Милена Червенкова: Арт театър е кауза!

МИЛЕНА ЧЕРВЕНКОВА е завършила ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Тя е основателка и директорка на Арт театър, който започва 30-ия си сезон. Има 50 постановки, изиграни близо 2000 пъти в София, страната и чужбина. Гостувал е три пъти в Москва и на Световния театрален фестивал в Авиньон, Франция, където триумфира през 2005 г. Макар че не разчита на държавна и общинска помощ или на меценати, а се издържа единствено от приходи от билети, театърът се развива успешно и гради авторитет с ентусиазъм, любов към изкуството и към публиката. В навечерието на достойния юбилей Милена продължава за мечтае един ден Арт театър да има собствена сграда.

- Госпожо Червенкова, текат последните репетиции за премиерата на спектакъла, с който откривате сезона след ограниченията. Как избрахте тази пиеса? 

- Точно преди една година на 22 май (моят рожден ден), ни разрешиха да влезем в Руския културно-информационен център (беше локдаун) с Камен Коев и съпругата му Марияна. Прочетох им пиесата "Финита ЛИ комедия?!", написана от драматурга и поета Сергей Литвиненко. Той заедно с мен, актьора Жоро Златарев и композитора Нивелин Мирков се втурнахме преди 29 години да правим Арт театър. Та Сергей написа тази пиеса преди 22 години; поради различни причини тя до този момент не се бе състояла. И когато се събрахме в РКИЦ миналата година, Камен и Марияна харесаха текста и поставихме началото. Оттогава преминахме през локдауни, кандидатстване в Министерството на културата, чакане на отговори... Дойде положителен отговор (благодаря много!), приятели също помогнаха: за костюмите - Модна къща "Принцеска"; за декора - Агенцията за интериорен дизайн "Б-дизайн"; "О, Шипка!", където всеки наш зрител ползва 10 процента отстъпка срещу билет за представление; "Сийуайнс" - мои нови приятели, които разпространяват вино онлайн, те в момента не могат да ни подкрепят с пари, но всеки месец ни подаряват вино, с което посрещаме зрителите преди спектакъла.

- Какво се крие зад променената крилата фраза в заглавието?

- Сергей Литвиненко много хитро поставя въпроса "Финита ЛИ комедия?!" (Свърши ли комедията?). Гениалният му ход е, че пренася героите от комедия дел'арте Коломбина, Малвина, Пиеро и Арлекин в наши дни. Сблъскват се с действителност, съвсем различна от средните векове. С много смях се показват истините за съвременното ни общество. И питаме: Свърши ли комедията в нашата държава? Или по-скоро комедията продължава... Режисьор е Камен Коев, много талантлив човек, който на 15 май направи 22 години в Арт театър; сценографията и костюмите са дело на Марияна Коева; музиката е на Нивелин Мирков. Участват Сиана Миладинова, Марияна Коева, Теодор Софрониев, Благовест Асенов и аз.

- Датата на премиерата свързана ли е с нещо специално?

- Спектакълът беше готов за премиера през декември, но бе наложен локдаун. След това на 22 март бях готова да поръчам афишите и... отново локдаун. Ина Божидарова, която отговаря от Министерството на културата за нашия спектакъл, ме попита ще изкараме ли премиера при 30 процента публика. Но при тези условия ние не можем да платим наема в РКИЦ, нито хонорари на актьорите, прекрасни и всеотдайни хора. И щом съобщиха, че може да играем на 50 процента пълен салон, решихме премиерата да бъде на 20 и 21 май.

- През изминалата повече от година колко спектакъла успяхте да изиграете?

- Много малко... Арт театър има невероятния късмет от 1997 г. да работи няколко пиеси с руския режисьор проф. Александър Великовски. След нашия успех на Световния театрален фестивал в Авиньон през 2005 г. с "Кучета", го поканиха и той от много години живее и работи във Франция. Неговият спектакъл "Господин, сеньор, Дон Жуан" беше първият на Арт сцена на "Шипка". Именно "Дон Жуан" ни "издърпа" през пандемията, защото от всички мои приятели директори на училища никой не пожела да доведе децата на театър и не сме играли детски спектакли. Някои от тях ни каниха да играем в училище, но отказах. Театърът е живо изкуство и трябва да се гледа в салона. Успяхме да изиграем няколко представления на "Дон Жуан" с чудесна публика, които са наши приятели.

- Хубаво е, че РКИЦ, като ваш творчески дом, ви дава възможност да имате постоянна сцена. 

- Имаше няколко години, когато в Руския център се извършваха основни ремонти и не можеше да се играе. Тогава отидох при проф. Станислав Семерджиев, ректора на НАТФИЗ, с когото имам щастието да сме колеги и приятели, срещата ни продължи две минути. И започнахме да играем в понеделниците - в почивния ден на студентите. Той ни осигури и място за декора, буквално пренесохме театъра там. След осемте години в НАТФИЗ един ден дойдох в РКИЦ да се срещна с директора Павел Журавльов и да го питам може ли нашият гост-режисьор Александър Великовски да отседне в техните дипломатически блокове, докато работим. "Ще го уредим, но искате ли да направим сцена тук и да върнете Арт театъра?", каза Журавльов. Така създадохме Арт сцена на "Шипка", на която съм мениджър. Много благодаря за това доверие! Но и аз никога не съм правила компромис с драматургията и качеството на продукциите.

- През изминалите три десетилетия и разнообразни опити за реформи имаше ли някаква положителна промяна за свободните артисти?

- За да го има този театър 29 години, го дължа на своя неистов ентусиазъм, наследствен от моите родители - и двамата бяха актьори (благодаря им!), и на актьорите, които са до мен. Руснаците имат една поговорка: "Чем полнее сбор, тем лучше пьет и кушает актер". Това важи и за нас. Колкото повече публика дойде, толкова повече парички ще имаме - да си платим наема на залата и хонорарите на актьорите.

- Вие и вашите колеги как се справихте по време на пандемията в личен план?

- Камен и Марияна повече от 15 години правят шоу на кораби. Сиана играе в операта на хонорар като балерина и актриса. Друг актьор има фирма за детски партита, но по време на пандемията нямаше такива и не знам как се е справил... От баща ми имам наследствен апартамент, който давам под наем - благодарение на тази помощ съм жива. Тоест всеки от нас прави нещо друго, за да може да си позволи лукса да играе в този театър. 

- Подготвяте честванията на 30-годишнината на Арт театър. Какви събития да очакваме?

- Програмата за юбилея започва на 20 май с премиерата на "Финита ЛИ комедия?!". Много съм щастлива и се гордея с тази 30-годишнина, тъй като много частни театри по света не оцеляват повече от 7-8 години. До септември 2022 г. всеки спектакъл ще бъде празничен. Тази година, през септември, очакваме проф. Великовски, с него разменихме повече от десет идеи, накрая се спряхме на текстове на Робер Тома с работно заглавие "Шерше ла фам". Тъй като той може да работи с нас само през септември, след като си замине за Париж ние продължаваме да четем текста, сценографът - да прави декора, композиторът - музиката... Догодина през септември той отново ще дойде и ще изкараме премиерата. В рамките на 20-25 септември 2022 г. ще бъде празничната седмица, в която ще покажем "Дон Жуан", "Шерше ла фам", "Финита ЛИ комедия?!", "Кучета" и филм за Арт театър. Ще го направи Марио Кръстев, който завършва Испанската гимназия и от есента ще учи в чужбина кинорежисура. Той написа книга, пее фантастично, изумителен талант е. Ще включи във филма откъси от наши спектакли, интервюта с актьори и ще го покажем премиерно на голям екран в петата вечер.

- А сега, в летните месеци какво предстои?

- Ще играем през юни и юли. Режисьорът Борис Радев е поканен да гледа новия ни спектакъл на 20 и 21 май - ако ни хареса, ще играем в Парк театър през юли.  

- Как продължавате, съхранявате и развивате творческото и духовното наследство на своя баща Васил Червенков?

- Баща ми винаги казваше: "В този театър има магия." Неговата автобиографична книга "Театър и живот" бе представена през 2012 г. във фоайето на театър "Сълза и смях" от проф. Надежда Сейкова. След това на сцената изиграхме "Напразни усилия на любовта" от Шекспир - тати играеше, също и Вельо Горанов. В книгата има една глава за Арт театър. Тя завършва с думите: "Милена да продължи да пише нататък." Знам, че рано или късно ще напиша книга за Арт театър, но още не е дошъл моментът. Много съжалявам, че баща ми не доживя да види създаването на Арт сцена на "Шипка". Той дълги години беше директор на театри и като се пенсионира като зам.-директор на "Сълза и смях" ми каза: "Щерко, държавната система ме "изплю" и сега ще помагам на твоя частен театър." И много ми помагаше, защото театърът му беше ясен от А до Я и обратно - как се работи на сцена като актьор, как се работи с капризни режисьори, с шофьори, счетоводство. Но него го няма от 8 години и аз се оправям сама... Арт театър е кауза! Ние вярваме в това. Актьорите никога няма да кажат, че Милена ги е накарала да правят нещо против съвестта си. Моята награда е развитието на тези хора. И продължаваме, както казва проф. Великовски: "Весело, хазартно и с чувство за хумор!"