Задължителното вероучение е фарисейство

В последните няколко години у нас протестира кой ли не. Но човек някак трудно си представя протестно шествие на... отците от Българската православна църква. Тъкмо за протестно литийно шествие била готова БПЦ, ако се съди по думите на бившия ректор на Софийската духовна семинария и днешен ставрофорен иконом в Бургас отец Захари Дечев, началник на културно-просветния отдел на  Светия синод. Преди три дни той обяви причината за недоволството - държавата отказвала да включи задължително вероучение в Закона за училищното образование, който се гледа в момента на второ четене в ресорната комисия на НС. Засега на заплахата реагира единствено фейсбук, който се взриви от нелицеприятни за църквата коментари.

Искането на Светия синод

вероучението да стане задължителен учебен предмет не е от вчера. Със същото настояване през 2010 г., пак преди началото на учебната година, църквата направи в София литийно шествие. И тогава фейсбук изригна по същия начин. Просветният министър Сергей Игнатов и тогава, както и днес, поддържа една и съща позиция: вярата не се насажда по академичен път, българското училище според Конституцията ни е светско, а църквата следва да се насочи към изконните си форми на общуване с вярващите - неделните училища. Отговорът на отец Захари отпреди два дни е смайващ: "Излишно се спекулира със светския характер на образованието, вероучението няма да го наруши, а само ще помогне за духовното и нравствено възпитание на децата". От което излиза, че според Светия синод сричането на "Отче наш" е светско занимание...   
От първата половина на ХIХ век, откакто Васил Априлов замени килийното училище със светско, конфесията напусна българското средно образование. Близо 180 години по-късно тя иска да се върне в него. Защо? Защо църквата, която в други случаи парадира, че е отделена от държавата, се опитва да се настани в нея и да използва изградените държавни образователни институции за осъществяване на своите цели? Защо се опитва да натовари училището със своите задачи? Защото е неспособна или не иска да положи усилия за изграждането на свои форми? Това, че ходенето на черква по празник и черковните бракове станаха мода - напълно светска и снобска впрочем - съвсем не означава, че вярващите в България са се умножили. Вярата поражда добродетели и възпитава в нравствени ценности само когато е дълбоко лично усещане и убеждение на човека. Другото е фарисейство. Усвояването на религиозния култ и обредност в училище - още по-малко задължителното, не означава изграждане на мироглед. Всеки ден говорим за разпадането на традиционните ценности на българина, за опростачване и бездуховност, но за това е виновна не липсата на вероучение, а държавната политика, довела хората до примитивно битие, загърбила самото образование, културата, науката, изкуството. Защото това са източниците на нравственото възпитание. БПЦ не може да претендира, че фундаментът на това възпитание, нравствеността и моралът, понятията добро и зло  са прерогатив единствено на религията.       
Колкото до конституционното определение на образованието ни като светско и

забраната за верски символи

в училището, това са не просто законови членове и алинеи. Конституцията на всяка държава отразява специфичните отношения в нейното общество. Преди да прави литийни шествия, БПЦ трябва да отговори на един съществен за България въпрос: какво се случва, когато в едната класна стая влиза отецът и едни деца се кръстят и шептят "защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин", а в съседната стая идва ходжата и други деца бият чело в килимчето в прослава на Аллаха. В третата звучи еврейски поминален Кадиш, в четвъртата - арменското "Хорхурт хорхин". Българската нация изповядва различни религии и всеки е свободен да има своята вяра, тъкмо затова по Конституция вероучението няма място в нашето училище, за да не разделя децата в невръстна възраст. За да им даде единно образование до момента, когато те осъзнато ще изберат своя Бог. Не стига, че децата ни вече са

опасно разделени на бедни и богати

(и това ни го казват международните изследвания), та сега трябва и ново разделение чрез вероучението - на православни, католици, мюсюлмани. Пък и защо забравяме, че атеизмът също е мироглед? Никой родител не може да бъде заставен насила да изпрати детето си да "усвоява" вяра. Свещеници и ходжи ще трябва да бъдат допускани в училището, защото учители, достатъчно подготвени в конфесията, ние почти нямаме. Искането на БПЦ за задължително вероучение може да доведе единствено до нови и опасни сблъсъци и напрежения в обществото ни. Само това ни липсва.
Предмет "Религия" всъщност съществува от 10-ина години като свободноизбираем, но интересът към него е много слаб. Затова проблемът е, че толкова години просветното министерство не се заема да реши как да се изучават религиите в рамките на общообразователните програми. През 2007 г. бе създадена дори специална комисия начело с покойния вече проф. Георги Бакалов, която даде своите предложения как да се изучава история на религиите и на техните ценности. В крайна сметка - нищо. Някакъв досег с различните религии и сега има в рамките на няколко хуманитарни предмета, но няма системно обучение в това отношение. Спомням си, че някога в софийската Френска гимназия имаше например предмет "Цивилизация". За подобна форма би могло да се мисли и сега за училището.  
А в цялата история най-странното е, че вестта за евентуален протест на БПЦ поднесе не някой друг, а именно отец Захари - човекът, който от години практикува особена форма на православно обучение, която заслужава внимание. Буквално преди дни под негово ръководство завърши 11-а поредна ученическа

православно-краеведска експедиция

в странджанското село Стоилово. В тези експедиции в течение на около седмица три лета подред деца от горните гимназиални класове, които посещават неделното училище към храма "Св. Кирил и Методий" в Бургас, живеят в селото и събират информация от местните жители, за да напишат история на селището, жива чрез устните разкази. Експедицията съставя и речник на странджанския диалект. В нея освен отец Захари работят безвъзмездно и учители по история и по български език и литература, както и краеведи от Бургас. Два пъти на ден учениците участват в богослужение. Преди Стоилово такива експедиции е имало в още две села - Калово и Близнак. Вече 200 деца са минали през тези експедиции, каза отец Захари. Самият той заедно с краеведа д-р Вида Буковинова и историка Милка Бихлюмова е автор на методика за дейността на младите краеведи с насоченост към православието. Събраните от децата материали след това се представят на конференции и се издават в сборници "Жива старина".
Може да се спори дали в специалния въпросник, от който децата се ръководят какво да питат местните хора, трябва да има недетски теми като отношението към извънбрачните деца или към разведените мъже и жени, защото отрицателното мнение на православната църква за такива случаи може да обърка и навреди на учениците. Но, така или иначе, начинанието наистина заслужава внимание.
Експедицията от години се организира по инициатива на община Малко Търново, разказа избраният миналата есен кмет Илиян Янчев. Тази година на традиционния вечерен огън, около който се събират на раздумка жителите на Стоилово и участниците в експедицията, гостува и Летният университет за изучаване на културно-историческото наследство в Странджа под ръководството на проф. Валерия Фол. Станах лично свидетел на чудесна вечер край огъня, в която децата, студентите, кметът Янчев, местната кметица Златка Стаматова, хората от селото пяха отколешни песни от този край, играха хора, приготвиха и пекоха заедно в жаравата зелник във връшник. Беше наистина хубаво.               
Колкото до БПЦ, тя напоследък май все повече се занимава с неща, които не са й работа - ту анатемосва раждането "ин витро", ту се юрва срещу лейди Гага, обсебва историческата църква в Батак, клейми замислите за сексуално възпитание в училище или дамгосва вида на ученическите тетрадки. А би трябвало да се заеме например с подпомагане на бедните и унижените, с благотворителност, с изграждането на неделни училища. Или поне да осигури свещеници (и да им плаща) за храмовете в малките селища, много от които просто са затворени... Поле за изява - широко. 



Учениците и студентите от двете експедиции се срещнаха в Стоилово


Бабите на селото бяха сред най-доволните участници в тържеството



Майсторици от селото приготвят зелника, който се пече на връшник