ако не ходиш на училище до 16-годишна възраст, нямаш право да гласуваш!
- Сега ще ви питам като политик - каква е битката ви с вицепремиера и силов министър Цветан Цветанов? Какви са връзките ви с Алексей Петров - не лични, разбира се, питам ви като зам.-председател на РЗС. Докъде ще стигнете в борбата за чистота и порядък в политиката?
- Няма как да скрия - крайно неприятно ми е в политическия живот на древното ни отечество основни теми да са един домашен арест и два неясни апартамента. Смазващо е преплитането на тъмното минало с мрачното бъдеще. Взех да губя надежда за чистота в политиката - надявам се на следващите избори да постигнем поне компетентност и отговорност. Чистотата сама ще ги последва!
Иначе - ползата на РЗС от Алексей Петров е поне в това, че изведнъж медиите започнаха да чуват държавническите ни тези. Уви: днес май можеш да направиш нещо в бяло, зелено и червено, само ако го облечеш в жълто...