Заради името ти, Орфей

Може би трябваше да поставя заглавие на този мой текст "Светлина от любов", какъвто е първият раздел от 50 стихотворения в стихосбирката "Сетиво за любов" на поета Орфей Петков, но желанието ми да му посоча назад във времето неговия съименник, тракиеца-певец Орфей, ми се стори по-уместно. Не знам кой е кръстникът на моя гост във Файтона Орфей Петков, на родения във Враца през пролетния месец април на 53-а година на миналия век, но който и да е, вероятно го е взел от световната звезда на цивилизацията ни и е пожелал на отрочето, на което дава името Орфей, светлината и славата на безсмъртното име... Ето затова и аз поставих такова заглавие и бързам да кажа, че са две книгите на моя гост, дадени ми за представянето му в Националния литературен салон "Старинният файтон". "Сетиво за любов" - интимна лирика от стотина стихотворения и 24 есета за любовта, излязла в ИК "Българска книжница", и вторият сборник "Късни стихове" - пак интимна лирика, излязъл в ИК "Български писател".
В това експозе е трудно да охарактеризирам достойнствата на тези два обемисти, бих казал, сборника, но ще кажа, че Орфей Петков е един поетичен гейзер, който и в съня си, такова чувство ми създава, говори в мерена реч, и то изповедно, сърдечно, сърцераздирателно дори на жената до него или срещу него, или която временно е някъде, а образът й е в мисълта на влюбения Орфей... Та се сетих и за Евридика, вгледах се в емоционалната природа на моя човек с името Орфей и си казах, че кръстникът, който и да е той, неслучайно го е ощастливил или наказал с това име. Защото моето разбиране за поезията е, че тя преди всичко е страдание.
В "Късни стихове" лиричният герой, който е авторът всъщност, ни прави съпричастни на всичко съществено, на което се спира погледът му в родния край, дори ни води на помен в гробище. "Откривам тук един различен свят/ от паметници, кръстове и кули..."

Изписани са те със имена
на хора непознати и познати -
живели на света във времена,
преди във рая бог да ги изпрати...
Тук никой не засенчва ничий лик
и никого не скрива го забрава -
тук всеки вече станал е велик
и каменна е неговата слава...

Пъргава, динамична е мисълта на неспокойния лиричен герой, водещ и любимата си на Околчица, а в крайна сметка и своите съвременници и читателите си. Ето затова ще кажа, че в тези стихове освен Жената е и преминаващият живот. За да стигна до констатацията на старите гърци, че няма закъснели художествени творци, има избързали. Ето затова ще му дам думата за авторски рецитал на 15 февруари от 18 ч. Защото името му е Орфей.