Реката, която извира от мрака

Задавали ли сте си въпросите:

- Защо на 1 януари всички народи и всички вери в света не празнуват едновременно по цялото земно кълбо настъпването на Новата година?
- Защо 1 януари не идва в един и същи ден от седмицата?
- Защо дните на седмицата се случват в два различни месеца?
- Защо някои празници от календара на православната ни църква са "подвижни", а други са на една и съща дата от месеца през всички години?

Няма спор, че времето е без начало и край. В поемата "За природата на нещата" от древноримския философ Тит Лукреций Кар (І в. пр.н.е.) четем: 
 "Времето само по себе си не съществува, но телата сами водят към това, което се е случило през вековете... Няма как времето само да се усети освен в движението на телата и покоя".
Какво е време? - известният немски писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970) е уподобил времето на река, която извира от мрака и се влива в мрака ("Трима приятели"), а в енциклопедиите времето се определя като основната (заедно с пространството) форма на съществуване на материята.
От най-дълбока древност хората измерват времето по Слънцето в ден и нощ. При смяната им човекът е обърнал внимание и на цикличните промени в природата, които водят до смяна на един сезон с друг. От видимото движение на Слънцето, Луната и по-ярко светещите звезди е възникнало впечатлението, че те се движат около Земята, утвърдило се схващането за Геоцентричната система.
Установено било, че моментите, в които небесните тела заемат едно и също положение спрямо Луната или спрямо друго небесно тяло, се повтарят през равни промеждутъци от време - годишни периоди; и още - през един годишен период Луната извършва 12-13 пълни смени на фазите си и че една такава смяна трае 29-30 денонощия. Поради това денонощията на годишните периоди се разпределят в по 12 и 13 месеца, с по 29 и 30 денонощия. Така се е оформило понятието за астрономическо време.
Денонощията били организирани в десетдневки (декади), седмици и петдневки. Халдейците установили, че при 6 работни и 1 почивен ден производителността на труда била най-висока; след тях и евреите започнали да прилагат седмицата. От библейската легенда за сътворението на света в 7 дни иде: "Шест дни работи, седмия почивай!" Последователно седмицата се наложила в Египет, Гърция, Рим... А след разпадането на Римската империя и у всички християнски народи.
Появили се календарите. В тях са подредени всички дни на годината с означение на названието им, празниците и по-главните събития. Днес броят на календарите в света надхвърля 20.
За начални били избирани такива години, през които са ставали изключително важни за човешките общества природни явления и исторически събития. Създадени били различни системи за летоброене (над 200 различни ери!) - от сътворението на света, от всемирния потоп, от основаването на Рим, от бягството на Мохамед и т.н. Най-древна от реалните ери (основаваща се на действителни събития) е ерата на вавилонския цар Набонасара  - 28 февруари 474 г. пр.н.е., най-близка - ерата на Великата френска революция - 22 септември 1792 г. Годината, календарът и летоброенето имат различни значения, но човекът ги възприема като едно обобщено понятие за времето в астрономически смисъл.
Римляните са започнали да прилагат календар в началото на VІІІ в. пр.н.е. Годините са имали по 304 денонощия, разпределени в по 10 месеца с по 30 денонощия, групирани в седмици. Дните на седмицата носели имена на планети: Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн и Слънце. Годините започвали с месец Март, наречен в чест на бога Марс; вторият месец - Априлис, което значи месец на разтваряне на листата; третият - Май, в чест на богинята на плодородието Майе; четвъртият - Юни, в чест на богинята на брака, небето и плодородието Юнона...
При Юлий Цезар бил съставен нов календар въз основа на Египетския, който бил реформиран от александрийския математик и астроном Созиген в 46 г. пр.н.е. Годините в Юлианския календар имат по 365 денонощия, разпределени в по 12 месеца, с по 29 и 30 денонощия, групирани в седмици. Годините започвали с месец Януари - в чест на бога на слънчевия ход, на всяко начало и край  Янус. Седмият месец - Юли, бил наречен така в чест на Юлий Цезар. Осмият - Август, в чест на римския император Октавиан Август. Летоброенето започвало от 753 г. пр.н.е., от основаването на Рим от Ромул и Рем.
След разпадането на Римската империя Юлианският календар бил възприет от всички християнски народи. В Първата българска държава това летоброене било въведено от цар Симеон в Х век, в Германия и Франция - в ХVІ в., в Русия от Петър І - в 1700 г., в Англия - в ХVІІІ в.
Няколко века след прилагането на Юлианския календар ватиканският астроном Игнатий Данти убедил папа Григорий ХІІІ да го реформира. Италианският математик Луиджо Лилио съставил по-точен календар, наречен Григориански. Той ликвидирал натрупалото се изоставане, като в 1582 г. 4 октомври (четвъртък) бил последван от 15 октомври (петък)...
Григорианският календар е въведен в България през 1916 г. - тогава изоставането било 13 денонощия; 31 март бил последван от 14 април - разликата е известна като "стар стил" и "нов стил". Няма спор, че Григорианският календар по структура и точност е по-съвършен в сравнение с другите. Въпреки определени свои недостатъци, днес той е възприет от почти всички културни народи в света.

Отец Матей Преображенски

Портрет на пролетта, нарисуван от италианския художник Джузепе Арчимболдо - 1563 г.

Прабългарите са създали един от най-точните календари в света