Юбилей след "Скок в пространството" на една "Междинна гара"

Тези две заглавия, които включих в наслова на поета Анибал Радичев, са ми ориентир в потребното говорене за него по случай 70-годишнината му. Тук-там в камерен кръг тази дата беше отбелязана, но не е излишно да приседне и на капрата на легендарния Файтон, както го определи моят и негов приятел Григор Чернев.
Анибал е чедо на актьорско семейство, затова от време на време му внушавам, че сигурно е поръчан зад театралните кулиси, щом има добре поставен глас и рецитира талантливите си стихове почти професионално.
Не си спомням началото на нашето приятелство, но знам, че то се наложи бързо, харесахме се и се търсим дори и в празнични дни за раздумка.
Качвал съм го на капрата на "Старинният файтон" заради книгата му "Скок в пространството", преведена и в Русия и получила награда на името на Сергей Есенин. И изобщо нашите споделяния са многопосочни, но с превес към литературните ни занимания.
Дванадесет са издадените от него книги, но "Скок в пространството" е моят фаворит. В полезрението ми е и неговата стихосбирка "Междинна гара". Защо да не изтъкна на този възрастов връх, че е носител на наградата на СБП за стихосбирката "Бреговете на миража", наградата на името на Слав Хр. Караславов за стихосбирката "Време за пируване". Не съм пропуснал негова книга без свой рефлекс, дори и за последната засега "Откровения", която ме впечатли още с началното стихотворение "Дон Кихот". И особено финалът:
В миг на кратко прозрение виждам тандема
като жив силует от роман антикварен:
Панса идва на бял кон във нашето време,
Дон Кихот се клатушка на куцо магаре.
Пиша тези думи за творчеството на поета Радичев с уважение към талантливото му слово, в чийто слог, за моя изненада, се настани съвременната компютърна лексика, има го и езика на улицата, но с мярка, филтриран, за цвят.
Във връзка с неговия патриаршески юбилей (16.06.1944), написах стихотворението

Космогонът Анибал

Нищо няма наоколо.
Само сиви чукари.
На Междинната гара -
светофар едноок.

Ти стоиш на балкона,
сомнамбулно обзет.
Търсиш звезден съсед.
Една лунна икона
е за теб Ниагара.

А наоколо - нищо...
Скок в пространството...
Виж ти,
тя - Междинната гара
е била пъп на космоса.
Свети звездна цигара
на Междинната гара.
Сам. Увиснал без косъм...

Полетя като кос
през светлинни долини...
Една звездна калинка
на челото си носиш...

Бъди честит, поете!

--------
Юбилейна вечер на поета Анибал Радичев ще се състои днес от 18 ч. в салона на къща-музей "Димитър Благоев", ул. "Лайош Кошут" 34 в София. Слова на Велин Георгиев и проф. Чавдар Добрев. Авторски рецитал.