Явровската храмова камбана удари и за смъртта на проф. Васил Колевски
/ брой: 101
Защото за всеобща изненада той написа най-хубавата си книга за "Явровската света Богородица". Най-тънката му книга, с най-голям духовен обем. Тя беше нещо като изповедта на Блудния син. Тази книга е неговата молитва. Най-хубавата и най-съкровената изповед... Точно тази тънка книжица ни накара да разберем що за човек е професорът по литература Васил Колевски. В нея той се вглежда и вслушва в уроците, които са му дали неговите първи учители по родолюбие и човеколюбие. А за него на първо място е свещеникът от онова време Борис Харалампиев. Та от камбанарията на архитектурния паметник, съграден преди повече от век и половина, иде божественият звън на явровската камбана в словото на професора, едно от трите знакови чеда на Яврово - Николай Хайтов, Борис Димовски и Васил Колевски. Сега тя удари за последно за проф. Колевски.
Тънката книжица "Явровската света Богородица" остава като молитва в олтара на храма и като влог в българската художествено-документална книжнина.
Той беше един тих благородник и човеколюбец. И това най-осезаемо откриваме в последната му книга "Човещина", която беше представена в Националния литературен салон "Старинният файтон" в къщата на Дядото. Тази книга - "Човещина", третира естетиката на Дядото. И от капрата на Файтона прозвуча и човеколюбието на нашия патрон, и на проф. Васил Колевски.