Животът свършва, пътят - не

Нели Бънкова е позната на читателите на вестник ДУМА. В "Неделник" (брой 194, 23 авг. 2014 г.) бе публикувано интервю с нея - "Одисеята на една българистка", в което тя разказа за преживяванията си в Израел, където в пенсионните си години е гледала възрастни хора и деца. Авантюристка по натура, Нели е пътешествала доста из света. Хуманитарното й образование и любознателният й характер са нейните сигурни помощници да прозре онова, което другите пътешественици не улавят, не виждат, а умението й да разказва прави срещите с нея интересни.
Аз току-що съм прочела ръкописа на новата й книга, в която тя описва многобройните си пътувания по света. Срещаме се двете на туристическата борса "Ваканция и СПА-2017" и започваме приятелски разговор. Нели ми съобщава, че тази година ще чества своеобразен юбилей - 50 години пътешествия по света!

- Нели, в древността хората от Изтока  обичали да задават въпроса "Кажи ми колко си пътувал?", като в него влагали предимството на пътника, опознал света и натрупал знания чрез пътешествия. Кога у теб се запали жаждата за пътувания?
- За първи път преминах границите ни през 1967 г., когато готвех дисертацията си на тема из немската литература. Днес, 50 години по-късно, си търся подходящ маршрут за това лято.
- И накъде ще потеглиш, като си обиколила почти цяла Европа, преминавала си и Океана?
- А, не съм ходила в Албания, например! Там сега е по-сигурно от Турция, Гърция. Вярвам, че ще ми бъде интересно в Страната на орлите!
- Хайде да се върнем в 60-те години на миналия век и да ми разкажеш за някое от първите си пътувания!
- През 1971 г. гостувах на мои роднини и посетих няколко арабски държави. Близките ми бяха изпратени от "Техноимпекс" и работеха като инженери в Близкия изток. Тръгнах през декември и се озовах в Кувейт в прекрасен слънчев ден. Зад мен останаха студът и сивотата у нас! Попаднах в светлината и ярките цветове на един богат град. Благодарение на бликащия отвсякъде нефт, тогава Кувейт беше в галопиращ възход. Всеки местен жител веднага с рождението си получаваше от правителството капитал, с който би могъл да живее цял живот, без да работи. А ако започне бизнес, използвайки труда на прииждащите гастарбайтери, можеше да стане и милионер. Моите роднини работеха за по 300 долара, но тогава тези пари се смятаха за много добро заплащане. Те бяха затрупани с поръчки за строителство на резиденции за посолства, на къщи за богаташи. А знаеш, че има поговорка: "Ако живееш между богати, сам си богат, и обратно." Моите роднини не забогатяха, но усърдно се трудеха и четири години живяха по-заможно, по-свободно и най-важното - безгрижно и весело. И аз попаднах в тяхното веселие!
- В новата ти книга епизодът за Кувейт е озаглавен "В страната на Шехерезада". Наистина ли беше като "принцеса" във вълшебен свят?
- Тогава бях на двайсет и пет-шест години и според "арабския стандарт" бях "пълна красавица"! Роднините ми бяха окачили в бюрото си мои снимки и един арабин вече се беше кандидатирал да ми стане годеник! После получих още предложения за брак! Младите момичета в онзи свят са скрити и се омъжват чрез сватосвания и предварителни уговорки. За нас, българите, тези нрави бяха отживелица! Безгрижно се забавлявахме с техните обичаи и гръмогласно се смеехме. Леля ми беше на 40 години и също бе красавица. Двете пътувахме с градския транспорт. Според тамошните правила, като влезе жена в автобус, мъжете се преместват назад, оставят 2-3 седалки празни, където се настаняват дамите, сподиряни от възхитени погледи и дълбоки въздишки. Тогава никой не си позволяваше да посегне на жена! Законите им бяха строги, можеше да се стигне и до смъртно наказание.
- Но сега знаем какво стана в Кьолн! Как се промениха нравите им в днешно време!
- Тогава нямаше "Ал Кайда", "Ислямска държава", саморадикализирали се атентатори! Ислямът беше мирен. Често местни хора от тяхната средна класа ни канеха в домовете си, където се чувствахме като желани и обичани гости. Бяхме щедро угощавани. У нас, в България, нямаше такъв разкош, такова изобилие на екзотични плодове и ястия. Не мога да забравя мирния Ирак с Багдад, където по-голяма част от младите жени ходеха незабулени. Само по-възрастните жени бяха с бурки. Ходихме на кино, гледахме американски любовен филм. В публиката имаше момчета и момичета - весели компании! Ирак и Сирия бяха започнали да стават светски държави, не бяха изпаднали в краен войнстващ ислямизъм! Към християните бяха толерантни, а България бе обичана страна. По улиците на Сирия и Дамаск се разхождаха млади мъже. През нощта пазарите за златни накити искряха като слънчеви сияния.
Посетих Палмира и Баалбек, които днес са подложени на атаки и разруха от "Ислямска държава", а тогава ме изумяваха с красотата си, с величието си от епохата на Римската империя. В Ливан столицата Бейрут беше "Малкият Париж"! Нямаше никакви бежанци! Тогава, в 1971 г., не беше започнала гражданската война. Отидохме в прочутото "Казино дьо Либан" и гледахме пищна вариететна програма, в която освен танцьорките на кан-кан участваха и живи коне.
Малко по-късно изчезнаха френският блясък и разкошът и всичко там потъна в руини! А Ливан преди смайваше с изобилието на стоки и златни накити!
- Латинската сентенция "Виа вида ест" казва: "Пътят е живот", а ти в ръкописа на новата си книга имаш един очерк за "летящия автобус", с който група от български интелектуалци сте кръстосвали Европа нашир и надлъж на два пъти за по един месец. В описанието си разказваш колко  много сте видели и как добре сте си поживели!
- За мен това беше ново и супер екстравагантно приключение! Незабравимо беше поклонническото пътуване до манастира в село Тезе, близо до Лион, в китната френска Бургундия. Аз късно се присъединих към групата от наши  абсолютни атеисти, които прекрасно се възползваха от едноседмичен, почти безплатен престой в един лагер за младежи и възрастни от цял свят, приели идеите на икуменизма - иначе казано, "обединение на трите дяла на християнството": православието, католицизма и протестантството. Там по-богатите страни угощаваха по-бедните. А ние, разбирай от втората категория, не участвахме с нищо. Това пътуване остана в душата ми с безброй приключения в Италия, Монако, Франция, Испания, Холандия, Германия, Дания, Австрия, Унгария, Сърбия, Хърватия. Беше наистина един гигантски туристически маратон и обхващаше всички забележителности по маршрута. А те бяха безброй! Издържахме с повече воля, отколкото със здрави крака! И най-важното - с много малко пари! Дължим го на водачите, които знаеха как и къде да ни водят, съобразявайки се с истинското българско дередже и с туристическите ни неволи!
- Кога усети, че за пътешествениците времето на Шехерезада и на принцесите е свършило?
- Още през 70-те години, пътувайки из Турция, силно впечатление ми направиха мрачните физиономии на бедни млади мъже - явно от провинциите, които очакваха да бъдат взети от определени пунктове (евтини хотели) и откарани на работа в Германия. Беше бумът на гастарбайтерите, които отиваха да се трудят в Западна Европа. Но тогава те не разчитаха на помощи, а на здравите си ръце, с които вършеха най-черната работа. Видях с очите си как бързо се разви Турция благодарение и на парите, които гастарбайтерите й изпращаха. Бързо се промениха и Анкара, и Истанбул, и Егейското крайбрежие.
Обаче след 2011 г. и Турция, и Египет  станаха несигурни и неспокойни маршрути за туризъм!
- Трудовата ти дейност е свързана и с Германия.
- Седем-осем години ми се събират трудов стаж в чужбина. Работих в Израел, САЩ, а в Германия бях гост-преподавател в Хумболтовия университет. В годините от 1967 до 2008 видях  как се променяше Германия. Като университетска лекторка се чувствах пак принцеса с всички екстри, които ми се полагаха. Това бе времето на "взаимната ни дружба" с Германия, откъдето идваха много туристи на нашето Черноморие. През 2009 г. вече разбрах горнилото (изпитанията, преживяванията) на немския народ. Живях в немско семейство в град Леонберг близо до Щутгарт, където се грижех за 90-годишния хер Кох. Провинция Баден-Вюртемберг с мекия си климат, с прекрасната си природа и обработените си полета, с поддържаните гори, пътища и къщи остана в сърцето ми за цял живот! С хер Кох си говорехме свободно за войните, за Русия, за Франция, където той бе воювал. Разговаряхме и за Путин, за европейските кризи и за нахлуващите мигранти. В разказите на хер Кох бе събрана историята на немския народ. Бил е войник във Вермахта и окупатор на Франция през 1940 г., после се е сражавал на Източния фронт до Сталинград, попаднал в плен и преживял няколко години като военнопленник в Сибир. Върнал се в Германия през 1951 г. без нито един зъб и с тегло 40 кг, а бил само на 33 години! Този немец - служител, баща на 5 деца, строител на собствената си къща, яхтмен, пътешественик, бе живата трудна история на народа си и на страданията на Европа. И чудно, че  в душата му нямаше нито злоба, нито мъст! Той бе добър, благ, почтен, умиротворен и приемаше предишните си премеждия като обикновени случки от войната - "На война като на война!". Може би и заради това бе доживял до тази библейска възраст!
- Хайде сега да преплуваме Океана! Разкажи за САЩ! Там принцеса ли беше или Пепеляшка?
- И двете! Зависи в какво семейство попадаш като детегледачка. От книгата ми "На гурбет в чужбина" американските ми работодатели бяха научили за мен. Всъщност те бяха българки - самотни майки, които имаха нужда от жена да им гледа децата и да ги учи на български език. Бях в САЩ от 2004 до 2009 г. Трябва да призная, че тези млади жени бяха поели рискования и труден път на емигрантството, но бяха успели да се устроят чрез кредити със собствени къщи с двор, басейн, с отлично обзавеждане. Пазаруваха с препълнени колички. Когато през 2008-2009 г. настъпи кризата, те върнаха къщите си на банките и заживяха под наем, но пак се справяха. За нашите емигранти ще кажа една тежка и горчива истина: Колкото и да им е трудно там, колкото и да ги тресе носталгията, колкото и много да трябва да работят, те няма да се върнат у нас! Няма да се върнат и децата им, родени там, защото те пък въобще не страдат за днешната ни държава, от която понякога даже се срамуват! Иначе и Калифорния с Лос Анджелис, и Лас Вегас, и другите градове на Запада са прекрасни, незабравими. Живях и работих в Лос Анджелис, в Лас Вегас, бях на Хавайските острови - все мечтани маршрути за пътешествениците! Но аз непрекъснато копнеех да "се завърна", както пее Емил Димитров в песента си за България!
- Как предпочиташ да пътуваш - сама или с компания?
- Пътувала съм сама в командировки, пътувала съм и с групи. Разбира се, че е хубаво да имаш компания. Пътувах и със сина ми. И май и двете ни пътувания с него станаха знакови! Родих сина ми в Берлин и по-късно исках да му покажа забележителностите на Германия. Случи се така, че след немската ни обиколка падна Берлинската стена, а след обиколката ни из Съветския съюз той пък се разпадна!
- И все пак какво скъта в сърцето си от тези пътувания и преживявания?
- Останаха в сърцето ми някои мои местенца, някои отделни курортни или тип затворени селища, където световният елит може да се наслаждава на изискани сгради, подбрана растителност, красив пейзаж и да се чувства като в рая. Такова например е селището "Лейк Лас Вегас" на 18 км от града - съчетание на пустиня и водни басейни, а също и частният комплекс "Ел Гуна" (Северната Венеция) - близо до Червено море в Египет, както и една панорама от вулканични назъбени планини на Хаваите - с водопади, а между тях лазурно море с палми и красиви залези.
- Както разбирам, ти няма скоро да зарежеш  пътуванията си! За теб важи номадската поговорка от Средна Азия "Животът свършва, пътят - не!". Ще пътуваш, докато можеш!
- Жаждата за пътуване и за красота ме поддържа. Искам да вярвам на Достоевски, че красотата ще спаси света, но се страхувам, че това никога няма да се осъществи! За днешните европейски жители, за днешния турист животът в глобалния свят е изпълнен с удобства, богатства и многобройни наслаждения, но също и със страх, боязън, с непредвиден ужас и носи риск, тъга. Но същите чувства изпитваме и в домовете си, без да пътуваме. За всички ни светът стана едно несигурно и тревожно място за живеене! И, за жалост, няма къде да отидем, няма къде да се скрием!
 

В дома на семейство Муфа Асфахани в процъфтяващия тогава Дамаск (Сирия), декември 1971 г.


Пред паметника на Ханс Кристиян Андерсен в Копенхаген (Дания), август 2003 г.


До Владимир Илич Ленин в Музея на восъчните фигури в Амстердам (Холандия), август 2003 г.


Поглед към залива с яхтите в Монте Карло, август 2003 г.


Пред хотела казино "Трезър айланд" в Лас Вегас (САЩ), април 2009 г.


Река Арно в Италия с моста "Понте Векио", септември 2010 г.


Нели Бънкова в Египет до златния трон на Тутанкамон и фараоните преди него - май 2010 г.


Град Луксор (Египет). Група български туристи пред внушителните останки от древен храм - май 2010 г.